Жан-Луи Трентинян
Жан-Луи Трентинян
"Най-добрите актьори в този свят са тези, които чувстват много и показват малко."
Роден на 11 декември 1930г. в Пиолан, Воклюз, Южна Франция. Син на богат индустриалец, завършва право в Екс-ен Прованс. Актьорството започва с театрални участия през 1950г., но първоначално талантът му не е забелязан, докато режисьорът Роже Вадим не го открива. Когато пресата го следи през 1956г. заради слухове за афера с Бриджит Бардо по време на партньорството им в "И Бог създаде жената" /1956г. реж. Роже Вадим/, Трентинян прекъсва кариерата си и бяга в армията в Алжир. Десет години по-късно се завръща и отбелязва първия си голям успех на екрана в "Един мъж и една жена" /1966, реж. Клод Льолуш/. Оттогава продължава в повече от над 100 филма със специфичен талант в роли на тайнствени образи като престъпници, самотници, ревниви съпрузи, аутсайдери. Днес предпочита театъра пред киното.
ЗАД КАДЪР:
- два брака: кратък с актрисата Стефан Одран и втори с режисьорката Надин Трентинян и три деца;
- отхвърля ролята в "Последното танго в Париж"/1972, реж. Бернардо Бертолучи/, защото не харесва многото голи сцени;
- дъщеря му Полин умира още като бебе през 1969г., докато семейството е в Рим;
- дъщеря му Мари Трентинян, омъжена за режисьора Самюел Беншетри, е фатално пребита през 2003г. в литовски хотел от своя ревнив любовник Бертран Канта - вокал и китарист на рок-групата "Ноар Дезир". Мари страда от мозъчен оток вследствие на черепни фрактури и умира четири дни след инцидента. През 2004г. Канта е осъден на 8 години затвор за непредумишлено убийство. Първоначално семейство Трентинян настоява за по-тежка присъда и обжалва. По-късно оттегля иска си и присъдата е окончателна;
- израснал около и на автомобилната писта, той е естественият избор на Клод Льолуш за ролята на автомобилен пилот в "Един мъж и една жена" /1966/;
- братовчед на известния френски автомобилен състезател Морис Трентинян /1917-2005/.
СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ:
"Най-добрите актьори в света са тези, които чувстват много и показват малко."
/За Марчело Мастрояни/: "Мастрояни ме хипнотизира. Много малко са хората, които са по-интелигентни, отколкото биха искали да покажат. Точно такъв е Марчело!".
/За Джина Лолобриджида/: Единствената актриса, която не понасях. Неприятно ми е да го кажа сега, когато тя вече е стара дама и се е оттеглила, но ние имахме напълно различни концепции за нещата: между всеки заснет кадър тя призоваваше фризьори и гримьори. Беше много трудно да се работи при такива условия. Освен това беше и малко глуповата. Не разбираше нищо от това, което правеше и объркваше режисьора".
/За Анук Еме/: Не е актриса като Бриджит Бардо, но е оригинална по начина, по който Гари Купър беше";
/За Коста Гаврас/: Най-класическият режисьор в американското кино от времето на Джон Форд и компания. Неговите филми са малко линейни, дидактични с герой - сложен и амбициозен. Харесвам го! Всички го търсим, когато сме в монтажа. Във всеки филм той винаги може да намери 10 минути, които да отреже."
/За Катрин Деньов/: В началото не беше изключителна актриса. Но след това стана забележителна, изтънчена, пълна с нюанси, чувствителна, интелигентна. Обичам да работя с нея."
Автор: Златна Романова
Снимкова Галерия