Ейдриън Броуди
Ейдриън Броуди
"Аз не съм "новият Ал Пачино". Аз съм младият Ейдриън Броуди, благодаря." "Баща ми казваше: "Нужни са 15 години, за да успееш само в една нощ". На мен ми отне 17 години и половина."
Роден на 14 април 1973 в Ню Йорк сити. Син на фотографката от унгарски призход Силвия Плачи и пенсионирания професор по история Елиът Броуди от полско-еврейски произход. Ейдриън израства в района на Уудхевън в Куинс, Ню Йорк, където често придружава майка си в работата й за "Вилидж Войс". На нея дължи своята признателност за свободата, с която отрано свиква пред камерата. 13-годишен вече има изяви на сцената на Бродуей и в телевизионни филми на ПиБиЕс. Завършва Школата за сценични изкуства "Ла Гардия" в Ню йорк и Американската академия за театрално изкуство.
Независимо от силната му роля в "Тънката червена линия" /1998/, времетраенето принуждава режисьора Терънс Малик да се лиши от голяма част от нея в монтажа. И въпреки последвалите изяви със Спайк Лий и Бари Левинсън, Броуди все още не е звездата, която всички очакват да бъде, докато не е потърсен от Роман Полански за ролята на виртуозния еврейски пианист Владислав Шпилман в окупирана от нацистите Варшава. Броуди извлича в брилятно изпълнение всичко, което притежава в наследство - произхода, редкия диалект на своята баба-полякиня, спомените на баща му, загубил цялото си семейство по време на Холокоста и на своята майка, избягала от комунистическа Унгария още като дете в революцията срещу бившия Съветски съюз през 1956.
Броуди е единственият актьор, спечелил "Оскар" в категория сред номинирани ексносители на наградата. През 2003г. 29-годишният Броуди измества Ричард Драйфус в историята на Академията като най-младият актьор, спечелил "Оскар" за ролята си в "Пианистът" /2002, реж. Роман Полански/. Единственият американски актьор, удостоен с френската награда "Сезар" - еквивалент на американския "Оскар". Сравняван с Робърт де Ниро и Ал Пачино по своя нешаблонен актьорски талант и характерна визия.
ЗАД КАДЪР:
- почитател на хип-хоп музиката с намерението и да продуцира, чиято любима група "Бийтнътс" е също от Куинс;
- като дете участва в магически спектакли за рождени дни, представяйки се като като Изумителният Ейдриън;
- през 2004г. сп. "Ескуайър" го квалифицира като "най-добре облеченият мъж в Америка";
- предпочита да шофира и притежава "Хамър", известната предпочитана марка в Холивуд на Арнолд Шварценегер;
- в подготовката за ролята си в "Пианистът" се учи да свири на пиано откъси от Шопен и сваля 15 кг от и без това стройната си фигура. Оттегля се от реалния си живот, изоставяйки колата и апартамента, защото се чувства отговорен към пострадалите полски евреи, чиято съдба изисква не само съчувствие, но и висока доза достоверност;
- първоночално разгневен за спучения си нос в последната битка от снимките на "Лятото на Сам" /1995/, впоследствие отказва хирургична намеса, защото смята, че носът му е негова много специфична лична особеност, отличаваща го от другите актьори;
- близък приятел на актрисата и режисьорката Азия Ардженто;
- приятелство го свързва с починалия Тупак Шакур, с когото заедно участват в малко известния "Куршум" /1996/;
- подписва договор за ролята си в "Хляб и рози" /2000/ без предварителен сценарий, защото вярва на режисьора Кен Лоуч. Преди снимките се потапя инкогнито в собствено разследване на имигрантския живот в ЕлЕй, участва в събрания и сблъсъци, на които дори е разпознат от някои активисти, но прави уговорката, че е "под прикритие"...;
- сгодяван за Елза Патаки след връзка, започнала през 2006 по време на снимките на "Манолете", вече с изтекла давност;
- упорито се бори и убеждава продуцента Робърт Родригес и режисьора Нимрод Антал в своя полза при избора на главната роля в "Хищници" /2010/. Успява и качва 12 кг мускули за образа на Ройс...
СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ:
"Баща ми казваше: "Нужни са 15 години, за да успееш само в една нощ". На мен ми отне 17 години и половина."
"Израснах без много пари, а родителите ми - с още по-малко. И това ми пази мястото. Наистина."
"Бях лудо, пакостливо дете с богато въображение. Всяко свое преживяване се опитвах да пресъздам, така че актьорът в мен винаги е съществувал."
За работата си с Роман Полански в "Пианистът" :
"Снимахме сцена и той се обърна към мен: "Ейдриън, трябва да изкачиш сградата. Искам да се покатериш на покрива, да се измъкнеш през прозореца и да увиснеш, докато в същото време стрелят по теб. Искам да се плъзнеш незабелязано, да се хванеш за водосточната тръба и оттам да паднеш на земята". Аз попитах: "Някой опитвал ли е това преди?". А Полански отговори: "Холивудски актьори, хайде, ще ти покажа". И този 68-годишен мъж изкачи сградата, измъкна се през прозореца, плъзна се по покрива, хвана се за тръбата и скочи на земята, изтупа се и каза: "Ето, някой вече го направи. Сега си ти".
"Той не беше спокоен с мен през цялото време. Не беше и особено любезен с мен, но никога неуважителен в оценката си за работата ми. Аз израснах. Не съм по-силен, но съм по-издръжлив от Полански".
За спечеления "Оскар": "Интересно е да спечелиш "Оскар" като млад. Животът се променя, но аз съм същият. Беше много полезно за кариерата ми, но се опитвам да остана на пътя, на който бях преди".
За сравнението с Ал Пачино: "Приветствам и оценявам сравнението. Но бих предпочел да бъде "първият Ейдриън Броуди, отколкото "новият Ал Пачино". "Аз съм младият Ейдриън Броуди, благодаря."
Автор: Златна Романова
Снимкова Галерия