Режисьорът Къртис Хенсън и Ел Ей
Режисьорът Къртис Хенсън и Ел Ей
Роден в Лос Анджелис, без да се е учил как да прави кино, Хенсън се докосва до филмовата индустрия чрез списанието "Cinema", за което работи. "В онези дни", казва Хенсън, "човек би могъл да се обади на Джон Форд или Винсънт Минели и да направи интервю. Работата в списанието и особено възможността да снимам за него, ми позволиха да присъствам на снимачния период на доста филми. Така, че когато започнах да снимам филми, почувствах се добре от това, което правя".
Хенсън режисира "Лошо влияние" и касовите "Ръката, която люлее люлката" и "Дивата река" с Мерил Стрийп. И изведнъж той открива себе си в позицията на режисьор, с когото всяко студио иска да работи.
Ето какво казва режисьора за филма си "Поверително от Ел Ей":
"Този филм е хибрид. От една страна защото това е голям филм с 45 различни снимачни площадки. Имахме нужда от бюджет на студиен филм. Но, от друга страна, това е филм с много герои - в най-добрия случай характерите са двусмислени, свързан е с черното кино - основната причина да искам да го направя. Аз не гледам на него като на творба в памет на Реймънд Чандлър или на "Големия сън" и "Китайски квартал" - филми, които обичам, но не съм искал да направя. Исках това да бъде филм, представящ бурното, загледано напред пето десетилетие на този век. Затова филмът е черен в най-широкия смисъл - означаващ мрак под светлината.
За "Поверително от Ел Ей" исках да намеря актьори, които биха могли да се справят с ролите на Бъд Уайт и Ед Ексли, но освен това публиката да няма асоциации за тях от преди и да може да възприеме характерите така, както аз ги разкрих, четейки романа на Елрой. По този начин всъщност откриваме хората и в живота. Кинозвездите са нещо голямо и наистина помагат понякога на публиката да обърне вниманието си в неочаквана за себе си посока. Но за "Поверително от Ел Ей" исках нещо различно. Това, което смятам за част от триумфа на Елрой е, че той е създал тези три образа, които аз намразих, когато ги срещнах за първи път, понеже правеха достойни за омраза неща. Но докато четях, нещата се променяха, ставаха по-сложни. И моята реакция към личните битки на героите ставаше друга. Помислих си, че ако мога да покажа това във филм, ще се получи нещо наистина специално.
Основното правило за мен, за оператора ми Данте Спиноти и за сценографката Джанин Опуол беше да направим този свят на "Поверително от Ел Ей" реален. Да отделим много внимание на детайлите от онова време, но нека всичко това да е на заден план и да снимаме филма все е дно, че е съвременен. Това, което исках да избегна, бе да разкажа историята през очите на носталгията. Защото една от причините филмът да бъде направен в Лос Анджелис от 50-те е, че много от нещата започнати тогава, в ерата на икономическия бум и следвоенния оптимизъм, са тук и до сега - за добро или за лошо.
Обичам днешния Ел Ей и част от това, което обичам, е, че това е жив, работещ, дишащ град."
По сп. "Sight&Sound"
