Д-р Златица Петрова за новия медицински одит
Внезапните и планови проверки, свързани със стандарта и качеството на медицинската дейност, на това, което пациентите получават и със съмненията за източване на парите от Здравната каса чрез нерегламентирани, излишни манипулации и лечения. По този повод гост в студиото на "Денят започва" беше д-р Златица Петрова, директор на ИА "Медицински одит". Тя обясни, че проверките, които се извършват могат да бъдат внезапни, обикновено провокирани от сигнали и жалби. Д-р Петрова разказа, че в последните години се наблюдава прекалено често практикуване на инвазивна кардиология, която не винаги е наложителна. Естествено специалистите са тези, които могат да преценят категорично кога подобно изследване е необходимо, въпросът е доказателствата за извършването на тази интервенция да бъдат достатъчни, за да не навредят по някакъв начин на пациента, допълни тя. Д-р Златица Петрова запозна зрителите с начина, по който ще бъдат извършени проверките, както и с основните приоритети на агенцията "Медицински одит". Повече подробности можете да видите във видеофайла.
Следва пълен текст на разговора:
Водещ Марин Маринов: Започваме с г-жа Златица Петрова, д-р Златица Петрова, директор на "Медицински одит" в здравното министерство, здравейте. Повод за вашето гостуване са тези внезапни, а също и планови по-нататък проверки, свързани със стандарта, с качеството на медицинската дейност, на това, което пациентите получават и със съмненията за източване на парите от здравната каса чрез не регламентирани, не необходими, не изискващи операции и други, така, лечения. Кажете това по сигнали се извършва? Какви са най-честите сигнали, за какво става въпрос?
Златица Петрова: Добро утро първо на вас и на зрителите на програмата. Агенцията "Медицински одит" е новосъздадена агенция, тя е още в началото на своята дейност и нейната основна цел е именно да подпомогне медицинския професионализъм, да утвърди добрите практики и там, където установи определени нарушения или отклонения в изпълнението на стандартите, да наложи или съответните наказания, или да помогне за тяхното отстраняване и тяхното подобрение. В тази връзка основният инструмент, който се
използва, това са различните видове проверки. Проверките могат да бъдат внезапни, те са обикновено по сигнали, по жалби, по информация за източване на средства от здравната каса или. . .
Водещ: Сърдечни операции, това излезе в пресата като най. . .
Зл. Петрова: Да. .. не толкова сърдечните операции, колкото инвазивната кардиология. Това е диагностична и лечебна процедура, която се извършва по определена съвременна методика. Вече тя е една изключително бързо развиваща се диагностична и лечебна процедура, много по-щадяща, отколкото оперативната интервенция, с много по-добри резултати, но при нас през последните години се
наблюдава, последните 3 години се наблюдава едно свръхпроизводство на тази услуга, ако мога така да кажа, т. е. все повече и повече процедури се извършват.
Водещ: Без да има нужда.
Зл. Петрова: Бих казала. . . това не мога да го кажа конкретно - дали има нужда или няма нужда. По принцип всеки един пациент, който има определени оплаквания, особено от сърдечно-съдовата система, е длъжен и следва да се обърне към лекуващия си лекар или към специалиста по кардиология, или специалиста по сърдечна хирургия
естествено, а те са тези, които могат да преценят дали е необходима, или не е необходима тази интервенция. Въпросът е доказателствата, за да се извърши тази определена интервенция, да бъдат достатъчни, така щото да не навредят по някакъв начин на пациента, тъй като така или иначе тази процедура е инвазивна. Тя изисква. . .
Водещ: Добре, д-р Петрова, как на практика ще стане това? Години назад ще се върнете, ще гледате, какво, диагнози, как ще установите, че е извършена някаква процедура, която не е била необходима?
Зл. Петрова: Така. Има няколко начина, по които се извършват тези проверки. Обикновено или с проучване на документацията, която. .. така или иначе това е последващ контрол, след като е свършена самата дейност, но в история на заболяването. . .
Водещ: Тя диагнозата, ако е. . . ако умишлено е сложена друга диагноза, за да може да се . . .
Зл. Петрова: Вижте, един лекар трудно би си позволил умишлено да не прави. . . да сложи друга диагноза. Случват се грешки, случва се
в желанието си лекарите да обхванат по-голям брой пациенти, да усвоят повече пари от здравната каса, се случва да поставят често пъти и хипердиагностика, но това трябва да се подкрепи с фактология. В никакъв случай не мога да кажа, че има фалшифициране на документи или се прави нещо умишлено, за да се навреди на пациента. Напротив, всичко се прави с цел да се подпомогне диагностиката. Само че има доста методи, които предварително, неинвазивни методи, с които предварително може да се постави или да се отхвърли дадена диагноза. А инвазивната кардиология е въпрос. . .
Водещ: Гледах едни данни за 30 милиона лева, че са източени 30 милиона лева от здравната каса за ненужни операции.
Зл. Петрова: Не, 30 милиона лева са заплатени от здравната каса, но в момента. . .
Водещ: Цитирам ви в последните дни от пресата материал.
Зл. Петрова: Така е, 30 милиона лева са заплатени от касата за този вид процедури. За тези 3 години се наблюдава действително едно екстремно нарастване на броя на процедурите, но, пак казвам. . .
Водещ: Къде, къде сте го забелязали - в конкретни болнични заведения, в конкретни места. . .
Зл. Петрова: Там, където има такива катетеризационни лаборатории. През 2007 г. тези катетеризационни лаборатории бяха някъде от рода на 7-8 лаборатории, които за 3 години вече наближават бройката 30.
Значи, вие сам може да прецените, че нарастването на един. .. на предлагането и ако си послужим с термините в икономиката търсене и предлагане, предлагането на тази услуга започва прогресивно да нараства.
Водещ: Това е притеснително.
Зл. Петрова: Това е притеснително, защото следва въпроса има ли нужда или няма нужда да има толкова много лаборатории в държавата. Да, трябва пациентът да има лесен достъп до всички тези лаборатории. Но, имайки лесен достъп до тези лаборатории, е необходимо той да бъде, да бъде осъществена неговата сигурност и безопасност, че този метод ще му помогне, този метод няма да му навреди, този метод ще съдейства за неговото излекуване, тъй като самата процедура освен диагностична тя е и лечебна. Какво имам предвид, като кажем лечебна? Тъй като при установяване на определено стеснение в кръвоносния съд, нали, на сърцето, се слага или се прави балонна катетеризация, т. е. разширява този съд, или се слага стенд, всички са чували за тази манипулация, тогава се предотвратява възможността да се получи инфаркт. Така че преценката е изключително важна на самия лекар.
Водещ: Д-р Петрова, аз затова ви питам как точно ще се установи дали има умисъл, дали не става въпрос за грешка, дали не е слаб професионализъм, дали не е някаква неподготвеност, защото всеки случай е. . .
Зл. Петрова: Ами, то алтернатива няма, те са две нещата, които са причина, или два са поводите, които са причината за една хиперхоспитализация или хипердиагностика.
Водещ: Да.
Зл. Петрова: Едното е презастраховане и стремеж да се усвоят повече средства, другото е нисък професионализъм, ако се прави при всички, при които има някакви оплаквания, без да са изчерпани другите възможности.
Водещ: От това, което към момента наблюдавате, защото сега вие казвате започват проверките, ама имате поглед върху цялата система, наясно сте кое преобладава, кое от двете преобладава?
Зл. Петрова: Преобладава стремежът за развитие на тази технология, на тази техника.
Водещ: Тоест за. . .
Зл. Петрова: Тоест стремежът за повишаване на квалификацията на лекарите за усвояване на тези методи, а това може да стане само ако колкото се може повече пациенти бъдат обхванати и да бъдат усвоени повече средства.
Водещ: Имам предвид при тези съмнения, че се извършват, че се извършва източване, така, на средства, че има хипер, така, хиперхоспитализация, това ли преобладава над другото - при лекарските грешки, при проблеми. ..
Зл. Петрова: Значи, да, това преобладава. Не мога да кажа, лекарските грешки са. . . случват се, казвам, че се случват. Всъщност какво представлява лекарската грешка? Погрешно изпълнен план, който предварително е зададен да бъде извършена дадена дейност, но понякога се случват и случайни, случват се усложнения, случват се. .. които не могат да се квалифицират като лекарски грешки.
Водещ: Добре, нека да включим по телефона за момент д-р Димитър Димитров, председател на Националната асоциация на работодателите в здравеопазването. Добро утро, д-р Димитров.
Димитър Димитров: Добро утро на вас, на вашите зрители, както и на д-р Златица Петрова.
Водещ: Здравейте. Чухте това, което тя казва към момента. Имате ли и вие наблюдението, че се наблюдава, че преобладава по отношение
на тези нарушения хиперхоспитализацията, стремеж за източване? Наблюдавате ли го вие в практиката?
Д. Димитров: Ами вижте, в нашата болница, в болница "Св. Ана" е референтната лаборатория катетеризационна. При нас работят най-известните специалисти, или под патронажа на доц. Финков, небезизвестният, има няколко лаборатории, които бяха в София, които бяха първите и основоположниците на тази нова методика, както каза д-р Златица Петрова. Тя е много важна, т.нар. безкръвни операции при сърдечносъдови заболявания. Наистина, както каза и д-р Петрова, през последните години те нараснаха в повече, което, от една страна, не е лошо, тъй като това е един нов, съвременен световен и европейски метод. Проблемът е дали квалификацията, тъй като тук трябва една много висша квалификация наистина на лекарите и въобще на екипите, които работят в тези лаборатории, а иначе като какви грешки и как са се случвали нямам наблюдение из България.
Водещ: Д-р Димитров, притеснява ли ви вас, казвате нараства броят, притеснява ли фактът, че нараства този брой на извършвани такива
медицински действия, медицински дейности, защото притеснително е, казва д-р Петрова?
Д. Димитров: Медицинските дейности са. . .
Водещ: Конкретно за това, за което говори, тази инвазивна операция.
Д. Димитров: Медицинските дейности са дотолкова, доколкото имат нужда българските граждани. Аз пак ви казах, това е методика, която пък от друга страна решава въпроса на пациента и не се стига до кардиохирургична операция.
Водещ: Възможно ли е години по-късно да се извърши ревизия и да се установи дали наистина е имало необходимост от такова действие, или не?
Д. Димитров: След всяка манипулация, трябва да ви кажа, се прави запис и това е задължителната опция. Записва се на CD и това е доказателственият материал, това е и европейската практика, доказва се и по всяко време може да се наблюдава това CD или този магнитен носител: състоянието на сърцето и съдовете преди манипулацията, цялото действие на операцията до нейното приключване. Апропо в "Св. Ана" това се прави винаги, както казах, ние сме референтна лаборатория, и там, където няма тази методика, тогава могат да възникват съмнения за. . .
Водещ: Това навсякъде ли се прави, д-р Димитров, питам ви във вашата болница е ясно, но питам ви и за вашите колеги.
Д. Димитров: Ами, д-р Петрова ще каже, тя е. ..
Водещ: Защото вие сте председател на асоциация.
Д. Димитров: Ясно, но на работодателите за мен и по принцип като стандарт абсолютно навсякъде това нещо трябва да се прави. Без такъв доказателствен материал просто не може.
Водещ: Вие към д-р Димитров имате ли, към него заведение въпрос, забележки?
Зл. Петрова: Да, аз благодаря на д-р Димитров, че подкрепи тезата, която аз развих в момента. Значи методът е необходим, методът трябва да се извършва, но методът трябва да се извършва в условията на сигурност и безопасност на пациента. Т.е. да бъде осигурено всичко онова, което създава условия да бъде безопасно за пациента. Какво имам предвид? Професионализмът на лекарите, сертификацията, обучението на лекарите. . .
Водещ: Т.е. има ли, това, за което той говори, има ли такива CD-та,
има ли записи на магнитен носител навсякъде?
Зл. Петрова: Има, има такива записи, на CD-та не навсякъде има.
Водещ: Е как ще установите след това години по-късно дали има злоупотреба, или не?
Зл. Петрова: Освен CD-тата има достатъчно друг вид документация, която е хартиена документация, която е рентгенологична документация, която са резултати от ехографии, която са електрокардиограми, които са записани по същия начин. Има във всички. ..
Водещ: Въз основа на тях може да се направи заключение.
Зл. Петрова: . .. и въз основа на тях може да се направи заключение, и това заключение го правят професионалистите. Ако има в едно ЕКГ. . .
Водещ: В по-малките болници. . .
Зл. Петрова:. . .състояние прединфарктно, това винаги може да се установи и да се каже - да, това има опасност да се развие инфаркт, следва по спешност да бъде направена инвазивна процедура, или не следва.
Водещ: В по-малките общински болници, малките общински, частни болници по-малки, там как ще установите дали са извършвани такива свръххоспитализации? Защото има съмнение, че точно по тоя начин се източват пари от касата.
Зл. Петрова: Не, вижте, в малките болници няма условия за извършване на такъв тип интервенции. То е високо технологична. . .
Водещ: Не. .. добре, това ми е ясно. Оттам би могло да се източват пари по друг начин, нали, като се приемат хора по няколко пъти на месеца - да влиза, да излиза.
Зл. Петрова: Да, има други възможности. .. не е небезизвестно. . . така е.
Водещ: Да, това ще бъде ли обект на ваши проверки и как ще го установявате?
Зл. Петрова: Разбира се. Значи по принцип обектът на проверките и как се избират болниците, които се проверяват, е по няколко начина. Единият от начините е именно данните, които могат да се получат от Националната здравноосигурителна каса, от Министерството на здравеопазването, от регионалните центрове по здравеопазване, които посочват една свръххоспитализация по дадено заболяване. Обикновено в малките болници се наблюдава хоспитализация по повод терапевтични клинични пътеки или по терапевтични диагнози,
например бронхопневмониите. Това е място, в което. . .има две причини. ..
Водещ: Човек няма бронхопневмония, взимат го с бронхопневмония и там. . .
Зл. Петрова: . .. има някакви оплаквания, значи пациентът не е без оплаквания. . .
Водещ: така, но не става въпрос за бронхопневмония.
Зл. Петрова: Той има някакви оплаквания, но тези. . .
Водещ: Но няма бронхопневмония.
Зл. Петрова: . . . няма бронхопневмония.
Водещ: Вкарват го в болницата. . .
Зл. Петрова: Тъй като бронхопневмонията може да се докаже, тя също има достатъчно лабораторни методи и достатъчно диагностични методи, с които може да се потвърди дали има или няма.
Водещ: Тоест вкарват го там в болницата, за да могат да вземат пари
от касата по тази клинична пътека за бронхопневмония.
Зл. Петрова: По тази клинична пътека. Всъщност този тип клинични пътеки, които. . . терапевтични клинични пътеки по-скоро застарялото население, липсата на възможност да си купува лекарства по финансови причини. . .
Водещ: Това е масова практика.
Зл. Петрова: Това е масова практика.
Водещ: Масова практика.
Зл. Петрова: Във връзка с което пациентите ги приемат в болницата да им извършват съответните диагностични процедури или да ги подпомогнат, ако те действително имат някакви. . .
Водещ: Масова практика, казвате, в малки общински практики.
Зл. Петрова: Масова практика е. Освен това сега ролята на болницата е и като социална, такава, помощ осигурява на възрастни хора, които са сами и няма кой да ги гледа, имат оплаквания, имат. . .
Водещ: Изкарват няколко дни в болницата да не харчат пари за ток. .
.
Зл. Петрова: Изкарват няколко дни в болницата. . .
Водещ:. . . и за отопление.
Зл. Петрова: Точно така.
Водещ: Общо взето, това се случва.
Зл. Петрова: Точна така, има и социална функция болницата, има социална функция.
Водещ: Нека да включим и д-р Кацаров на телефона, Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването. Добро утро, д-р Кацаров.
Стойчо Кацаров: Здравейте.
Водещ: Слушате. .. чухте може би това, което д-р Петрова каза преди малко, че масова практика е в общинските болници да се източват средства от касата, образно казано, заради неточни диагнози, да се вземат парите по клиничната пътека или пък, да се вкарват хора просто с някакъв социален ангажимент към тях. Така ли е наистина?
Ст. Кацаров: Това е една хипотеза, която е абсолютно недоказана.
Водещ: Абсолютно недоказана, казвате?
Ст. Кацаров: На какво се основава това?
Водещ: На какво се основава, д-р Петрова, пита д-р Кацаров?
Зл. Петрова: Това се основава на проверките, които са извършени до момента от НЗОК години наред. Значи, аз не само това казах. Има достатъчно диагностични методи, подкрепящи или отхвърлящи дадена диагноза. Освен това нека не забравяме, че в България е добре развита извънболничната помощ. Извънболничната помощ със своите специалисти, с общопрактикуващите лекари, къде остават те?
Водещ: Не. . .конкретно
Зл. Петрова: Не би следвало да допускат влошаване състоянието на пациента, за да има необходимост от болнично лечение.
Водещ: Конкретни данни имате ли, конкретни факти за конкретни болници?
Зл. Петрова: Имаме конкретни факти. . .
Водещ: Да, бихте ли споделили?
Зл. Петрова: . . . за конкретни болници. . .
Водещ: Например?
Зл. Петрова: . . . в които е установена хипер. . . Ами, например сливенската болница.
Водещ: Сливенската болница, какво се извършва там?
Зл. Петрова: Сливенската болница преди години, тя е многопрофилна болница, преди години се забеляза един бум на отчитане на пациенти с бронхопневмония, които се доказа, че нямат необходимата нужда да бъдат в болница. Значи, нека да се прави разлика дали трябва да бъдат в болница, или трябва да бъдат достатъчно и адекватно лекувани в извънболничната помощ. Това са
две различни неща.
Водещ: Д-р Кацаров, имате ли наблюдение за този конкретен случай в Сливен, за който казва д-р Петрова?
Ст. Кацаров: Ами, тя в Сливен е държавна болницата, не е общинска или частна. Това първо да уточним. Второ, всеки може да посочи някакъв казус или отделен случай. Тук става дума, че няма статистически достоверни данни, че се извършват такива свръххоспитализации и че болниците се ползват като място, където
отиваш, за да те хранят и да не плащаш ток. Това просто не е вярно.
Аз искам да кажа нещо друго обаче по отношение на този медицински инспекторат, този медицински одит, в който се създава. Това е един административен инструмент за упражняване на натиск от страна на държавата върху лекарите и върху медицинските сестри, и върху хората. . .
Водещ: Защо, д-р Кацаров?
Ст. Кацаров: . . . които работят в здравеопазването.
Водещ: Защо според вас. . .
Ст. Кацаров: Той няма, няма да. . . Ами, така се създава зависимост на лекарите от държавата. Самата зависимост. .. зависимостта като власт. Тя поражда власт над тях. Той няма да доведе до ограничаване на разходите в здравеопазването по простата причина, че ако можеше с такъв административен орган да се ограничат разходите, държавата нямаше да прави никакви разходи никъде. Има само един начин. . .
Водещ: Нека да чуем д-р Петрова. . .
Ст. Кацаров:. . . има само един начин да се ограничат разходите, ако в контрола на разходването на средствата се включат хората, които са най-заинтересовани. А най-заинтересовани да се пестят средства са тези, които ги плащат, т.е. ние всички, които си даваме здравните осигуровки. Понеже ние по. . .
Водещ: Пациентите или потенциалните пациенти.
Ст. Кацаров: . . . никакъв начин. . . Да, здравноосигурените граждани. Понеже ние по никакъв начин не участваме в този контрол, затова разходите ще продължават да растат, колкото и такива органи да бъдат създадени.
Водещ: Добре, благодаря. Останете на линия. Поставя под съмнение въобще вашия. . .
Зл. Петрова: Позволете да не се съглася с констатациите на колегата, въпреки че аз него изключително го уважавам по отношение на преценките му в развитието на здравеопазната система в България,
но не съм съгласна с неговата теза в момента. . .
Водещ: Средство за натиск и за зависимост на лекарите от държавата.
Зл. Петрова: Това нито е средство за натиск, нито е средство за. . . Значи държавата трябва да има определена регулация. Тези пари, които се влагат в здравеопазването, са парите на всички тези хора, на всички тези пациенти. Необходимо е да има регулация в изразходването на средства, т.е. те трябва да бъдат изразходвани
не там, където е необходимо, където трябва да се подсили съответната диагностика и лечение, където е необходимо да се развива тази диагностика и лечение. Сега. . .
Водещ: Не може да се докаже, казва той. Не може да се докаже свръххоспитализация.
Зл. Петрова: Напротив, напротив, има достатъчно инструменти, с които се доказва хиперхоспитализацията, и пак казвам - именно тази агенция, и искам да уверя колегите, че тази агенция не е създадена само да репресира и да санкционира. Тази агенция е създадена именно за това, което той каза - да успее да направи анализ, той каза, че липсва анализ, липсва статистически анализ за доказателство, че определени болници извършват хиперхоспитализация. Това е една от частите, така, от задачите на тази агенция. Друга задача на тази агенция е не само да следи за разходването на средствата, вече за разходването на средствата си има една институция НЗОК, която е финансова институция и е длъжна да следи за съответствието на заплатените суми и получените услуги за пациентите.
Водещ: А не би ли трябвало здравноосигурените лица . . .
Зл. Петрова: Агресията. . . Да.
Водещ:. . . пациентска организация също да участва във вашите проверки?
Зл. Петрова: Точно това исках да кажа и точно това искам да кажа, но методите, които ще бъдат използвани за наблюдение, за обследване, за проверки от страна на тази агенция. Агенцията . .. основната. . .
Водещ: Защо не му предложите. . .
Зл. Петрова:. . . й цел.
Водещ:. . . на д-р Кацаров да си изпрати представител. . .
Зл. Петрова: Възможно е, разбира се.
Водещ: . . . да тръгне с вас на. . .
Зл. Петрова: Аз не само на д-р Кацаров. . .
Водещ:. . . проверки и на инспекции?
Зл. Петрова: Не само на д-р Кацаров съм предложила. В момента съм се обърнала към почти всички пациентски организации, които са легитимно регистрирани в страната. . . .
Водещ: Тоест да участват съвместно с вас, така ли?
Зл. Петрова: . .. разбира се, да участват съвместно с нас. Пациенти да участват съвместно с нас.
Водещ: Д-р Кацаров. . .
Зл. Петрова: И само още. . .
Водещ: Да.
Зл. Петрова: . . . нещо да кажа и предполагам, че и д-р Кацаров ще ме подкрепи в това отношение. Основната цел на този медицински одит, той затова се нарича медицински одит, защото. . . и не се и нарича контрол, единствено и само контрол. Одитът предполага по-широко поведение при извършване на тези проверки, установявайки отклонение в стандартите, които. . . на базата, на които се извършва медицинската дейност, да се подпомогне подобряването на тези стандарти, промяната на тези стандарти.
Водещ: Добре. Д-р. . . Само. . .
Зл. Петрова: Не само пациенти ще участват в. . . .
Водещ: . . . да разберем дали д-р. . . д-р Кацаров, така, има предложение да участвате вие или ваши представители в тези съвместни проекти. Това разсейва ли, така, съмненията ви?
Ст. Кацаров: Не, не, не. По никакъв начин няма да участвам в такива проверки.
Водещ: Защо?
Ст. Кацаров: Аз говоря за нещо съвсем друго. Говоря за това, че. .. всеки един гражданин да бъде част от контрола, тъй като той е най-заинтересован. Това нещо е съществувало още преди 9 септември. Хората са имали едни здравни книжки, които едни. .. са лепени едни талончета, т.е. ако човекът не присъства, той въобще не може да бъде обслужен, разбирате ли, без неговото активно участие? В случая ние всички сме изхвърлени от системата. На мен могат да ми запишат хоспитализация или преглед дори без да присъствам там. Ето това е начин, за такъв вид контрол говоря, а не да участват пациенти. Участие на пациенти в такива проверки няма абсолютно никакъв смисъл, то не променя нищо.
Водещ: Безсмислено е, казвате.
Ст. Кацаров: Вие преди малко говорехте за инвазивната кардиология. Ние имаме много лесен инструмент да се намалят разходите.
Водещ: Какъв?
Ст. Кацаров: Тези инвазивни кардиологии и кардиохирурзи растат като гъби в последните няколко години по простата причина, че цената на клиничните пътеки е свърхвисока. Просто здравната каса намалява цената на клиничните пътеки и ще видите, че и броят на инвазивните процедури ще намалее.
Водещ: Ще намалее интересът и въобще необходимостта да бъдат пращани пациенти към. . .
Зл. Петрова: Да, това тук е финансов механизъм. . .
Водещ: Добре, благодаря. Да.
Зл. Петрова: . . . и предварителен, превантивен контрол. Да, той също има своето място, но. . .
Водещ: Е това ли трябва да е водещо?
Зл. Петрова: . . . нека да приложим.
Водещ: Трябва ли да е водещо финансовото, или да бъде. .. кое е най-полезно. . .
Зл. Петрова: Не, аз съм. . .
Водещ: . . . за пациента?
Зл. Петрова:. . . от тези хора, които. . .
Водещ: Стига се до абсурд. . . .
Зл. Петрова: . . . подкрепят именно тезата, че пациентът трябва да получи най-доброто, своевременно, адекватно, достатъчно, защото. . .
Водещ: Пък после ще се говори за пари.
Зл. Петрова: И после ще говорим за пари. Нека той да си получи това, от което има нужда, доколкото има такава нужда, тъй като и самите. . .
Водещ: Добре, добре.
Зл. Петрова: . . . жалби и сигнали, които се получават, обикновено не са свързани с пари. Те обикновено са свързани с разкарване по болниците, с грешна диагноза, с претенции тази грешна диагноза, с усложнения, които са получавани и т.н.
Водещ: Защото това е много. . .
Зл. Петрова: Не е всичко пари.
Водещ:. . . сериозно съмнение това, което прозвуча.
Зл. Петрова: Не е всичко пари. Има два аспекта. . .
Водещ: Ако. . . понеже е скъпо, затова ги насочват пациентите натам.
Зл. Петрова: Не. Има два. . .
Водещ: Ако намали цената. . .
Зл. Петрова: Два аспекта има.
Водещ: . . . ще се окаже, че не е необходимо това да се извършва.
Зл. Петрова: Два аспекта има контролът и мониторингът. Едното е действително ефективно ли се използват финансовите средства, достатъчна ли е цената на предложената услуга, а другият аспект е качеството на медицинските услуги и доколко. . . и това трябва
да постигне някакъв баланс.
Водещ: Защото. . .
Зл. Петрова: Не ми се иска да говорим само за пари.
Водещ: Да, но. . .
Зл. Петрова: Искам ми се да говорим за сигурност и за безопасност на пациентите.
Водещ: Така е, но когато едното е по-скъпо и се окаже, че лекарят така е преценил, това по-скъпото. . .
Зл. Петрова: Да, има т.нар. . . .
Водещ: . . . е по-полезно за пациента.
Зл. Петрова: . . . индуцирана. . .
Водещ: Нали така?
Зл. Петрова: . . . хоспитализация. Това е така. Има обективна, има и индуцирана, т.е. предизвикана. В случая това е вярно, което д-р
Кацаров каза, едно неравновесие в определяне на цените на клиничните пътеки довежда до пренасочване на пациентите по по-скъпите клинични пътеки. Това е вярно.
Водещ: Добре. Много ви благодаря за разговора. Успех ви желая при проверките.
Зл. Петрова: Благодаря.
Водещ: Надявам се, като имате резултати. . . Между другото кога ще има конкретни резултати вече от, така. . .
Зл. Петрова: Ами, сега в момента. . .
Водещ: . . . по което сте проверили?
Зл. Петрова: . . . този месец правим проверки по сигнали и по жалби в някои от градовете точно от пациенти. А април месец започваме съвместно с представители на лекарското съсловие и на пациентските организации, които ще бъдат канени, започваме т.нар. планови проверки, свързани с инвазивната кардиология и другата посока е свързана с. . . това е също една интересна тема, с изпълнението и съответствието на стандарта по физиотерапия и рехабилитация, тъй като е известно, че населението застарява и все повече се нуждае от рехабилитационни и други процедури, които са необходими за тяхната обща реакреация в живота.
Водещ: Би било интересно да продължим темата. . .
Зл. Петрова: Да.
Водещ: . . . когато вече имате конкретни данни за конкретни случаи и конкретни болнични заведения, където сте установили. . .
Зл. Петрова: И конкретни резултати.
Водещ:. . . едно или друго и за конкретните резултати. Много ви благодаря за разговора. Няма да ви питам за внезапните проверки по какви сигнали са, защото ще. . . хората гледат. . .
Зл. Петрова: Разбира се, да.
Водещ: . . . сутрешния блок и ще разберат къде ще отидате.
Зл. Петрова: Тези, които рано са станали или не са отишли още на работа, тъй като лекарите вече. . .
Водещ: Дори да спят, ще им предадат.
Зл. Петрова:. . . са на работа.
Водещ: Разказват им, дори да не са гледали, им разказват. Добре.
Зл. Петрова: Да. Благодаря.
Водещ: Благодаря ви за разговора.
Коментари