Как МВР ще ни следи в интернет - разговор в "Денят започва"
Дали МВР ще може да следи съобщенията в Интернет и телефонните разговори безконтролно и как ще бъде регулиран достъпът до личната ни информация? В студиото на "Денят започва" на тези и други въпроси отговориха председателят на вътрешната комисия Анастас Анастасов и Александър Кашъмов от програма „Достъп до информация".
Добро утро. Така ли е наистина, по-репресивен ли е този проектозакон по отношение на следенето на трафика в интернет между мобилните оператори в сравнение с това, което предишното мнозинство предлагаше, защото има и такива коментари? Има ли възможност за произвол, има ли възможност за контрол на това как се използват тези данни? Опасенията са от неправителствените организации. Кажете, г-н Кашъмов това, което ви тревожи най-много?
Александър Кашъмов: Това не е по-репресивен проект, отколкото имахме по-рано. В него има неща, с които нямаме възражения, като това Комисията за защита на личните данни да осъществява някаква форма на наблюдения и т.н. Има общо взето в момента 3-4 проблемни пункта в проекта. Единият от които е много проблемен. Това е т.нар. достъп чрез интерфейс, което на практика означава директна компютърна връзка между базата данни на доставчиците на интернет услуги от една страна и мобилните оператори в реално време и една дирекция в МВР, т.нар. Дирекция „Оперативни, технически операции".
Получава директен достъп, следи трафика, следи какво се случва?
Александър Кашъмов: Точно така. Успоредно с това проектът предвижда съдебни разрешения за случаите, по които се искат справки. Справки се искат по следния начин. Например Дирекция за борба с организираната престъпност иска от съответната дирекция ДОТО достъп до съответните електронни данни и за това трябва да се издейства съдебно разрешение. Истинският въпрос е, че когато един служител има директна компютърна връзка с базата данни на тези оператори и доставчици, дали той наистина всеки път ще иска съдебно разрешение или ще може директно да си гледа в данните на хората.
И евентуално да се получи злоупотреба с информацията, която е получил.
Александър Кашъмов: Това също така трябва да кажем, че няма аналог в законодателството в страните-членки на ЕС, което е много важен момент. И ние от „Програма достъп до информация" предлагаме просто изобщо този директен интерфейс да отпадне, още повече, че ВАС през декември миналата година отмени тогавашния текст на Наредба № 40, който въвеждаше абсолютно същото.
Г-н Анастасов, това са едни от най-сериозните възражения, които бяха чути и вчера?
Анастас Анастасов: Първото, което искам да кажа е, че тук няма противници, а има партньори. С г-н Кашъмов в общи линии знаем за какво става въпрос. Нашата цел е не толкова да провалим евентуално този проект, а да намерим по-сигурни и по-съществени гаранции за правната защита на информацията и на нашите граждани. Това, което той спомена за интерфейса специално при операторите, трябва да знаем, че основните потребители тези, които съдържат такава информация в своите интерфейси, са трима в България. За самия интерфейс - така или иначе тази информация съществува в самия оператор. Тя е налична по всяко едно време. Това е безспорен факт, който никой не може да отрече. Възможността за връзка със службите на МВР се осъществява по един софтуер, който обаче, и в случая на МВР не е необходима информацията колко струва 1 минута разговор, която информация иначе я има при мобилния оператор. Имайте предвид, че в този законопроект, съгласно директива 24 от 2006 г. на ЕС, МВР не може и няма право на достъп до съдържанието на тези комуникации. Там се установява точката на разговор, крайното устройство, в коя клетка е осъществен контакта и т.н.
Защо това трябва да бъде в реално време възможно да има такъв достъп, с каква цел е необходимо, защо държите на това?
Анастас Анастасов: С г-н Кашъмов в предварителния разговор стана за това въпрос, защото в последно време при липсата на тази възможност изключително много се бави информацията от мобилните оператори, когато МВР поиска от тях такава информация. Понякога това осигурява възможността на някои от извършителите на сериозни престъпления или да се отклонят от наказателно преследване, тъй като те изработват и поддържат една хипотеза, която не отговаря на истината и поради липсата на тази информация тя няма как да бъде засечена. Имайте предвид, че това е една помощна информация в услуга на МВР, когато работи по дадени извършени престъпления.
Какъв риск виждате, как може да се злоупотреби с този интерфейс с този реален достъп?
Александър Кашъмов: Ясно е как може да се злоупотреби - по всякакъв начин. Когато един човек има достъп до информация, която профилира друг човек, защото това е т.нар. профилиране, един човек става прозрачен чрез своите контакти, времето на тези контакти, хората с които контактува и мястото от което се извършва, когато става въпрос за мобилните оператори. Това са лични данни и това може да направи възможност да бъде профилиран един човек, а след като бъде профилиран, спрямо него може да се въздейства. Нека не се връщаме към исторически примери от рода на това как регистрите за местоживеене в Германия са довели до смъртта на хиляди и милиони евреи. Това е проблемът с личните данни, те за това се защитават, защото не се знае утре как този, който има достъп до тях, може да ги използва. Що се отнася до необходимостта МВР да има достъп заради борба с престъпността, тук говорим за две различни неща. Когато става въпрос за разследване на престъпления, тогава доказателствата се събират по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и този интерфейс няма абсолютно никаква стойност, защото не може по никакъв начин фактът, че е имало някакъв достъп да бъде използван в съда.
Да, но мобилните оператори бавят, каза г-н Анастасов, и това е един вид превантивна мярка, така ви разбрах, срещу това забавяне, но трябва ли да се жертва свободата пред сигурността?
Анастас Анастасов: В конкретния случай, за който говорихме с г-н Кашъмов преди малко, беше, че във времето, през което мобилният оператор не е предоставил информацията за един проведен телефонен разговор в коя клетка е станал разговорът, даде възможност на една група хора, извършили едно много тежко престъпление, да изработят 2-3 версии за своето поведение в този период от време, към момента на извършване на деянието, което не дава възможност на полицията да работи ефективно и адекватно в дадената ситуация. Знаете, че за един такъв период от време може да се унищожат и доказателства, да изчезнат лица, да напуснат страната.
Да, безспорно. Но, нали разбирате, че ако няма престъпление, а ваши служители влизат и следят трафик превантивно, къде е гаранцията, че това няма да бъде използвано за бизнес информация, с политически цели?
Анастас Анастасов: Вижте, в самия законопроект е разпореден редът, по който става получаването на тази информация. Това, което каза г-н Кашъмов, за директния достъп от ДОТО към интерфейса на операторите, там изричен достъп могат да имат само лица, които са определени изрично със заповед на министъра на вътрешните работи. Има създадени 4 регистъра и във всеки един от тях се отбелязва кой прави искането, кога е влязъл, за какво е влязъл, описано е в самия законопроект какво съдържа самото искане, какво съдържа пък отговорът по отношение на това искане, включително има регистър и в съда.
Гарантирано ли е това, г-н Кашъмов, в текстовете, които са разписани? Имате ли някакви опасения?
Александър Кашъмов: Няма съмнения, че има регистър и че тези лица се определят от министъра, въпросът е, че в една демократична страна гаранцията срещу злоупотреби на изпълнителната власт се съдържа в съдебната власт. Г-н Анастасов също е бил съдия и знае това. Тогава, когато има разрешение на съдия за всеки конкретен случай, тогава са гарантирани наистина правата на хората в демокрацията. По въпроса за забавянето на тази информация, защото ние, разбира се, също не искаме да има злоупотреби от страна на престъпниците, самият проект предвижда задължение в 8-часов срок от получаване на съдебното разрешение, съответните предприятия, доставчици и оператори евентуално да предоставят информацията. Ако трябва този срок нека се намали като брой часове, ако трябва да се въведат по-високи санкции - това, според нас, ще е много по-голяма гаранция, защото ако си послужа с думите на румънския конституционен съд, който на 23 ноември обяви техния закон по тази тема за противоконституционен, той каза следното „Не може всички граждани на страната да бъдат превръщани в престъпници", което се случва чрез този директен достъп.
Това намаляване на границата, на прага, разширяването на кръга от престъпления, за които се иска достъп за данни от трафика в интернет разговорите, в телефона, до колкото разбрах вместо престъпления, които са до 5 години, сега се предлага за престъпления до 2 години. Това как ви се вижда?
Анастас Анастасов: Този спор, всъщност тези обяснения вървяха още по повод закона за специалните разузнавателни средства, че в европейската директива е посочен изразът сериозни престъпления, а за тях това са престъпления, които се наказват с лишаване от свобода над 3 години. Но, аналогът в нашия Наказателен кодекс, на тези престъпления, които те имат предвид, по-често наказанието е под 3 години лишаване от свобода. За това и се прие тази граница от 2 години лишаване от свобода и нагоре. Но, в разговор с ръководството на МВР и с вносителите в частност, там дори има и вариант наистина да приемем тази граница, която е приета в директивата - 3 години. Мисля, че в самото начало по повод на тези допълнителни престъпления, се споменаваше и клевета, и обида. Те отпаднаха. Това бяха малко несериозни предложения, но така или иначе ние сме готови към разговор с г-н Кашъмов и с неговите колеги, лично вчера с г-н Вучков разговаряхме по повод на комисията, нашето желание и идея е другата седмица да имаме среща с тях и да обсъдим всички нови предложения, които те предлагат по отношение на този законопроект.
Има готовност за диалог?
Александър Кашъмов: Това е безспорно и трябва да кажа, че това е така от самото начало, от който се прави проектът, и това различава сегашния проект от другите. Ние обаче смятаме, че трябва да бъдат дадени гаранции на гражданското общество, защото в противен случай той накрая като закон няма да се различава от предишните опити. Ние все пак виждаме много по-различно желание за диалог. Трябва да кажа, че и много предложение на Програма „Достъп до информация" бяха приети в този проект.
Най-важното, за което настоявате, е интерфейсът?
Александър Кашъмов: Да, интерфейсът. По отношение на престъпленията също имаме корекции, защото в момента няма страна-членка, която да слиза на толкова ниска граница - с 2 години.
Имаше други опасения, че човек, който е извършил ПТП, може да бъде използвано това като повод, за да се събира информация и за него. До там ще стигнете ли?
Анастас Анастасов: Точно по повод тази хипотеза, представете си едно ПТП, при което пиян шофьор напуска местопроизшествието, бяга, установява се в последствие, тъй като той твърди, че не е бил на това място, където е станало произшествието, а е провел разговор от там, ако се забави информацията какви последици може да има. Необходима е такава информация.
Добре, ще видим какъв ще бъде окончателният вариант на проектозакона и как ще мине през пленарна зала.
НЛО