Д-р Желязко Христов за социалната тежест в условията на криза
Нямаме еднозначна оценка по решението на правителството да не вдига здравната вноска на 10%, но за сметка на това държавните служители сами да се осигуряват, и не би могло и да имаме, заяви в интервю за "Денят започва" д-р Желязко Христов, президент на КНСБ.
България има добра събираемост на здравни вноски. За миналата година вноската беше увеличена с 2%, но парите стоят някъде другаде, поясни той. Бюджетът е изчислен на фона на неравновесие в системата до напрежение, на фона на диспропорции под влияние на лобистки кръгове в себестойността на клиничните пътеки, на несигурност в достъпа и качеството на пациентите и несигурност на гилдията.
На този фон бюджетът на държавата 2010-а беше приет с 830 млн. излишък от здравни вноски, подчерта д-р Христов и допълни, че за първите два месеца има добра събираемост. Вдигането с 2% на здравните вноски няма достатъчни аргументи от 1 април. Първата теза да вдигнат здравните вноски на всички наемни хора, а да се съхранят трансферите от страна на държавата на държавните служители, пенсионерите, децата, безработните, беше абсолютно грешна теза и затова отпадна, посочи той. Втората теза - да се натоварят държавните служители - близо 150 000 по статистически данни, би трябвало да намери по-различно решение от това.
"Равнопоставеността на всички пред осигурителната система е стара тема, по която ние сме се произнасяли. Това решение не е достатъчно аргументирано решение. Първо липсва анализ какво прави държавата с нейните трансфери досега, къде са парите от бюджетния излишък, колко са парите от здравни вноски и трансфери и колко печелят те там, където стоят в полза на системата - няма отговори на тези въпроси, защото няма представен анализ", категоричен беше той.
Следва пълен текст на разговора:
Водещ: Продължаваме с лидера на КНСБ Желязко Христов, който е на пряката ни телефонна линия. Станало е някакво недоразумение и той вместо в телевизионния ни център в Пловдив е пряко по телефона. Добро утро, д-р Христов.
Желязко Христов: Добро утро, г-н Маринов.
Водещ: Да ви питам направо приемате ли идеята държавните служители да плащат сами осигуровките си, това, което беше лансирано вчера, вместо. .. така, като заместител, вместо идеята да се вдигне на 10 процента здравната вноска?
Ж. Христов: Нямаме еднозначна оценка по този въпрос и не би могло да имаме. Ще изговоря няколко изречения, с които предпоставям тезата за това, че в България има добра събираемост на здравни вноски. Има увеличена здравна вноска с 2 процента за миналата година, а парите стоят някъде другаде. Че е изчислен един бюджет
на фона на неравновесие в системата до напрежение, на фона на диспропорции под влияние на лобистки кръгове в себестойността на
клиничните пътеки, на несигурност в достъпа и качеството на пациентите и несигурност на гилдията. На този фон бюджетът на държавата 2010 г. беше приет с 830 милиона излишък от здравни вноски. Добра събираемост има за първите 2 месеца. Вдигането с 2
процента няма достатъчно аргументи, на здравните вноски от 1 април. Първата теза да вдигнат здравните вноски на всички наемни
хора, а да се съхранят трансферите от страна на държавата на държавните служители, пенсионерите, децата, безработните беше абсолютно грешна теза. Втората теза, от която има отказ, втората теза да се натоварят държавните служители, близо 150 хиляди по статистически данни, разбирайте съда, прокуратурата, МВР, държавни и общински служители, държавната и общинската администрация и в държавната администрация агенции, би трябвало да намери по-различно решение от това. Равнопоставеността на всички пред осигурителната система е стара тема, по която ние сме се произнасяли. Целият въпрос е, че това решение незабавно от 1 април е недостатъчно аргументирано решение. Първо, липсва анализ какво прави държавата с нейните трансфери досега, къде са парите от бюджетния излишък? Колко са парите от бюджетния излишък, разбирайте от здравни вноски и трансфери? Колко печелят те там, където стоят в полза на системата? Няма отговори на тези въпроси, защото няма представен анализ. С 2 процента да вдигнеш здравната вноска означава да натовариш полицая да започне да си плаща от 1 април без еднократно компенсиране на доходите. Когато стартира реформата, осигурителната, за държавните служители това беше преценено, че ето, това е вашата заплата, но ние ще ви плащаме вноските, и беше помръдната заплатата на тези служители, които са, от публичния сектор, в трудово-служебни правоотношения, само че тук нещата простичко и ясно трябва да стават.
Водещ: Тогава въобще нямаше криза, д-р Христов, знаете, чували сте тази теза, че тогава нямаше криза, а сега вече сме в условия на криза и затова кризата е еднаква за всички.
Ж. Христов: Прав сте абсолютно. Като е в условия на криза, а няма криза на финансите за здравеопазването, които стоят във фискален резерв, няма драма, драмата я няма. Ресурсите, които ще се получат от тези 2 процента, в никакъв случай не са достатъчни хем да държат парите за здраве във фискалния резерв, хем пък тези пари да решат проблемите на здравеопазването. Тези пари на държавните служители - 150 хиляди, няма да решат проблемите на здравеопазването. А е пълно, г-н Маринов, с брадясали проблеми. Себестойност на клиничните пътеки, дължими вече работни заплати за по два месеца, аз се връщам в последните две денонощия от два
региона. В Хасково 4 многопрофилни болници не са си получили плащанията за 2 месеца. В Стара Загора, Казанлък, частично получили, Чирпан не получили. Много неравновесие и много напрежение има в системата.
Водещ: Да разбирам ли от думите ви, че при обсъждането, така, между социалните партньори вие няма да подкрепите тази идея, така, спешно, на пожар държавните служители да си плащат сами осигуровките. Според някои изчисления между 9 и 12 на сто ще намалеят заплатите им номинално, ако тази идея се реализира?
Ж. Христов: Номинално ще намалеят с над 12 процента, цифрата е близо до 12-те, само от здравната вноска. Тогава се пита - хем си плащат здравната вноска, пък не си плащат пенсионната. Може би пенсионната ще бъде следващата стъпка от 1 януари. Това без компенсация на доходите няма да бъде приемливо и ще отчуждава хората от подкрепа.
Водещ: Тоест вие бихте го подкрепили, само ако има компенсаторен механизъм някакъв, така ли да ви разбирам?
Ж. Христов: С компенсаторен механизъм - да.
Водещ: Да ви попитам и за още една, така, идея, която се лансира, за тоя своеобразен аутлет, който държавата организира, т. е. продажба спешно пак на миноритарни дялове във фирми, на цели дружества. Как ви се струва гази идея, подкрепяте ли я?
Ж. Христов: В условия на дефицити в бюджета, въпреки диктационните амбиции на финансовия министър, че ще постигне нулев бюджетен дефицит, очевидно това остава един от възможните ресурси. И работодателите, и синдикатите, двата, настояват да продължат не само реформите в бюджетния сектор, но въпросът е какви реформи. Настояват и за довършване на приватизацията при отчитане на националните интереси. Това, което е от национална сигурност и касае националната сигурност, очевидно не трябва да се пипа. Но миноритарните дялове например на тези компании, които сега ще ни въведат такса електромер, утре може би и такса бързовар, тези миноритарни пакети държавата вече нищо не печели от тях. Мажоритарните пакети бяха продадени в условия на друга политическа реалност, без един лев инвестиционен замисъл, т. е. да платят модернизацията на системата, а не през кожата и гърба на трудовите хора, на гражданите на България и на пенсионерите да плащат модернизацията, от която има нужда системата. Така бяха продадени т. нар. електроразпределителни дружества.
Водещ: Тоест добре е държавата да се отърве от тези дялове, така ви
разбирам.
Ж. Христов: Не само, и да има сериозният финансов резултат и принос към бюджета на държавата в условия на криза.
Водещ: Добре, но по този начин ли - чрез консолидационна компания там да се събират тези дялове, защото по тоя начин се, така, заобикаля сребърният фонд?
Ж. Христов: Това, което ние говорим, е да се. . . а, за сребърния фонд забравете, че някой ще го пълни. Там има очевидно нужда от друго
опростяване на схемата, от създаване на инвестиционна перспектива ресурси от сребърния фонд, да печелят със сребърния фонд ерго за обществото, а не да стоят парите на чужди пазари, на чужди финансови пазари. Дали през консолидационна компания или просто през фондовата борса, нашият възглед е по-близък до втората идея, до фондова борса. Разбирайте идеята, която обсъждат работодателите и синдикатите. Но в крайна сметка всичко
е въпрос на аргументи.
Водещ: Добре. И последно да ви питам, така, за блицкоментар, още една идея, която се лансира, така, витае, 10 процента върху високите пенсии да се сложи. Не е ясно какво значи висока пенсия. . .
Ж. Христов: Много смешна идея, много смешна и много парадоксална идея. Просто уморихме се от ежедневни раждания на идеи, напоследък сме царе по идеите, твърде често популистки и нереалистични, и идеи, от които има заявена позиция на проба и грешка, крачка напред, две встрани. Не разбирам какво значи на българския беден пенсионер, който така или иначе няма две пенсии, който предпочита да остане на работа, да му облагаш пенсията с някакъв данък. С каква диференциация, с какъв подход? Никой нищо не е направил актуални разчети, не е казал и т. н. Нали човекът по принуда отива, не от особена любов, да бъде пенсионер и да работи, той работи по принуда, заради ниските стандарти на пенсиите и заради българските политически грешки, които се правят традиционно в годините. И аз изговарям с едно изречение - тази голяма фундаментална грешка, включително и на днешното ваше. Пенсионната система, в която влизат недостатъчно пари, в която се плащат много пари за пенсии и за обезщетения, върху ниски стандарти на пенсиите и обезщетенията сваля вноската с 2 процента от 1 януари и прави дупка от 400 милиона дефицит. Здравната система, която събира 2 милиарда и 600 милиона, харчи 1 милиард и 600 милиона, стои близо на 1 милиард излишък - вдигаш вноските. Това са парадоксите на нашето българско осигуряване за жалост.
Водещ: Добре. Благодаря ви много за този разговор. Д-р Желязко Христов, лидер на КНСБ. Разбрахте от думите му, че синдикатът би
подкрепил това бюджетните служители да си плащат сами осигуровките, само ако има някакъв компенсаторен механизъм за тях. Такава е идеята на КНСБ.
Коментари