17.05.2010 / 08:55
За нуждата от националната стратегия за българската култура
Как и кога да бъде изработена тя? Какво ще се случи в театъра, в киното след като бяха орязани бюджетите им? В разговора в студиото се включиха Красимира Филипова - директор на Дирекция "Изкуство и творческо поколение" в Министерство на културата, Радослав Спасов - кинорежисьор и председател Българската асоциация на кинорежисьорите, Митко Тодоров - председател на Българската асоциация на работодателите в областта на културата и директор на Театър "Българската армия", и Диана Андреева - директор на Обсерватория по икономика и културата.
Показаните в последно време български филми, говорят за голям творчески потенциал на нашето, но сега всичко е замряло заради липса на финансиране. "Проблемът е, че направихме закон за филмовата индустрия. Но този закон не бе завършен както трябва - без финансираща система. Това е най-страшното нещо", каза Радослав Спасов.
Досега можехме да изпълним една стратегия и дори да започнем нова, се пошегува Митко Тодоров в отговор на въпроса кога и как да бъде изработена национална стратегия за българската култура. "Тя е обединение от различни компоненти. Ако в изработването на тази стратегия не участват всички сектори на българската култура, тя просто няма да стане. Ако в нейните предначертания не се определят художествени и естетически цели и задачи и накрая да завърши с финансови разчети, тя просто няма да стане тази стратегия", обобщи той.
"Докато се говори за културата като за разход, а не като за инвестиция,... за политика за култура, ние все по-натък ще потъваме... Аз мисля, че тук изобщо не може да става дума за само за субсидираната култура", отбеляза Красимира Филипова и добави, че в условията на криза е по-удачно да се изработи краткосрочна визия, непременно вързана със средствата, които да подпомогнат тази дейност.
Според Диана Андреева българската култура и финансирането й е така структурирано, че винаги е зависимо от бюджета. "При нас не работи, за разлика от европейските държави, система от алтернативни източници на финансиране. Нито имаме данъчни преференции, които важат за културата, нито имаме инструменти като артлотария, гаранционни фондове, инвестиционни фондове", подчерта Андреева.
Цялата дискусия вижте във видеофайла.
Показаните в последно време български филми, говорят за голям творчески потенциал на нашето, но сега всичко е замряло заради липса на финансиране. "Проблемът е, че направихме закон за филмовата индустрия. Но този закон не бе завършен както трябва - без финансираща система. Това е най-страшното нещо", каза Радослав Спасов.
Досега можехме да изпълним една стратегия и дори да започнем нова, се пошегува Митко Тодоров в отговор на въпроса кога и как да бъде изработена национална стратегия за българската култура. "Тя е обединение от различни компоненти. Ако в изработването на тази стратегия не участват всички сектори на българската култура, тя просто няма да стане. Ако в нейните предначертания не се определят художествени и естетически цели и задачи и накрая да завърши с финансови разчети, тя просто няма да стане тази стратегия", обобщи той.
"Докато се говори за културата като за разход, а не като за инвестиция,... за политика за култура, ние все по-натък ще потъваме... Аз мисля, че тук изобщо не може да става дума за само за субсидираната култура", отбеляза Красимира Филипова и добави, че в условията на криза е по-удачно да се изработи краткосрочна визия, непременно вързана със средствата, които да подпомогнат тази дейност.
Според Диана Андреева българската култура и финансирането й е така структурирано, че винаги е зависимо от бюджета. "При нас не работи, за разлика от европейските държави, система от алтернативни източници на финансиране. Нито имаме данъчни преференции, които важат за културата, нито имаме инструменти като артлотария, гаранционни фондове, инвестиционни фондове", подчерта Андреева.
Цялата дискусия вижте във видеофайла.
Прочитания: 1414
Коментари