Румен Овчаров: Споразумение с МВФ ще помогне за справяне с кризата
Действията на правителството, особено през последните месеци, ме карат да мисля, че има нужда от доста по-различни мерки и действия по отношение на кризата. Аз никога не съм бил привърженик на споразуменията с МВФ и бях един от противниците, когато тази идея беше лансирана преди една година, но ми се струва, че правителството има нужда от усмирителна риза, защото това харчене, което е започнало от началото на годината, е безотговорно, това заяви в студиото на "Денят започва" Румен Овчаров, член на Националния съвет на БСП, депутат от ПГ на КБ и бивш министър на икономиката и енергетиката. Той беше скептичен по повод идеите за бърза приватизация, защото обясни, че такива действия в условията на световна икономическа криза не могат да доведат до особено позитивни резултати за България.
Според Румен Овчаров забавянето на АЕЦ "Белене" не е добро за страната, тъй като реализацията на този проект би осигурила работни места и би подпомогнала икономиката ни.
Относно скандала между институциите Овчаров беше категоричен, че
„Колкото по-бързо се разбере, че приказването и вкарването на измислени теми в обществото внимание е абсолютно вредно, толкова по-добре”. Той подчерта, че в момента в центъра на дискусиите тряба да бъде икономическото състояние на страната, както и схемите и пътищата за излизане от състоянието, до "което ни е докарало правителството и да се мисли за бъдещето".
Следва пълен текст на разговора:
Водещ Виктор Николаев: Сега вече добро утро на Румен Овчаров. Здравейте.
Румен Овчаров: Добро утро, здравейте.
Водещ: За зрителите едно пояснение, благодаря ви, че въпреки ръката
си сте тук. Едно уточнение, не са политически, енергийни или икономически причините, планова операция трябва да се каже, профилактика. Да започнем с това, доколко на вас сравненията с 1996 г., или пък сравненията с гръцкия сценарий, са въобще адекватни или това е спекулация, за да плашат хората? Как мислите?
Р. Овчаров: Как да ви кажа, сигурно е доста преждевременно да сравняваме
ситуацията в България както с 1996 г., така и с гръцкия сценарий. Но действията на правителството, особено през последните месеци, ме карат да мисля, че има нужда от доста по-различни мерки и действия. Аз никога не съм бил привърженик на споразуменията с фонда, МВФ имам предвид, и бях един от противниците, когато тази идея беше лансирана преди една година, но. . .
Водещ: А сега ви харесва вече?
Р. Овчаров:. . . ми се струва, че правителството има нужда от усмирителна риза, защото това харчене, което е започнало от началото на годината, да похарчиш с 900 милиона повече от миналата година, за която говориш, нали, че е било предизборно, и сега за 2 месеца да похарчих с 900 милиона повече, при положение, че си събрал с милиард и 100 милиона по-малко. Неадекватните действия в края на миналата година, когато на практика правителството само докара голяма част от кризата в България. Имам предвид спирането на плащанията към бизнеса. Тогава, когато ги говорихме тези неща, когато ги говорих и аз, тогава Дянков се усмихваше от трибунката в парламента. Но неговата некомпетентност и криво направената сметка, че по този начин ще успее да заблуди Евростат, че България е с много нисък бюджетен дефицит в края на годината, сега доведе до завъртането на спиралата на междуфирмената и вътрешната задлъжнялост. . .
Водещ: Според вас е време за споразумение с МВФ?
Р. Овчаров: Ами, как да ви кажа, според мен никак не е лошо да почнем да
обмисляме един такъв вариант, защото правителството има нужда както от усмирителна риза за действията си, така и очевидно от някой, който да му казва какво и как трябва да прави. Няма как.
Водещ: Обаче, г-н Овчаров, този голям разход, който визирате, чух отговора, че всъщност това е разплащане с фирми и средства, обещани, разписани и договорени от тройната коалиция. . .
Р. Овчаров: Е, тук е. . .
Водещ:. . . и че всъщност се плащат сега стари порции.
Р. Овчаров: Сега тези приказки. . .
Водещ: Не е ли така?
Р. Овчаров:. . . ще продължим да ги слушаме още известно време, ама вие
сам видяхте, преди една седмица заглавията на вестниците беше "Милиард и двеста милиона изхарчени предизборно в началото на миналата година". Добре, ако са изхарчени предизборно, очевидно те са платени. Няма как хем да са платени, хем да са отложени, нали?
Водещ: А обещания, които стоят сега като камък, воденичен?
Р. Овчаров: Кое?
Водещ: А обещани средства, разписани договори. . .
Р. Овчаров: Договорите се разписват и те никога не се изпълняват еднократно. Договорите се изпълняват в хода на изпълнението на определена работа. Никой не може да подпише договор в началото на годината и да плати авансово сумата по целия договор. Сега, това са азбучни неща, които едва ли Бойко Борисов като отиде в Министерския съвет ги разбра.
Водещ: Отричате, че проблемът е свързан с договорености, осъществени. . .
Р. Овчаров: Очевидно има договорености и подписани договори, които се изпълняват през тази година. Сигурно някои от тях ще се изпълняват и следващата. Не виждам Бойко Борисов и другите министри да са отказали да открият, примерно, новата техника във Военно-медицинска академия или пречиствателната станция в Бургас? Да не би да е построена само за последните няколко месеца, откакто те са на власт?
Водещ: Но вчера видях реплика и констатация, че НЕК има задължения за 1 милиард лева, а по думите точно на премиера в енергетиката по време на предишното правителство е имало, цитирам, безумно, престъпно харчене на пари. Не съм предполагал, че има такова чудо. Той визира цената на хидровъзела "Цанков камък", нали така?
Р. Овчаров: Да.
Водещ: Както и поръчана вече инфраструктура за АЕЦ "Белене". И че въобще става дума за обръчи, изплатени например 650 милиона през февруари.
Р. Овчаров: Какво е това? Питайте ме неща, които. . .
Водещ: За "Белене", доколкото разбирам?
Р. Овчаров: Шестотин и петдесет милиона не знам през кой февруари са изплатени. Известно е какво е харчено за "Белене". Ако Бойко Борисов сега научава тези неща, извинявайте, но да си вече почти година министър и да продължаваш да се учудваш от това, че някой е харчил пари, за да върши работата си, за мен вече е прекалено.
Водещ: Призовавате за мерки, за това призовават и от "Синята коалиция". Доколкото разбирам една от тях например е спешна приватизация. Идеи да се продават активи, които да осигурят средства. Какво мислите, това добра идея ли е? Ще се създаде държавна... компания и в течение на време ще се регистрира на базата на съществуващото дружество, подопечно на икономическото министерство, което няма активи и дейност. Твърди се, че е възможно и от списъка на сега забранени за приватизация предприятия да има, така, приватизация.
Р. Овчаров: Тази идея нито е нова, нито е особено оригинална. Аз я предлагах преди 4 години и точно чрез тази компания. Тогава част
от икономическия екип на правителството имаше и надеждата, че ще можем да финансираме голяма част от инфраструктурните проекти в страната.
Водещ: Значи не е лоша тая идея сама по себе си?
Р. Овчаров: Не е лоша, но по принцип приватизацията на юруш и то в условията на икономическа криза, при това световна, в никакъв случай не може да доведе до особено позитивни резултати за България. Спомняте си как приватизираше Иван Костов - като продаваше за по 1 долар "Кремиковци", или за 100 000 долара БГА "Балкан", или пък. . .
Водещ: Сега нямаме пари, така че едва ли някой ще го допусне.
Р. Овчаров: . . . БТК. Какво значи няма пари? Няма пари, няма да има и такива, които да искат да купуват, и ако ние ще трябва просто на
всяка цена да продадем нещо, за да го продадем, аз не мисля, че
държавата ще има особена полза. А що се отнася до бързата приватизация, ако правителството имаше намерение да я прави, то можеше да продължи с приватизацията на "Булгартабак". Там имаше изброени консултанти, имаше подготвена стратегия, можеше "Булгартабак" вече да бъде на борсата, а не да се занимаваме с поредния кръг избори на консултанти, нови стратегии и т.н. Не вярвам на това, че ще се случи и ще има позитивен ефект...
Водещ: Ще стане дума и за енергетиката. Само да развитиете допълнително, понеже единственото, което реално сега предлагате, е да се мисли да се дискутира, какво, заем от Международния валутен фонд, на каква стойност, кое е възможно...
Р. Овчаров: Исках да кажа, че има два аргумента. Ако лятото нямаше никаква логика да се започват преговори с Международния валутен фонд, защото България беше страна в едно изключително добро финансово икономическо състояние, то за тези 7-8 месеца правителството успя да натрупа дефицити в бюджета, да създаде проблеми в икономиката на страната, които вече според мен то само не може да реши.
Водещ: Не е ли лошо за репутацията ни да. . .
Р. Овчаров: Изключително лошо.
Водещ:. . . прибягваме до фонда?
Р. Овчаров: Изключително лошо е за репутацията и поради тази причина аз бях против, защото България не е страна с проблемите на Румъния, на Гърция, на Унгария, и тогава не биваше да слизаме на това равнище. Но очевидно, че България, а и никоя държава не може да бъде управлявана на базата на социологически проучвания, не може да бъде управлявана, образно казано, на заден ход, нещо, което правителството прави през последните 7-8 месеца.
Водещ: Но печели доверие, доколкото видях в изследването на МВМД.
Р. Овчаров: Ами, доверие, но спадащо, така че и тази... как да ви кажа, Джордж Буш не ми е най-любимият американки президент, но в края на мандата си, т.е. миналата година, януари месец, в едно от интервютата той каза, че няма държава, която да може да бъде управлявана на основата на социологически проучвания, а още по-малко това може да бъдат Съединените американски щати, които искат да имат водеща роля в света. Ние очевидно в България залагаме обратния експеримент - можем ли да управляваме България на базата на социологическите проучвания и то в условията на тежка икономическа криза. Не мисля, че можем, затова и едни по-близки отношения с Международния валутен фонд биха ни били много полезни.
Водещ: Колко пари?
Р. Овчаров: Това е въпрос вече на преговори и на договори, но. . .
Водещ: Според вас, горе-долу.
Р. Овчаров: Не, не, не ме вкарвайте в тая конкретика. Не е голям проблем
това да се определи сумата, от която държавата може би има. . .
Водещ: Порядъка имам предвид, в смисъл не някаква. . .
Р. Овчаров: Порядъкът не е особено голям. Подобни заеми България е вземала много пъти.
Водещ: Над милиард става дума, нали?
Р. Овчаров: Може би даже и няма да има нужда от толкова много.
Водещ: До милиард, така да ограничим. А коментарът ви около, така, последното развитие или раздвижване на тема енергетика и руски проекти. Подсмихвахте се, докато гледахте новините с визитата на г-жа Цачева и разговорите с енергийния министър на Русия Шматко. Защо?
Р. Овчаров: Ами, защото не мога да разбера какво става, нали? Г-жа Цачева ще прави стратегия, в която трите руски проекта ще бъдат ключовите за България. Всъщност може да се поговори дали те са руски тези проекти, но това е друга тема. Г-н Трайков, от друга страна, се разхожда по цялата гама от мнения по отношение на АЕЦ "Белене". От трета страна, министър-председателят тръгва да прави проверки в АЕЦ "Белене". Въобще, честно да ви призная, има една гръцка поговорка, която казва: Ако искаш да накараш някой да не свърши нещо, накарай го да говори за него. Имам чувството, че правителството прави точно това по отношение на големите енергийни проекти.
Водещ: Нали все пак са радетели за тези проекти. Сега разбираме, че ще има национална енергийна стратегия.
Р. Овчаров: Ами, тя... тази национална енергийна стратегия ще я има сигурно след около половин година, а руските енергийни проекти или поне единият от тези руски проекти вече можеше да създава работа на. . .
Водещ: Кой?
Р. Овчаров: . . . няколко хиляди работника в България. "Белене". Няколко хиляди български работника на самата площадка, плюс няколко десетки хиляди допълнително заети с обслужващи дейности, да се плащат милиони данъци в България, да се получават милиони заплати в България.
Водещ: Вие продължавате да твърдите, че това е рентабилно занятие. . .
Р. Овчаров: За съжаление ние продължаваме да тупаме топката. Ами, вижте, трудно мога да приема тезата, че "Белене" е спорно, но пък 7 и 8 и блок в "Козлодуй" са изключително полезни.
Водещ: Това ли е сблъсъкът?
Р. Овчаров: Ами. . .
Водещ: Дори геополитически.
Р. Овчаров: Ами, очевидно, че има подобен проблем.
Водещ: Като казвам геополитически, не го казвам случайно, в смисъл руснаци да градят "Белене", а 7 и 8 - американци, това ли е сблъсъкът. . .
Р. Овчаров: Когато 2006 г. обсъждахме, Бургас-Александруполис примерно, тогава беше ясно, че Бургас-Александруполис не стартира не защото България не иска, той не стартираше, защото Русия не беше оценила икономическата му изгода и политическата ценност на този проект за нея. Тогава никой не говореше за "Южен поток", просто защото никой не смяташе, че има държава като Русия, която да плати няколко пъти, няколко милиарда, не няколко, а 10 милиарда примерно повече, за да изгражда тръба до България, вместо да изгражда тръба до Турция. Тогава ние успяхме да убедим Русия и тя оцени и политическата важност на минаването на тези проекти през България. Така че, когато говорим за руски проекти, нека да имаме предвид, че те са преди всичко и български проекти, и едва след това стават руски.
Водещ: Да но да ви върна за "Белене", понеже една сутрин Мартин Димитров беше наш събеседник и той каза нещо, което доста, така, звучеше стряскащо, че самата технология е толкова морално остаряла, че дори и да са нови тези съоръжения, ЕК може да поиска да ги затворим като 3 и 4 реактор, а да не говорим, че няма къде да се слага и отработеното ядрено гориво, нито Суходол, нито Цалапица са подходящи.
Р. Овчаров: Вижте Аз слушах тези приказки на Мартин Димитров, той ги повтори след това и в пленарна зала в НС, като ги гарнира и с това, че Румъния, румънският министър му казал, че Румъния изгражда реактори от трето поколение. Румънските реактори от трето поколение се изграждаха още, когато аз бях студент в Москва, т. е. 1974-1975 г. Те са толкова трето поколение, колкото ние с вас сме хора от 22-ри век. Така че реакторите, които се изграждат в момента в "Белене", са наистина, да не казвам върха на технологията, но са на практика най-доброто, което съществува в момента в ядрената технология.
Водещ: И мислите, че няма никой да поиска да ги затвори.
Р. Овчаров: Е, как ще ги затвори, когато те са вече сертифицирани от ЕК?
Водещ: Но чух, г-н Овчаров, и икономисти през уикенда, които казаха, че въобще не е ясно дали тази работа с изплащането е постижима. Сигурен ли сте, че може да се изплати. . .
Р. Овчаров: Всеки един икономически проект е постижим дотолкова, доколкото има пазар за неговата реализация.
Водещ: А в случая?
Р. Овчаров: А АЕЦ "Белене", за разлика... тъй като говорим за Съединени щати и Русия, искам да ви припомня, че в България до момента няма нито един голям в последните 20 години енергиен проект, който да е реализиран без участието на САЩ, като започнем от реконструкцията и модернизацията на 5 и 6 блок в "Козлодуй", минем през "Марица-изток 1", новата мощност на AES, и ТЕЦ "Марица-изток 3", която започна като американски проект и след това стана италиански. Така че този сблъсък според мен е вече прекалено излишен. Не бива да се подаваме на това. Но исках да кажа, че и двата американски проекта, и трите фактически, са гарантирани от държавата, т. е. държавата е поела ангажимент да изкупува електроенергията от американската топлоелектрическа централа на определена висока цена, за определен продължителен период от време, т. е. тука няма пазар, докато при АЕЦ "Белене" ситуацията е изключително отворена. Там става дума за чист икономически проект, за проектно финансиране. Никой не е говорил за това, че държавата ще поема гаранции, нито пък е говорил, че държавата ще финансира проекта.
Водещ: Сменям рязко темата, думата сблъсък споменахте в друг контекст. Следите ли кои са добрите и кои са лошите в конфликта "Дондуков" 1 - "Дондуков" 2? Дали според вас президентът, който защити институцията си, каза, че не може да търпи този сатър, наречен импийчмънт, или Дянков, който, беше казано, че е пратен да развее бялото знаме и да се извини, натискайки червеното копче в крайна сметка? Какво мислите?
Р. Овчаров: Ами, честно да ви кажа, тази драма ми е малко непонятна.
Водещ: Защо?
Р. Овчаров: Ако Дянков е отишъл да развее бялото знаме, той го е развял и темата е приключила. Президентът е показал публично, че да, Дянков е развял бялото знаме. Той го е приел като развято и всичко е свършило. Но, как да го кажа, още юли месец си позволих да кажа, че правителството ще кара по древния римски принцип, хляб и зрелища. И тъй като хлябът ще става все по-малко, очевидно ще наблягаме на зрелищата.
Водещ: Президентът не наблегна ли и той на зрелището, имам предвид публикацията...
Р. Овчаров: Може би и президентът малко, така, попреоразмери реакцията си, но тази тема в момента въобще не е важната за България.
Водещ: Питам ви, защото това се тълкува в друг контекст, извън самата случка. Даже помня, че в едно интервю примерно преди няколко месеца казахте съвсем по друг повод, че Станишев е бил изваден като зайче от ръкава на държавния глава. Има ли според вас проблем президентът след края на мандата си да се върне като силната фигура на "Позитано" 20, или по-скоро някои очакват друго? Даже мисля, че вчера, дано не бъркам, Румен Петков е казал, че има ниша в лявото за нов проект. В такъв контекст разглеждате ли събитията?
Р. Овчаров: Не, и въобще не мисля, че контекстът на това, което се случва между "Дондуков" 1 и 2, е вътрешнопартиен. Контекстът си е национален и колкото по-бързо се разбере, че приказването и вкарването на измислени теми в общественото внимание, е абсолютно вредно. Сега стигаме дотам, че г-жа Цачева вече ни обяснява какви права има президентът и може ли да говори за това или не може да говори за това. Такива филми просто са вече. . .
Водещ: Т.е. вие подкрепяте президента в този. . .
Р. Овчаров: Не, подкрепям факта, че тази тема в момента е изключително излишна за българското общество. Трябва да се дискутира икономическото състояние на страната, трябва да се дискутират схемите и пътищата за излизане от състоянието, в което ни докара това правителство, и оттам нататък вече да се мисли за какво правим в бъдеще.
Водещ: Казвахте тези дни, дано ви цитирам, ако не точно, поне приблизително точно, време е да помислим за връщане във властта или нещо от този род. Не е ли малко раничко?
Р. Овчаров: Не, напротив, никак не е раничко.
Водещ: И не е шега това?
р. Овчаров: И никак не е шега, защото виждате, че... макар да ми показвате социологически проучвания за това, че расте рейтингът на ГЕРБ...
Водещ: Ами да...
Р. Овчаров: Е рейтингът не расте Да, не са в полза на БСП, защото БСП не извърши необходимите промени и тя трябва да ги направи, ако иска в един много кратък период от време да даде своята заявка за власт. Защото очевидно алтернатива на правителството ще бъде необходима доста по-бързо, отколкото си мислеха някои.
Водещ: Сергей Станишев ли трябва да е тази заявка, защото не успяхте за промените ръководството, въпреки ясната ви и категорична позиция в тая посока - Сергей, иди си с мир.
Р. Овчаров: Как да ви кажа, аз, когато казвам промяна, разбирам промяна в един-единствен смисъл в настоящия момент. Така че без тази промяна не мисля, че БСП ще бъде достатъчно убедителна в заявките си за власт.
Водещ: Какво, сменяш си лидера и вече има правото да. . .
Р. Овчаров: Не, не става дума за смяна на лидера. Става дума за смяна на
целия кръг хора, които така или иначе вече са употребени в досегашната власт, в досегашното ръководство, които носят до голяма степен белега на това, с което беше белязана цялата партия, корупция, кражби, неефективно управление.
Водещ: Темата за олигарсите за кого е най-притеснителна?
Р. Овчаров: Но да си довърша мисълта. И идването на нов кръг хора с, как
да кажа, с моралното право да поискат ново доверие от хората. А
олигарсите, не мисля, че е притеснителна за Българската социалистическа партия.
Водещ: Не мислите?
Р. Овчаров: Не.
Водещ: Защо не мислите така?
Р. Овчаров: А защо да мисля иначе?
Водещ: Защото имаше много имена, много примери.
Р. овчаров: Не, не, вижте, не е Георги Първанов или Сергей Станишев човекът, който е събирал всичките силови групировки и в тогавашния им вид, още 1995 година, в бившия ресторант "Олимп".
Водещ: А кой?
Р. Овчаров: Ами това бяха и Петър Стоянов, и Иван Костов. Така че тази тема наистина не е особено. . .
Водещ: Не е ли смешно Иван Костов да се появява във... и всеки да го споменава под път и над път, дори и в този конфликт, последния, който коментирахме?
Р. Овчаров: Не, въобще не е смешно, защото Иван Костов като, така, наблюдавам с изключително, с изключителен интерес изявите му, той е яхнал отново метлата. . .
Водещ: Тъй като е отстрани...
Р. Овчаров: А, какво значи отстрани. Той раздава оценки, той управлява държавата, той се е върнал в онези години, 1997 - 1998, когато колеше и бесеше в България.
Водещ: Не е ли хипербола, г-н Овчаров, това?
Р. Овчаров: Не, не, никак не е хипербола. И това ми напомня онази стара поговорка, че вълкът козината си мени, но нрава не. Така че, Иван Костов си е Иван Костов, нищо ново под слънцето.
Водещ: Добре, благодаря ви. Призивът ви, споразумение с Международния валутен фонд за под 1 милиард. . .
Р. Овчаров: Не, не, не ми е това призивът. Призивът ми е спокойно обмисляне на ситуацията и търсене на варианти за излизане, като според мен вече един от сериозните варианти, който действително може да реши проблемите, е споразумение с фонда.
Водещ: С фонда. Само да се върна за секунда към БСП. Имаше едно интервю с Илияна Йотова - Да се кандидатирам за лидер, защо не.
Р. Овчаров: Тя, доколкото си спомням, е бивша ваша колежка, така че поканете я и поговорете си с нея. Аз не съм й. . .
Водещ: Какво мислите за това?
Р. Овчаров: Аз не съм й говорител. Илияна е едно от възможните лица на промяната.
Водещ: Други, които ви хрумват?
Р. Овчаров: Е...
Водещ: Не искате да. . .
Р. Овчаров: Не е важно на мен да ми хрумват, важното е да бъдат подкрепени от партията и от българските граждани.
Водещ: Абсолютно нови. . .
Р. Овчаров: Да.
Водещ: Много ви благодаря. Румен Овчаров в разговор по актуалните за деня теми.
Коментари