Човешката граница - "Тънка червена линия"
Човешката граница - "Тънка червена линия"
Взел за основа едноименния роман на Джеймс Джоунс от 1962г., “Тънка червена линия” проследява преживяванията на мъжете от рота “Чарли”. Тя е част от американските сили, натоварени със завземането на стратегически важния тропически остров Гуадаканал от японците през 1942-43 г. С изключение на някои забележими добавки и приспособявания, режисьорът Терънс Малик извлича основните събития и герои от романа на Джоунс без промяна.
Никога до сега не е имало филм за войната като този – лиричен епос за начина, по който мъжете, участвали в сраженията, завинаги биват преобразени от войната. Както и предишните филми на Малик – “Badlands”(1973) и “Days of heaven”(1978) – той е пестелив, мимолетен и внимателно отдалечен от преживяванията на героите си. Това е филм, в който умишлено е избегнато създаването на митове – той е по-скоро опит за реално представяне на историческо събитие.
И в романа на Джоунс и във филма на Малик няма ясно открояващ се главен герой, а се прехвърля от гледната точка на един от персонажите към друг. Но Малик умишлено оставя почти всички образи мъгляви и неопределени. За него са важни определящите моменти, които дават значим отговор или ни представят войната като преживяване от разтърсваща величина. Той разглежда психическите прегради издигани от мъжете, за да преживеят ада на войната, но и емоционалните и морални последствия от нея.
Един от ключовите елементи в уникалния кинематографичен подход на Малик е използването на глас зад кадър. В “Тънка червена линия” има множество субективни гласове зад кадър, които понякога са придружени от мимолетни визуални проблясъци от миналото и се вплитат в действието по време на неговото развитие. Това е директно навлизане в душевния мир на героите. И колкото и мимолетно и откъслечно да е, създава едновременно интимност и отдалечаване и подсилва чувството за отчуждеността на войниците един от друг: всеки е затворник на собственото си съзнание.
Гласът на някои герои чуваме само веднъж, а на други – многократно. Те са точно там където трябва – гласове изразяващи различни фоилософски внушения. Взети заедно те представят горчива мъдрост и вярвания , които носят утеха: християнството на кап. Старос(Елиас Котеас), който се моли за сигурността на хората си; диващината на редник Дейл(Ари Вервеен), който събира златните коронки от зъбите на мъртвите японци; мистичната връзка на Бел(Бен Чаплин) с жената, която обича и суровият прагматизъм на полк. Тол(Ник Нолти), който жертва живота на войниците с надеждата да тласне напред кариерата си.
Ако в “Тънка червена линия” има централен персонаж, то това е редник Уит(Джим Кавийзъл) – магнетичен образ на идеалист, който не щади себе си. Гласът на този герой често пъти задава въпроси без отговор. Това са разсъждения за принизения човешки дух – “Защо не можем да се задържим на висотите, на които сме способни? Познаваме величието за кратко, а после отново падаме до нивото на караниците и разделението”.
Във всички филми на Малик героите са преминали от цивилизования свят в лоното на природата. Но Уит е първият от тях, който се опитва да изрази същността на вечния сблъсък между природата и културата – “Един човек поглежда умираща птица и вижда болката на Вселената. Друг пък вижда в същата тази птица величие, усеща как нещо се усмихва през болката”.
Никога до сега не е имало филм за войната като този – лиричен епос за начина, по който мъжете, участвали в сраженията, завинаги биват преобразени от войната. Както и предишните филми на Малик – “Badlands”(1973) и “Days of heaven”(1978) – той е пестелив, мимолетен и внимателно отдалечен от преживяванията на героите си. Това е филм, в който умишлено е избегнато създаването на митове – той е по-скоро опит за реално представяне на историческо събитие.
И в романа на Джоунс и във филма на Малик няма ясно открояващ се главен герой, а се прехвърля от гледната точка на един от персонажите към друг. Но Малик умишлено оставя почти всички образи мъгляви и неопределени. За него са важни определящите моменти, които дават значим отговор или ни представят войната като преживяване от разтърсваща величина. Той разглежда психическите прегради издигани от мъжете, за да преживеят ада на войната, но и емоционалните и морални последствия от нея.
Един от ключовите елементи в уникалния кинематографичен подход на Малик е използването на глас зад кадър. В “Тънка червена линия” има множество субективни гласове зад кадър, които понякога са придружени от мимолетни визуални проблясъци от миналото и се вплитат в действието по време на неговото развитие. Това е директно навлизане в душевния мир на героите. И колкото и мимолетно и откъслечно да е, създава едновременно интимност и отдалечаване и подсилва чувството за отчуждеността на войниците един от друг: всеки е затворник на собственото си съзнание.
Гласът на някои герои чуваме само веднъж, а на други – многократно. Те са точно там където трябва – гласове изразяващи различни фоилософски внушения. Взети заедно те представят горчива мъдрост и вярвания , които носят утеха: християнството на кап. Старос(Елиас Котеас), който се моли за сигурността на хората си; диващината на редник Дейл(Ари Вервеен), който събира златните коронки от зъбите на мъртвите японци; мистичната връзка на Бел(Бен Чаплин) с жената, която обича и суровият прагматизъм на полк. Тол(Ник Нолти), който жертва живота на войниците с надеждата да тласне напред кариерата си.
Ако в “Тънка червена линия” има централен персонаж, то това е редник Уит(Джим Кавийзъл) – магнетичен образ на идеалист, който не щади себе си. Гласът на този герой често пъти задава въпроси без отговор. Това са разсъждения за принизения човешки дух – “Защо не можем да се задържим на висотите, на които сме способни? Познаваме величието за кратко, а после отново падаме до нивото на караниците и разделението”.
Във всички филми на Малик героите са преминали от цивилизования свят в лоното на природата. Но Уит е първият от тях, който се опитва да изрази същността на вечния сблъсък между природата и културата – “Един човек поглежда умираща птица и вижда болката на Вселената. Друг пък вижда в същата тази птица величие, усеща как нещо се усмихва през болката”.
