Васил Велев: Съкращаването на персонала е крайна мярка в условията на криза
Започват масови съкращения в частния сектор. Това предвиждат работодатели. Кои са най-застрашените отрасли и имат ли резерви работодателите, за да реагират на негативното развитие на кризата. По тези проблеми разговаряхме в студиото на "Денят започва" с Васил Велев - председател на асоциацията на индустриалния капитал в България.
Водещ: Много мрачни прогнози, свързани със съкращения, с редуциране на служителите във фирмите. От юли месец, от началото на юли нататък с редуциране на заплати. Наистина ли е толкова тежка и драматична картината?
Васил Велев: Всъщност това е един процес, който тече вече трето тримесечие, но все повече се изчерпват другите възможности, които работодателите имат преди да пристъпят към съкращаване на персонала. За да стане ясно, може би трябва няколко числа да кажем – в България работещите към пенсионерите са горе-долу едно към едно, т.е. ако грубо закръглим – на два милиона пенсионери има два милиона работещи. От тях около 500 хиляди са в бюджетната сфера, т.е. 1500 са тези, които са в реалния сектор, в сферата на индустрията, услугите и селското стопанство. Индустрията пострада най-силно, практически от четвъртото тримесечие на миналата година започва оптимизиране на персонала, но това е мярка, до която работодателите прибягват най-накрая, тъй като те, вярвайте, изстрадаха и се направиха от липса на човешки ресурси. Припомням, че миналата година по това време ние търсехме човешки ресурси в чужбина.
Водещ: Казахте, че е крайна мярка редуцирането, съкращаването на персонала, така ли е наистина? Към това последно ли посягат работодателите?
Васил Велев: Определено е така.
Водещ: Защото като се разходим из София виждаме, че автопаркът не се променя, луксозни имоти продължават да се стопанисват от същите хора. Луксът сред работодателите намалял ли е? Разбирате какво ви питам?
Васил Велев: Да, разбирам какво ме питате. Трябва да отделяме работодателите, които са истински работодатели на пазара...
Водещ: Безспорно. Не може всичко да се слага под една...
Васил Велев: ... и тези, които са спечелили лесни пари, включително и по честен начин в строителството. Имаше бум например, дейността беше много висока. Наистина работодателите прибягват най-накрая до тази мярка. Преди това се орязват всички възможни други разходи, които не са свързани с човешките ресурси, отказват се от печалбата, предприятията работят всъщност горе-долу на нула, в повечето случаи персоналът бива пускан в платени отпуски, неплатени отпуски, но те са лимитирани, не може да бъдат повече от 30 дни в годината, без това да има последствие.
Водещ: Имаше програма на правителството, мерки за намаляване, за намалено работно време. Те изиграха ли ролята си?
Васил Велев: Да, но намаленото работно време може да бъде до шест месец, тази мярка също се изчерпва. Искам да кажа, че правителството не е вездесъщо, то не може да премахне последствията от кризата, но може да ги минимизира и преразпредели правилно, солидарно в обществото. Ние призовахме за замразяване на заплатите в бюджетната сфера още през януари месец и за мен звучи общо взето непонятно това възмущение, защото преди да се изхарчат парите от бюджета, те трябва да попаднат там, а за да подпаднат там, трябва да се произведе, продаде, получи. Рязко намаляха поръчките както от ЕС, така и от САЩ, така и от Русия. При този спад в световната икономика не може една отделна страна да противодейства, така че това трябва просто да стане ясно, че по-нататъшно намаляване на доходите ще има в реалния сектор, а той създава добавената стойност и той позволява да се преразпределят тези средства и към останалите сфери.
Водещ: Намаление на заплатите ще има ли в частния сектор?
Васил Велев: То е факт.
Водещ: Ще продължи ли?
Васил Велев: В частния сектор заплатите са намалели и практически секторите, които са незасегнати са много малко. Най-силно пострадаха металургията, машиностроенето, електротехниката, текстилът, строителството, недвижимите имоти, транспортът...
Водещ: В какъв мащаб?
Васил Велев: Тъй като експортът рязко падна, а оттам и /.../ на транспорта пострада също.
Водещ: В какъв мащаб го виждате процеса на намаляване на заплати, на освобождаване на служители?
Васил Велев: Различно е за различните браншове. Има предприятия, в които продажбите са намалели, а оттам и приходите са намалели над два пъти. Има предприятия, в които това е три пъти. Аз изброих едни от най-засегналите отрасли. Сами разбирате, че не може да се продава два пъти по-малко, приходите в една компания да са два пъти по-малко, а заплатите да останат на същото ниво. Те биват намалявани и пак повтарям, че най-болезнената и крайната мярка е съкращаването на персонала, която обаче тече и в другите възможности за минимизиране, а загубите всъщност са на път да бъдат изчерпани.
Има мерки, които правителството предприе, има схеми, които са обявени, добре е те да стартират по-бързо, защото няма кой да понася загуби три или шест месеца в изчакване на такива схеми. Въпросното 44-то постановление всъщност обхвана много малка част от нуждаещите се от това.
Водещ: В тези условия работодателите с кои се служители се разделят най-напред, приоритетно, с ниско квалифицираните или с тези с най-високи възнаграждения, с най-високи заплати?
Васил Велев: Разбира се, приоритетно се разделят с ниско квалифицираните, когато се стремят да запазят тези основни хора в предприятието си, които биха позволили след това отново при по-благоприятна икономическа среда ръст на продажните, наемане и обучение на нов персонал.
Водещ: Така, по принцип така би трябвало да бъде. Аз мога да ви дам обратния пример, затова ви задавам този въпрос, но за съжаление не мога да цитирам фирми, защото все пак ще бъде като реклама, антиреклама, но действително има работодатели, които се разделят с просто най-скъпо платените си служители. Това ще се отрази предполагам на фирмите след това, тъй като те в тези служители инвестират, в обучението им, в квалификацията им, в подготовката им.
Васил Велев: Това, което вие казвате е по-скоро изключение и е свързано със структура на продажбите, с някакъв рязък спад на съответния сегмент, в който тези служители са квалифицирани и работят. Иначе общо то правило е това. Аз пак повтарям – работодателите много изстрадаха липсата на персонал и на човешки ресурси от всички категории, включително до средата на миналата година. Третото тримесечие започнаха първите признаци на кризата у нас и четвъртото вече започна редуцирането на персонала.
Водещ: Добре. През последните години имаше доста, как да ги нарека, жестове към работодателите – плоският данък, намаляването на данък печалба, намаляване на осигурителната тежест на няколко пъти. Във времето на икономически подем не се ли натрупа резерв, който да може да бъде използван в тежки времена, в тежки месеци, дано не са години, на финансова криза.
Васил Велев: Определено е така, защото то важи и за държавата, защото в резултат на тази данъчна политика, която трябва да бъде адмирирана, се привлякоха и много чуждестранни инвестиции, имаше у нас ръст в индустрията, който беше сред най-високите в ЕС. И предприятията, и домакинствата, и държавата натрупаха резерви, които помагат сега кризата да бъде понесена по-лесно, даже някои все още не са разбрали, че имаме криза, тези, които получават заплатите си от бюджета, те не знаят в някои случаи, че имаме криза. Това на мен ми звучи много непонятно – техният призив – „как може така, виждате ли, и да не ни увеличават заплатите”. Тези, които ги изкарват тези заплати в реалния сектор, отдавна са им намалени.
Водещ: Т.е. не се е харчело неразумно през последните години, това казвате, в смисъл – резервът, буферът го има?
Васил Велев: Буфера го има, той помага в момента, нашата страна е в сравнително добра кондиция на общия фон.
Водещ: Добре. Последно да ви попитам, защото трябва да приключваме. Една политическа сили заяви наскоро в края на следващия мандат 950 лева средна заплата при най-негативно развитие на кризата, в смисъл това като най-ниска база, как ви звучи това? Реално ли е, ако тази тенденция се запази?
Васил Велев: Все пак ние говорим за четири години, а никой не знае колко време ще продължи кризата.
Водещ: Това е при негативно развитие, специално уточниха. Имаше техен представител, който каза: „това е при най-лош сценарий”.
Васил Велев: Това за мен е малко смело предложение.
Водещ: Добре. Благодаря ви много за този разговор с констатации и прогнози за това, което се случва в реалната икономика, в реалния бизнес в България. Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Коментари