Скъпа Уенди
Скъпа Уенди
Продължителност: 105 мин.
Подходящ за : 12+
Достатъчен е един изстрел...
В безвремието на един анонимен град някъде в Америка, едно самотно момче основава таен клуб от скучаещи връстници, обединени от любовта към оръжието и техния код на честта. Клубът спазва правила и следва пацифистки принципи. И независимо, че всички се подчиняват на най-важното правило - "не вдигай оржието си", скоро попадат на прецедент, в който осъзнават, че правилата са създадени, за да бъдат нарушавани...
Криминална трагикомедия.
Италия,САЩ,Холандия,Испания,Дания,Франция, Великобритания,Германия, 2005г., 105 мин.
Сценарист Ларс фон Триер
Режисьор Томас Винтерберг
В ролите: Джейми Бел, Алисън Пил, Бил Пулман, Крис Оуен, Майкъл Ангарано, Новела Нелсън, Марк Уебър, Тревър Купър, Дансо Гордън и др.
Когато господарите на "Догма 95" правят екип, трябва да очаквате пакости. Доказателството е "Скъпа Уенди" - провокативен изстрел към оръжейната култура в САЩ, режисиран от Томас Винтерберг като ребусен микс от алегория и анархия по сценарий на Ларс фон Триер, сякаш в добавка към неговия "Догвил": малка група хора живеят на малко място, всички се наблюдават едни други през прозореца и напъхват живота си в джоба на другите.
В оригиналния сценарий на Триер, героят е около 20-годишен. Винтерберг променя възрастта, представяки деца, което се възприема като брилянтна идея от сценариста.
Вярно е, че Америка има проблеми и много от тях се дължат на оръжейната култура и насилието. Вярно е също, че филм като "Една история за насилието" /2005/ на Дейвид Кроненберг е по-мъдър и полезен по темата. Разминаването и напрежението между реалистичните амбиции на режисьора и иронията на сценариста води филма по-близо до културен експеримент, отколкото до реална драма, в която малцина се интересуват от последиците.
Винтерберг и Ларс фон Триер декларират отсъствието на каквото и да било послание срещу оръжията в техния филм, както и че историята не е политическа алегория срещу въоръжаването в Америка.
Награда и 5 номинации...
"Сребърен Свети Георги" и номинация "Златен Св. Георги" за режисьора Томас Винтерберг от Международния филмов фестивал в Москва /2005/;
3 номинации "Роберт" за: дизайн на костюми на Ани Перие, оригинална музика на Бендажим Уолфиш и сценография на Карл Юлиусон от Датските национални награди за високи постижения в киното /2006/;
Номинация "Откритие на годината" за композитора Бенджамин Уолфиш от Световните награди за саундтрак в Гент, Белгия /2005/...
Действието се развива в декориран град с две редици сгради една срещу друга плюс една в края на улицата. Високо над главите се движи асансьорът на мината, местните жители са предимно миньори, но мините са извън историята. Дик е осиновен син на миньор, дните му минават в съжителство с властната икономка Кларабел и животът губи смисъл пред очите му, докато не си купува оръжие от магазина за детски играчки. Оръжието е истинско. Дик е пацифист, влюбен в своята нова придобвика, наречена от него Уенди. Той й пише писма, в които й обяснява своите чувства. Нещата придобиват по-голям "смисъл", когато Дик се спуска в изоставена мина да практикува стрелба и открива, че има психична връзка с Уенди - може да уцели "око на бик" със затворени очи. Скоро привлича свои връстници и сформират тайно общество, наречено Дендитата. Срещат се в мината, която декорират в "Храм", облечени от галантерията като герои в клоунада. С неограничено количество запас от свещи полагат клетва за ненасилие. След последните събития на сцената се появява внукът на Кларабел - Себастиян, прясно освободен от затвора. Местният шериф предлага на Дик като негов приятел да го "държи под око". Точно тук започват неприятностите. Дик ревнува, когато Себастиян нежно държи неговата оръжейна играчка Уенди. За компенсация новодошлият снабдява всички дендита с оръжие и предизвикателството нараства: веднъж в годината Кларабел посещава своята внукча на края на града и веки път се страхува да напусне къщата.. Дендитата изобретяват план за защитата й по време на разходката, дълга само през един блок, независимо от факта, че градът не предлага никакви видими опасности. Но това е началото на съмнението в най-важното от правилата:
"Правилата са задължителни, независимо от провокациите. Те са нашата морална подкрепа. И това е най-важното нещо. Те трябва да бъдат спазвани и никога - престъпвани. Това ще бъде най-лошото от всичко".
"Никой от нас не се съмнява в най-важното нещо. Причината, заради която нашите партньори могат да бъдат застреляни в мрака на старата мина и никога разобличени, от което биха могли да се пробудят. Защото веднъж пробудени, нищо не можа да ги спре да следват истинската си природа и да убиват. Толкова е забранено произнасянето на тази дума, че вместо това, ние го наричаме "обич" и ако това някога се случи, би било краят на всичко".
Автор: Златна Романова
Снимкова Галерия