01.07.2010 / 10:10
Има ли лобистки интереси в новия закон за земеделските земи?
Гости по темата на "Денят започва" бяха: Мирослав Найденов - министър на земеделието и храните, Радослав Христов - председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите, Янаки Стоилов от БСП и Михаил Михайлов от СДС.
Водещ: Две теми за разговор. Едната е свързана със земите, дали арендаторите ще имат право - явно това е залегнало в закона да имат преференциално право първи да закупуват земите. Възобновяемите енергийни източници върху какви категории земи ще могат да се строят и дали могат да се строят. Накърнява ли това нечии интереси. Много остри обвинения за лобизъм в това. Другото за храните и стандарта. Тема, която също е много важна и много гореща. Обвиняват ви в откровен лобизъм, цитирам опозицията. Откровен лобизъм, защита на бизнес интереси, на кръгове близки до правителството, за октопод в земеделието, във връзка с тези промени в Закона за земеделските земи и законна собственост на земите?
Мирослав Найденов: Аз да уточня, че едва ли обвиняват точно мен.
Водещ: Не вас в лично качество, обвиняват мнозинството.
Мирослав Найденов: Обвиняват се взаимно. Аз съм чул и от двете страни обвинения. Сега да уточня първо и ако мога да започна с него.
Водещ: Да.
Мирослав Найденов: Вносител на Закона за опазване на земеделската земя е министерството на земеделието и да започна с първия казус – забраната или мораториума върху изграждане на възобновяеми енергоизточници на земя от първа до четвърта категория. Всъщност, това внесохме ние и каква е нашата логика. Логиката е, че 47% от българската земя от най-плодородната земя от първа до четвърта категория е останалата 53%. Това е земята на която разрешаваме, да се изграждат такива ВЕИ, така наречени. Тъй като ние направихме широк обществен дебат преди да внесем този законопроект. Чуха се и от двете страни и тези и взаимни обвинения. Кое е водещо при позицията на правителството. Водещата теза е тази, че най-плодородната земя. Тъй като България няма подземни богатства, нямаме кой знае какво, но имаме и много плодородна земя, която и в контекста на климатичните промени и в контекста на този дефицит на храни в световен мащаб, наистина ние бихме могли да експлоатираме и да експлоатираме земята. Предадената преди всичко обработваема земя, за да произвежда храна. Така, че решихме да оставим този мораториум. Разбира се, когато има, тъй като е разписано в закона, ако има енергийни планове одобрени от Министерството на икономиката и енергетиката и те попадат, то тогава ще има изключение. Нищо драматично не е станало. По отношение на тезата, че ще загубим определена инвестиция. Нека само да кажа, че се споменаха цифри, че инвестициите, които биха дошли ако се строи върху първа до четвърта категория са около сто милиона. Само да припомня, че всяка година ние получаваме като субсидия от Европейския съюз върху тези земи над един милиард. Така, ме не са сравними нещата. Или казано направо – оставяме най-плодородната земя да бъде обработвана или гарантиране за обработване. Има достатъчно земя в България от 5-та до 9-та категория, където могат да се изграждат такива енергийни съоръжение.
Водещ: Тоест, плодородната земя да си бъде използвана за земеделие.
Мирослав Найденов: Само за земеделие, да.
Водещ: А за голф игрища?
Мирослав Найденов: Разбира се, че не може.
Водещ: Защото знаете, че този въпрос беше зададен от парламентарната трибуна.
Мирослав Найденов: Задаван е въпросът. Вижте, те коментират заварено положение, но в момента наистина има изградени голф игрища и други съоръжения на така земя. Ние не коментираме със задна дата. Тоест, включително там, където има одобрени проекти, те няма да бъдат спирани. Ние говорим след приемането на закона да е ясно. И тъй като го казваме предварително това нещо и по време на дебата и преди приемането на закона, ако има инвеститори с намерение да правят такива съоръжения от първа до четвърта категория, просто да потърсят друга земя.
Водещ: Забраната, да уточним за зрителите, не е само за ВЕИ, за възобновяеми енергийни източници или е само за тях?
Мирослав Найденов: За тях е, имайки предвид, че има подадени в момента заявления за такива източници за над 12 мегавата, което не е реално за България. Просто, искахме да ограничим, включително и спекулациите със земи. Защото много плодородна земя в момента отново се изкупува с цел да бъде предложена за инвеститори.
Водещ: Някой ако иска за друго да използва плодородната земя, да не е за земеделие, да не е възобновяеми енергийни източници, за нещо друго?
Мирослав Найденов: Законът ще го забрани или по-скоро ще направим така, че да се използва предимно за земеделие. Има начини да се заобиколи. Ако някой желае и влиза в енергийните планове на Министерството на енергетиката, ще има изключения. Така, че няма нищо драматично. Аз като министър на земеделието, разбирате, че трябва да защитя позицията – обработваемата земя, най-плодородната българска земя да бъде използвана за земеделие.
Ако тръгнем от поговорката, че „никой не е по-голям от хляба”. Ако никой наистина не е по-голям от хляба, то нека да оставим тази земя. Ще кажа и друго нещо, което е важно. Има много голям инвеститорски интерес в момента, но не за ВЕИ-та, а за обработване на земята от страна на Катар, на Кувейт, на Израел. Това са все държави, които в контекста на сигурността на храните, отново казвам в контекста на климатичните промени, мислейки за бъдещето напред искат да подсигурят хранителният си баланс. И те искат да инвестират в тези земи в България. В същото време ние вместо да ги използваме за това, трябва примерно да правим ветропаркове или фотоволтаици. Има къде да ги направим. Наистина, в България има много територия. Половината, отново казвам, е тази земя от първа до четвърта, която нека да остане. Ето, вие в момента, мисля, че на екрана се вижда хубава земя.
Водещ: Хубава земя.
Мирослав Найденов: Нека тази хубава земя наистина да остане.
Водещ: Тя е частна собственост обаче?
Мирослав Найденов: Не е само частна собственост.
Водещ: Не е само, част от тази земя е частна собственост. Логично е човек да може да се разпорежда със своята собственост, да търси най-добра цена.
Мирослав Найденов: Вие знаете, че ако имате включително и частна гора или каквото и да имате, да кажем в регулация, без разрешение не може да го използвате за каквото поискате. Ние, просто вкарваме един режим и нека да е ясно, ще си позволя да дам препоръка, много повече ще спечелят тези, които имат такава земя ако земята се обработва. Гарантираните приходи към тази земя. Ето, тази година ще получат земеделските производители по 28.50 лв. на декар. Гарантирани от европейския съюз, плюс националните доплащания. Това всяка година се увеличава, гарантирано.
Водещ: Добре, защо да имат право арендаторите, дългосрочните арендатори на земеделски земи да имат право първо на тях да бъде предлагана земята, те да бъдат първи купувачи. Това между другото действаше, а след това беше отменено. Защо трябва да има такова изключително право?
Мирослав Найденов: Да уточня, че това е поправка, която е внесена не от Министерството на земеделието, а от трима депутати и ще кажа защо. Защото имахме първо разговор. Нека да призная имаше дебат в самата група на ГЕРБ. Включително това се коментира в Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Има ги и двете тези, но аз отново ще кажа, че в качеството ми на министър на земеделието искам да защитя най-вече интересът на тези, които обработват земята. И ще кажа защо.
Водещ: Арендаторите?
Мирослав Найденов: Арендаторите и хората, които обработват. Има и собственици, които обработват земята.
Водещ: Така, но в голямата част са арендатори?
Мирослав Найденов: Да. Защото първо на пазара на земя има много голяма спекула. Има прекупвачи. Има много възрастни хора, които имат земя, а не знаят реалната стойност на земята. Отиват прекупвачите при тях, вземат е на стойност, която те наистина не знаят, а след това тази земя спекулативно се продава с много по-високи цени. Понякога това затруднява обработката на земята. Само да кажа тук, че никой не забранява. Нека едно уточнение всъщност, защото в дебата в публичното пространство това не се споменава. Никой не забранява на собствениците да продават земята си на който искат. Единственото условие е, че ако те са я дали на някой да я обработва и решат да я продават, да я предложат първо на него. Говоря не задължително да му я продадат, а да я предложат. Ако той откаже да я вземе на тази цена, която те са предложили, те могат да я продадат на който си искат.
Водещ: Каквато искат цена?
Мирослав Найденов: Не по-малка от тази на предложилите.
Водещ: Какво пречи на арендаторите и те да я изкупят и после да я продадат. Те да спекулират, а не другите, които не са арендатори?
Мирослав Найденов: Нищо не пречи, но когато първият път има сделка. Разбирате ли, че те предлагат. Казват да, защото има и нещо друго. Арендаторът, когато работи той трябва да прави дългосрочни планове, трябва да прави инвестиции. Ако той трябва всяка година, те в момента преподписват договорите година за година. Цялото това нещо е някаква несигурност.
Водещ: Сключва дългосрочни договори за аренда и казва ако реши да си продава, да е на него?
Мирослав Найденов: Точно така, дългосрочен договор за аренда. Да я предложи първо на него. Ако той откаже и не го устройва цената той може да я продаде на друг, но не по-ниска от тази, която е предложил арендатора. Това е всъщност тезата.
Водещ: Само, че собственикът дали е знаел в момента, когато е сключвал дългосрочна аренда или не е знаел, че ще бъде променено.
Мирослав Найденов: Те ще могат обаче сега да го направят.
Водещ: Нека да включим от нашата подвижна камера Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Добро утро, г-н Христов.
Радослав Христов: Добро утро.
Водещ: Вие ли сте лобистите, в чиято полза се променя закона, вас ли визират от опозицията.
Радослав Христов: Точно така, много правилно употребихте думата. Ние сме лобистите – Националната асоциация на зърнопроизводителите, която защитава интересите на 120 000 земеделски производители, които обработват земя, независимо дали собствена или наета.
Водещ: Във ваш интерес на направени тези поправки, разбирам?
Радослав Христов: Не се срамувам от това нещо, тъй като другото лоби е на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, в която членуват 15 инвестиционни фонда, които се занимават единствено и само с покупко-продажба на земеделска земя и точно те са спекулантите на пазара. По отношение на това, че са блокирали сделките с търговия на земеделска земя, искам да кажа, тъй като има и факти, говорим за фактология. През година и половина, през който този закон действаше, практиката показа, че цената на земята скочи от 250 на 450 лева и не е имало никакво блокиране на сделки със земя. По отношение на това дали трябва да го има чл. 4 а или не трябва да го има, за правото на купувача, за ползвателя на земеделска земя, мисля, че това тук вече определя и държавна политика. Тъй като това ще даде възможност за устойчиво земеделие е хората, особено малките ползватели, които работят 200 – 300 -500 или 1000 декара ще имат възможност да запазват стопанствата си ако собственикът иска да продаде тази земя, то те да имат възможност да запазят тези стопанства и по този начин да им се гарантират инвестициите.
Водещ: Аз пак ви питам, г-н Христов, защо се налага, справедливо ли е аз имам някаква земя, сключил съм с вас договор за аренда. Не знам дали се чуваме? Сключил съм с вас договор за аренда, но тя е за аренда, не е за това, че след време ще ви я продам. Решил съм да продавам, защо е необходимо на вас да ви я продам, като друг ми предлага по-добра цена? Справедливо ли е това нещо?
Радослав Христов: След като някой ви е предложил определена цена, нищо не пречи вие да предложите тази цена на ползвателя, който ви обработва земята. Ако той няма възможност да плати тази сума, вие е предлагате оттам нататък на когото си искате и на по-висока цена. Както преди малко ви каза г-н Найденов, министърът на земеделието, по този начин ще се избегне спекулата на земята. И пак казах, това е едно положително влияние в сектора. По този начин ще запазим хората на село и ще запазим изискванията на общата селскостопанска политика да развиваме селските райони. В противен случай, всичките хора, които работят по селата ще трябва да дойдат в градовете, за да търсят работа. Това е един от начините да се запази земеделието, както на малките, така и на средните стопанства.
Водещ: Дали няма хората да се опасяват и да не искат да сключват дългосрочни договори за аренда с вас, нямате ли такова съмнение?
Радослав Христов: През цялото време, когато този член действаше, аз не съм видял притеснение у хората да сключват дългосрочни договори. Тъй като, когато има едни коректни взаимоотношения между ползвателя и собственика на земя винаги една или друга страна е отстъпвала. Засега частни случаи, които разглеждаме, няма идеални закони в страната, които да обхващат на 100% и да бъдат перфектни. Винаги има някакво изкривяване. Съгласен съм, че във всеки един сектор на икономиката има некоректни хора, но за съжаление няма как ние да го направим да се борим срещу тях, затова задължително държавата трябва да налага и да регистрира правилата и да регулира поземлените отношения.
Водещ: Ама не пречи, нали, и вие също да окрупните там... някакви масиви, да ги комасирате и също да ги препродадете с печалба, нали така? Това, което казвате, че прави другата асоциация. Решавате, окрупнявате там, сключвате със собственици и след това... вие също може да го направите да спрете да обработвате и да го препродадете. След това ще се спре спекулата. Аз това се опитвам да разбера, да питам за това, което вие говорите. Макар че спекула...
Р. Христов: Това не е изключено. Но аз не познавам, така, земеделски
производители, които да са тръгнали да изкупуват земя с цел да я продават. Това, което наблюдавам, е основно купуват земя, за да я обработват и да могат да изхранват семействата си. А по отношение кой е тръгнал да продава земята, миналия месец имаше една делегация, която отиде в Израел, и точно тези собственици на земеделски земи, отидоха да продават 2 милиона декара българска земя там.
Водещ: Добре, много ви благодаря за това включване.След малко ще
чуем мнението и на депутати. Преди това да ви питам г-н Найденов, държавата решава да продаде нещо, което е под аренда, четири години и половина, какво ще направи? Ще го предложи на арендатора или ще организира търг?
М. Найденов: В момента има закони, които действат. Държавата организира търгове, естествено държавата...
Водещ: Тоест няма да го предложи на арлендатора...
М. Найденов: ...да уточним, държавата не продава.
Водещ: Решава да продаде, има криза. Решава, че трябва да...
М. Найденов: Имаше кризисна мярка, имаше решение, да, но залегна да бъдат отдавани за по-дълъг период под аренда. Значи, не както е досега 10 години, а да бъде примерно 25 години, като условието е 1/3, да кажем, от наема да бъде взет авансово.
Водещ: Добре, де, да видим тази хипотеза. Решава примерно държавата да продаде, какво трябва да се направи?
М. Найденов: Да, ако решава да продаде... Тук става въпрос за държавата,
за да няма...
Водещ: Да организира ли търг или да я даде на арендатора? Да предложи на арендатора.
М. Найденов: При държавата ще има търг. За да няма съмнения наистина,
държавата в случая ще предложи търг и ще търси цена. Трябва да е
прозрачно. Но и казусите са различни.
Водещ: Не е ли двоен стандарт?
М. Найденов: Не.
Водещ: Защото държавата е собственик, частникът също е собственик.
Ама частникът е задължен да го предложи на първия, тоест на арендатора първоначално. Държавата трябва да направи търг.
М. Найденов: Само че, ако остане хипотезата, че държавата ще предложи
първо на арендатора, е възможно да се появят съмнения за, така, нечисти сделки. Тъй като, когато се сключвани договорите с държавата за арендуване, имаме и в момента доста казуси на, така, неясни начини на сключване на договорите, имаме на неплащане на арендни договори. Тоест ние в момента имаме един процес на прецизиране на всички договори и в този смисъл, ако държавата трябва да предлага, но отново казвам, тази хипотеза не съществува. Тук в тази хипотеза... не съществува.
Водещ: За хипотези говорим по принцип. . .
М. Найденов: Тук тази хипотеза не съществува.
Водещ: . . .но така или иначе, ако се стигне дотам, за държавата има търг, за частника няма търг.
М. Найденов: Ако се стигне държавата да продава, трябва да има частникът не прави търг, нека отново да кажем.
Водещ: Образно го казвам. Ясно е, че той не прави търг, той гледа оферти, гледа оферти и решава. . .
М. Найденов: Частникът е. .. вижте, при частника е по-лесно. Частникът
вижда примерно, че иска да вземе 500 лева на декар. Той казва на
арендатора аз искам 500 лева на декар, той казва не мога да ти ги дам. Веднага предлага, да кажем, на тези инвестиционни фондове или на който и да е, докато държавата не може да си позволи, нали, цена. . .
Водещ: Чака отговор от арендатора дали ще отговори за това. . .
М. Найденов: Чака отговора, да. Отговорът, предвиден е, мисля че 7 или
14-дневен срок за отговор, така че всичкото това е регулирано.
Водещ: Имаше, да не влизаме в юридически такива хипотези, защото имаше и съмнения след това с обратна разписка какво точно е написано в писмото, дали е указано, защото. . . да не даваме акъл на хора, които искат да заобиколят закона.
М. Найденов: Ако тръгнем наистина. .. нали знаете, българинът е
изобретателен.
Водещ: Така. Нека да отидем пред парламента, където е Стоил Рошкев
с депутати от БСП и от СДС, с Янаки Стоилов и Михаил Михайлов.
Добро утро, Стоиле.
Репортер Стоил Рошкев: Добро утро.
Водещ: Слушате това, което говорим до момента. Аргументите, синтезирани, на опозицията и на тези, които подкрепят правителството, но също имат по отношение на тези закони възражения.
Репортер: Така, както стана ясно, и сини, и червени независимо един от
друг се обединиха срещу този закон, срещу двата закона, и смятат, че е лобистки. Аз искам да ви питам къде според вас точно е лобизмът, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов: Ние не подкрепяме поправката в закона за земята, защото
стоим зад интересите на хилядите собственици на земеделски земи, говоря за тези, които имат по няколко декара или няколко десетки декара, и няма нужда да избираме между интересите на големите фирми, които се занимават с изкупуване на земя, от една страна, или големите арендатори, от друга. Няма нужда да бъдем изправени пред подобна алтернатива, пред такъв избор. Големият проблем е да се създадат възможности на хората да се разпореждат със своята собственост, а другият е да се осигури обработването
на земята. И тук използвам случая даже да дам една идея на
земеделския министър, която не е отсега, но никой не я е възприел до момента, не я е реализирал, въпреки че е била споделяна - да се създаде национална поземлена компания, която с първоначален капитал от няколко десетки милиона лева може самата тя да започне да изкупува земи на тези, които ги предлагат, и по този начин ще се постигне и уедряване на земята,
и целенасочено развитие на земеделието в определени сектори,
като държавата ще може да бъде такъв голям и влиятелен арендатор. А по отношение на закона за. . .
Водещ: Нека да чуем само министъра. Ще се върнем при вас, Стоиле, и
ще чуем и позицията на СДС. Нека само да чуем, г-н Найденов, това струва ли ви се разумно, което. . .
М. Найденов: Разбира се, че се струва разумно. Ние работим по тази идея,
тъй като аз знам за това нещо. В момента се работи и тъй като, отново казах, има интерес, интерес от страна на други държави, които искат да инвестират, в момента това се подготвя. Не точно във варианта, в който г-н Стоилов го каза, но нещо подобно.
Водещ: В тази посока.
М. Найденов: В тази посока, така че наистина това е разумна идея и
работим в тази посока.
Водещ: Разумна идея, действа се в тази посока. Да, Стоиле, още от
Михаил Михайлов и от Янаки Стоилов.
Репортер: Това е разумна идея. Вие, г-н Михайлов, смятате ли, че това
е разумна идея?
Михаил Михайлов: Не, аз искам първо да коментирам, защото това, което ни предлагат ГЕРБ с тези промени в двата закона, първо, нарушава правата на българските граждани и ние затова твърдо сме против тези поправки, и ако те останат в сегашния си вид, ние естествено ще го отнесем въпроса до Конституционния съд. Защо? Защото не може заради намерения, било то и добри, по целесъобразност да се променят закони, които нарушават права, а именно това са права, които вече 20 години българските граждани
ги имат, правото да се разпореждат със собствената си земя. Не може първо да им се предлага, да се казва: предлагайте първо на арендатора. Аз го дадох примера все едно, че наемателят на апартамента първо на него да се предложи, което е абсолютно нарушение на правото на разпореждане на собственост. И второто, което е, как г-н Найденов ще обясни параграф 8 в закона за опазване на земеделската земя, където се отнема принадена
стойност. Десетки хиляди, стотици хиляди хора са взели земеделската земя, инвестирали са в нея - ВиК, електроснабдяване, от общината са взели разрешително, дали са по-висока стойност, била е 500 лева декарът, направили са я 1000-1500. С параграф 8, който министърът го предлага, какво се получава? Ако до 2 години или 3, точка Б и точка В в закона,
което те предлагат, ако няма започнат строеж, отново става земеделска земя, т.е. се отнема принадената. . .
Водещ: Нека да чуем, нека да чуем отговора на министър Найденов и
после ще вървим вече и към приключване.
М. Найденов: Отговорът е следният: отново за да няма спекула и точно
затова го правим. Ако той е имал намерение да започва да прави,
да изпълнява тези намерения. Ако няма намерения, земята отново
да стане земеделска. Нека. .. Вижте, моята теза е една-единствена, това, което казах в началото. Ние нямаме богатства, ние имаме земя. Земята в момента е най-ценният ресурс и горите, разбира се, на България. В този смисъл аз съм на тезата да се увеличава земеделската земя, обработваемата земя, защото. .. ето един пример. В момента единственият сектор, чието търговско салдо, външнотърговско салдо, е положително, е земеделският сектор. Тази година 4 пъти повече от първите три месеца на миналата година. Ние доказваме, че това нещо произвежда пари и в този смисъл са всичките тези предложения, които правим. Той самият каза, нали, депутатите казаха, че те са добри намерения. Аз не съм юрист, сега те коментират юридически казус дали не накърняваме интереса на собственика в случая, но разбирате нашата теза. Вървим в посока наистина да гарантираме
това, че българската земя ще се обработва и ще дава продукция.
Водещ: Добре. Стоиле, вървим към обобщение при вас. Тезата на министъра е нямаме много природни богатства, почти нямаме, затова това, което имаме, в случая земеделската земя, да я използваме по предназначение, да я използваме за земеделие. Тази теза не се ли подкрепя?
Репортер: Аз искам обаче да попитам - вие написахте писмо до
министър-председателя Борисов, направихте такъв ход. Вие какъв ход ще направите?
Я. Стоилов: Нека поддържащите правителството да водят такава писмена
комуникация. Ние искаме тези въпроси да бъдат съобразени с интересите на хилядите хора и затова предупреждаваме, че могат да се получат такива октоподи, независимо дали по пътя на окрупняването чрез закупуването на земя, или чрез притискането на по-дребните собственици, затова реално трябва да се помисли от управляващите да гарантират интересите на тези, които обработват земята. В този смисъл много по-важно е, когато се променя собствеността, да не се засегнат интересите в рамките на съответния земеделски цикъл на този, който е засял земята, на този, който я е обработвал. Това е опасното при промяната на собствеността и на тази основа възникват най-често конфликтите.
Водещ: Разбрах. Само да питаме г-н Михайлов - ако не получат очаквания отговор в епистоларната форма, която развиват с министър-председателя, замислят ли някакъв друг ход, други действия, имат ли намерения?
Репортер: Какъв друг ход ще направите, ако не получите очаквания отговор на епистоларната форма и писмото до премиера?
М. Михайлов: Ами, ние казахме, че ще сезираме Конституционния съд, но аз
искам още. . .
Я. Стоилов: Вие към нас ли ще се обърнете за това нещо, защото така или
иначе 48 народни представители трябва да го направят.
М. Михайлов: Естествено. .. към всички парламентарни групи, но аз искам
нещо друго да кажа.
Водещ: А, тук. . . родихте новина.
М. Михайлов: Първо, една препоръка към г-н Маринов в студиото. Значи, ние тук сме в едно много неловко положение в момента, хубав е декорът зад нас - парламентът, но ние нито чуваме, нито виждаме какво се случва в студиото и разговорът е. . . така, не става въобще диалог.
Водещ: Абсолютно приемам, приемам абсолютно това, което казвате.
Това технически няма как да го осъществим за съжаление. Аз също смятам, че вие трябва да чувате това, което се говори в студиото, абсолютно съм съгласен с вас, за да бъде равнопоставен разговорът. Иначе става така, че моят колега ви препредава това, което говорим, за което съжалявам, но наистина не зависи от мен. Няма как да го променя това нещо.
М. Михайлов: . . . земята, тази ценност, една от на-големите ценности на
българската демокрация, трябва да бъде отстоявана.
Водещ: А, разбрах. Редакторът ми казва в ухото в момента, в слушалката, че самите депутати са отказали да имат слушалки, за да следят разговора. Добре, така или иначе много ви благодаря. Стоиле, благодаря и на теб, и на депутатите. Благодаря за това, което. . . за това включване. Направихме един парламентарен контрол в четвъртък с питане от депутати към министъра.
М. Найденов:
Разбира се.
Водещ:
Да ви питам. . .
М. Найденов:
Една коалиция се роди, странна.
Водещ:
Ами, по отношение на това, че трябват подписи, за да се сезира Конституционният съд. Янаки Стоилов попита СДС дали ще се обърнат към тях. Очаквате ли Бойко Борисов да промени решението, въобще посоката, след като получи писмо от "Синята коалиция"?
М. Найденов: Вижте, ние, отново казвам, коментирахме. Преди това нещо да бъде внесено. . . всъщност технологията е такава - тримата депутати, които направиха това предложение, поискаха този дебат да се състои първоначално във формата ГЕРБ. Ако трябва да съм откровен, наистина имаше мнения, различните мнения бяха. . . в самата група имаше различни мнения. Но когато го обсъдихме и на политическо ниво, на изпълнителна комисия, наистина изслушани са и двете тези. Тезата, която смятам и отново. . . ние затова казваме, че като администрация я подкрепихте тезата, е земята да бъде за обработване, най-плодородната земя, и да създаваме
условия да се развива земеделието в България.
Водещ:
Разбрах аргументите ви, ще видим дали няма да се сезира наистина Конституционният съд и той въз основа на това, че е взимано подобно решение дали няма да отмени този закон.
М. Найденов:
А и вижте, нека. . .това пък доказва, че в края на краищата в Народното събрание. .. там е институцията, където трябва да се случват тези дебати. Тези дебати са хубави.
Водещ:
Нека да минем към стандарта за храните, така, блиц ще ви помоля да обясните, защото това е тема, която страшно много вълнува хората. . .
М. Найденов:
Мисля, че тя вълнува повече хора от това, което коментирахме досега.
Водещ:
Ами, това е по-актуално, това, което е в момента. То е, така. . .
М. Найденов: Мисля, че е по-пикантно по-скоро. . .
Водещ: . . . актуално към момента. Между другото то е всекидневно актуално.
М. Найденов: Няма нищо по-важно от това, тъй като, ако тук. . . вие чухте, нали, става въпрос за земеделски производители, но те не са. . . ние всички ежедневно консумираме храна. От най-малкия до най-големия, от сутрин до вечер. Затова всъщност. . .
Водещ: Кога ще бъдат ясни на хората, да са сигурни, че когато си купуват мляко, наистина купуват. .. кисело мляко примерно, те наистина купуват кисело мляко, когато купуват хляб, действително купуват хляб, сирене - купуват си сирене, а не... в смисъл с ясни такива стандарти, правила. . .
М. Найденов: Ясни правила. Нека да го кажем ясни правила, които да
ориентират потребителя, за да може, влизайки той, давам пример.
. . в момента ние разделихме, първата стъпка, която направихме,
разделихме щандовете с продукти, които са. . . в които има вложени растителни мазнини, и тези, които са само от животински. Следващата стъпка беше по отношение на наименованията. В момента не може млечен продукт, в който има растителни мазнини, да носи наименованието млечен и да има нарисувано примерно крава или овца, които да подвеждат потребителя. Следващия ход, който правим, въвеждането на БДС. Не като задължително - като препоръчително, но тези, които произвеждат по БДС, те ще бъдат сложени на отделен щанд и ще имат надпис БДС. И когато вие
влезете в магазина и търсите кисело мляко по БДС, ще отидете на щанда, ще видите надписа БДС и ще си вземете. В същото време може да има примерно сладки кисели млека, които да не са по БДС, те ще бъдат на съседния щанд, вземете си от тях.
Водещ:
Който не го направи - глоба.
М. Найденов: Да, така ще върви. . . който не го направи - глоба, драконовска глоба първия път, втория и третия път спиране на производството или спиране на търговията. Това е единственият начин да се оправи, и го правим в името на потребителя. И вижте, аз няма да. . . ще призная всъщност, че имаше атаки, силни атаки от много страни.
Водещ: Например, от кой?
М. Найденов:
Ами, да кажем има много производители. . .
Водещ:
От производителите.
М. найденов:
. . . на които бизнесът ще им се. . . така, ще стане по-труден. Но това е най-бързо оборотната стока. Нека да си го кажем направо, в момента българинът яде боклуци. Трябва да го спрем, трябва да сложим точка на това. Започнахме със създаването на агенцията, аз преди ефир, нали, коментирахме с вас, че всъщност не искахме да слагаме каруцата пред коня. Искахме да имаме Агенцията по безопасност на храни, да имаме контролния орган и да започнем да налагаме тези правила и стандарти. Защото в момента българинът, България всъщност е на първо място в Европа по сърдечносъдови заболявания, по рак на дебелото черво. Това са все заболявания, свързани с начина ни на хранене и с качеството на хранене. Дължим го на обществото, ще го направим. Няма сила, която да ни спре. Колкото и да е трудно.
. .
Водещ:
Контролът, контролът. . .
М. Найденов: И вежте, ангажира се. .. Имаме възможност, има достатъчно
лаборатории, досега те бяха разделени. Ето, днес има статии във водещи всекидневници по отношение на пестицидите, защото се оказа, че те се контролират само на полето, там, където се контролират от земеделското министерство. Но след това в храната влиза, защото се контролират от още няколко институции. Вече със създаването на тази агенция, на която предстои съвсем скоро да бъде приета стратегията от Народното събрание, тъй като беше гледана в съответните комисии, това няма да се случва. Ще дадем гаранции по отношение на безопасността и вече работим за
качеството. Случаят със сиренето. . .
Водещ:
Тези лаборатории, за които говорите, които. . .
М. Найденов: Да, случи се със сиренето, ще се случи и със саламите. Защо.
.. примерно в момента има салами, в които има до 70 процента соя, ами те няма да се казват салам, да ги кръстят примерно соева пръчица, а не кренвирш. Защото вие като влезете в магазини и видите кренвирш, смятате, че е от месо. Да, но няма как да е от месо.
Водещ:
По-лесно ще. .. щанд някакъв по БДС. . .
М. Найденов:
Така че това ще го направим и вече. . . вижте, вече има
ефект.
Водещ:
Кога го виждате това нещо, кога тези щандове, рафтове по
БДС. . .
М. Найденов: Днес, тъй като с това се ангажира и премиерът, нали, ние
разговаряхме в уикенда с него, така, той поиска, по негова инициатива днес в 10 часа се събират всички, от които зависи .
. .
Водещ: Не, мисълта ми е до края на годината ли, до. . . какъв срок?
М. Найденов:
В този месец, в този, в юли месец, днес сме вече юли, да поздравя по случай първи юли тези, които го празнуват, но този месец ще имаме вече стандарта за киселото мляко, следващия за сиренето, и така вървим. Просто чакаме. . .
Водещ:
Продължавате.
М. Найденов:
Да, ще имаме за салами, за хляб, за всичко, което се сетите.
. .
Водещ:
За всички стоки, защото аз сега се сещам, последният пример.
. .
М. Найденов:
. . . като влезете в магазина. . . И вече имаме ефект.
Влезте в магазина и. . .
Водещ:
За всяка стока е това, г-н Найденов, сещам се за последен случай, личен опит, зехтин, ама то всъщност с големи букви пише "зехтин", пък после се оказва, че е салатен микс. . .
М. Найденов:
Точно така.
Водещ:
. . . защото всъщност имало 20 процента зехтин, а пък 80 процента се оказва олио.
М. Найденов: Ами вижте сега, както пишеше с големи букви "сирене" и после
с по-малки пишат - от растителни мазнини, от палмово масло. . .
Водещ:
Абсолютно, и сега горе-долу аз проблем с очите нямам, ама по-възрастна жена ще види зехтин и ще го вземе.
М. Найденов:
Влязоха вече и изискванията и на Европейската комисия по отношение на етикетите - минималният размер на изписването на етикетите вече е три милиметра. Така че дори хора с по-слабо зрение ще го направят.
Водещ:
Това също е много важно.
М. Найденов:
И ефектът вече го има, първият всъщност ефект, видимият. Нека се огледаме в магазините, вижте, че хората четат вече и гледат на щандовете.
Водещ:
Желая ви успех за стандарта, защото това е. . .
М. Найденов:
Благодаря ви.
Водещ:
. .. ще бъде успех за всички.
М. Найденов:
Наистина, това е за всички ни. . .
Водещ:
За всички потребители.
М. Найденов:
Над 93 процента от българите го подкрепят, мисля, че сме в правилната посока.
Водещ:
Благодаря ви много.
Водещ: Две теми за разговор. Едната е свързана със земите, дали арендаторите ще имат право - явно това е залегнало в закона да имат преференциално право първи да закупуват земите. Възобновяемите енергийни източници върху какви категории земи ще могат да се строят и дали могат да се строят. Накърнява ли това нечии интереси. Много остри обвинения за лобизъм в това. Другото за храните и стандарта. Тема, която също е много важна и много гореща. Обвиняват ви в откровен лобизъм, цитирам опозицията. Откровен лобизъм, защита на бизнес интереси, на кръгове близки до правителството, за октопод в земеделието, във връзка с тези промени в Закона за земеделските земи и законна собственост на земите?
Мирослав Найденов: Аз да уточня, че едва ли обвиняват точно мен.
Водещ: Не вас в лично качество, обвиняват мнозинството.
Мирослав Найденов: Обвиняват се взаимно. Аз съм чул и от двете страни обвинения. Сега да уточня първо и ако мога да започна с него.
Водещ: Да.
Мирослав Найденов: Вносител на Закона за опазване на земеделската земя е министерството на земеделието и да започна с първия казус – забраната или мораториума върху изграждане на възобновяеми енергоизточници на земя от първа до четвърта категория. Всъщност, това внесохме ние и каква е нашата логика. Логиката е, че 47% от българската земя от най-плодородната земя от първа до четвърта категория е останалата 53%. Това е земята на която разрешаваме, да се изграждат такива ВЕИ, така наречени. Тъй като ние направихме широк обществен дебат преди да внесем този законопроект. Чуха се и от двете страни и тези и взаимни обвинения. Кое е водещо при позицията на правителството. Водещата теза е тази, че най-плодородната земя. Тъй като България няма подземни богатства, нямаме кой знае какво, но имаме и много плодородна земя, която и в контекста на климатичните промени и в контекста на този дефицит на храни в световен мащаб, наистина ние бихме могли да експлоатираме и да експлоатираме земята. Предадената преди всичко обработваема земя, за да произвежда храна. Така, че решихме да оставим този мораториум. Разбира се, когато има, тъй като е разписано в закона, ако има енергийни планове одобрени от Министерството на икономиката и енергетиката и те попадат, то тогава ще има изключение. Нищо драматично не е станало. По отношение на тезата, че ще загубим определена инвестиция. Нека само да кажа, че се споменаха цифри, че инвестициите, които биха дошли ако се строи върху първа до четвърта категория са около сто милиона. Само да припомня, че всяка година ние получаваме като субсидия от Европейския съюз върху тези земи над един милиард. Така, ме не са сравними нещата. Или казано направо – оставяме най-плодородната земя да бъде обработвана или гарантиране за обработване. Има достатъчно земя в България от 5-та до 9-та категория, където могат да се изграждат такива енергийни съоръжение.
Водещ: Тоест, плодородната земя да си бъде използвана за земеделие.
Мирослав Найденов: Само за земеделие, да.
Водещ: А за голф игрища?
Мирослав Найденов: Разбира се, че не може.
Водещ: Защото знаете, че този въпрос беше зададен от парламентарната трибуна.
Мирослав Найденов: Задаван е въпросът. Вижте, те коментират заварено положение, но в момента наистина има изградени голф игрища и други съоръжения на така земя. Ние не коментираме със задна дата. Тоест, включително там, където има одобрени проекти, те няма да бъдат спирани. Ние говорим след приемането на закона да е ясно. И тъй като го казваме предварително това нещо и по време на дебата и преди приемането на закона, ако има инвеститори с намерение да правят такива съоръжения от първа до четвърта категория, просто да потърсят друга земя.
Водещ: Забраната, да уточним за зрителите, не е само за ВЕИ, за възобновяеми енергийни източници или е само за тях?
Мирослав Найденов: За тях е, имайки предвид, че има подадени в момента заявления за такива източници за над 12 мегавата, което не е реално за България. Просто, искахме да ограничим, включително и спекулациите със земи. Защото много плодородна земя в момента отново се изкупува с цел да бъде предложена за инвеститори.
Водещ: Някой ако иска за друго да използва плодородната земя, да не е за земеделие, да не е възобновяеми енергийни източници, за нещо друго?
Мирослав Найденов: Законът ще го забрани или по-скоро ще направим така, че да се използва предимно за земеделие. Има начини да се заобиколи. Ако някой желае и влиза в енергийните планове на Министерството на енергетиката, ще има изключения. Така, че няма нищо драматично. Аз като министър на земеделието, разбирате, че трябва да защитя позицията – обработваемата земя, най-плодородната българска земя да бъде използвана за земеделие.
Ако тръгнем от поговорката, че „никой не е по-голям от хляба”. Ако никой наистина не е по-голям от хляба, то нека да оставим тази земя. Ще кажа и друго нещо, което е важно. Има много голям инвеститорски интерес в момента, но не за ВЕИ-та, а за обработване на земята от страна на Катар, на Кувейт, на Израел. Това са все държави, които в контекста на сигурността на храните, отново казвам в контекста на климатичните промени, мислейки за бъдещето напред искат да подсигурят хранителният си баланс. И те искат да инвестират в тези земи в България. В същото време ние вместо да ги използваме за това, трябва примерно да правим ветропаркове или фотоволтаици. Има къде да ги направим. Наистина, в България има много територия. Половината, отново казвам, е тази земя от първа до четвърта, която нека да остане. Ето, вие в момента, мисля, че на екрана се вижда хубава земя.
Водещ: Хубава земя.
Мирослав Найденов: Нека тази хубава земя наистина да остане.
Водещ: Тя е частна собственост обаче?
Мирослав Найденов: Не е само частна собственост.
Водещ: Не е само, част от тази земя е частна собственост. Логично е човек да може да се разпорежда със своята собственост, да търси най-добра цена.
Мирослав Найденов: Вие знаете, че ако имате включително и частна гора или каквото и да имате, да кажем в регулация, без разрешение не може да го използвате за каквото поискате. Ние, просто вкарваме един режим и нека да е ясно, ще си позволя да дам препоръка, много повече ще спечелят тези, които имат такава земя ако земята се обработва. Гарантираните приходи към тази земя. Ето, тази година ще получат земеделските производители по 28.50 лв. на декар. Гарантирани от европейския съюз, плюс националните доплащания. Това всяка година се увеличава, гарантирано.
Водещ: Добре, защо да имат право арендаторите, дългосрочните арендатори на земеделски земи да имат право първо на тях да бъде предлагана земята, те да бъдат първи купувачи. Това между другото действаше, а след това беше отменено. Защо трябва да има такова изключително право?
Мирослав Найденов: Да уточня, че това е поправка, която е внесена не от Министерството на земеделието, а от трима депутати и ще кажа защо. Защото имахме първо разговор. Нека да призная имаше дебат в самата група на ГЕРБ. Включително това се коментира в Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Има ги и двете тези, но аз отново ще кажа, че в качеството ми на министър на земеделието искам да защитя най-вече интересът на тези, които обработват земята. И ще кажа защо.
Водещ: Арендаторите?
Мирослав Найденов: Арендаторите и хората, които обработват. Има и собственици, които обработват земята.
Водещ: Така, но в голямата част са арендатори?
Мирослав Найденов: Да. Защото първо на пазара на земя има много голяма спекула. Има прекупвачи. Има много възрастни хора, които имат земя, а не знаят реалната стойност на земята. Отиват прекупвачите при тях, вземат е на стойност, която те наистина не знаят, а след това тази земя спекулативно се продава с много по-високи цени. Понякога това затруднява обработката на земята. Само да кажа тук, че никой не забранява. Нека едно уточнение всъщност, защото в дебата в публичното пространство това не се споменава. Никой не забранява на собствениците да продават земята си на който искат. Единственото условие е, че ако те са я дали на някой да я обработва и решат да я продават, да я предложат първо на него. Говоря не задължително да му я продадат, а да я предложат. Ако той откаже да я вземе на тази цена, която те са предложили, те могат да я продадат на който си искат.
Водещ: Каквато искат цена?
Мирослав Найденов: Не по-малка от тази на предложилите.
Водещ: Какво пречи на арендаторите и те да я изкупят и после да я продадат. Те да спекулират, а не другите, които не са арендатори?
Мирослав Найденов: Нищо не пречи, но когато първият път има сделка. Разбирате ли, че те предлагат. Казват да, защото има и нещо друго. Арендаторът, когато работи той трябва да прави дългосрочни планове, трябва да прави инвестиции. Ако той трябва всяка година, те в момента преподписват договорите година за година. Цялото това нещо е някаква несигурност.
Водещ: Сключва дългосрочни договори за аренда и казва ако реши да си продава, да е на него?
Мирослав Найденов: Точно така, дългосрочен договор за аренда. Да я предложи първо на него. Ако той откаже и не го устройва цената той може да я продаде на друг, но не по-ниска от тази, която е предложил арендатора. Това е всъщност тезата.
Водещ: Само, че собственикът дали е знаел в момента, когато е сключвал дългосрочна аренда или не е знаел, че ще бъде променено.
Мирослав Найденов: Те ще могат обаче сега да го направят.
Водещ: Нека да включим от нашата подвижна камера Радослав Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Добро утро, г-н Христов.
Радослав Христов: Добро утро.
Водещ: Вие ли сте лобистите, в чиято полза се променя закона, вас ли визират от опозицията.
Радослав Христов: Точно така, много правилно употребихте думата. Ние сме лобистите – Националната асоциация на зърнопроизводителите, която защитава интересите на 120 000 земеделски производители, които обработват земя, независимо дали собствена или наета.
Водещ: Във ваш интерес на направени тези поправки, разбирам?
Радослав Христов: Не се срамувам от това нещо, тъй като другото лоби е на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, в която членуват 15 инвестиционни фонда, които се занимават единствено и само с покупко-продажба на земеделска земя и точно те са спекулантите на пазара. По отношение на това, че са блокирали сделките с търговия на земеделска земя, искам да кажа, тъй като има и факти, говорим за фактология. През година и половина, през който този закон действаше, практиката показа, че цената на земята скочи от 250 на 450 лева и не е имало никакво блокиране на сделки със земя. По отношение на това дали трябва да го има чл. 4 а или не трябва да го има, за правото на купувача, за ползвателя на земеделска земя, мисля, че това тук вече определя и държавна политика. Тъй като това ще даде възможност за устойчиво земеделие е хората, особено малките ползватели, които работят 200 – 300 -500 или 1000 декара ще имат възможност да запазват стопанствата си ако собственикът иска да продаде тази земя, то те да имат възможност да запазят тези стопанства и по този начин да им се гарантират инвестициите.
Водещ: Аз пак ви питам, г-н Христов, защо се налага, справедливо ли е аз имам някаква земя, сключил съм с вас договор за аренда. Не знам дали се чуваме? Сключил съм с вас договор за аренда, но тя е за аренда, не е за това, че след време ще ви я продам. Решил съм да продавам, защо е необходимо на вас да ви я продам, като друг ми предлага по-добра цена? Справедливо ли е това нещо?
Радослав Христов: След като някой ви е предложил определена цена, нищо не пречи вие да предложите тази цена на ползвателя, който ви обработва земята. Ако той няма възможност да плати тази сума, вие е предлагате оттам нататък на когото си искате и на по-висока цена. Както преди малко ви каза г-н Найденов, министърът на земеделието, по този начин ще се избегне спекулата на земята. И пак казах, това е едно положително влияние в сектора. По този начин ще запазим хората на село и ще запазим изискванията на общата селскостопанска политика да развиваме селските райони. В противен случай, всичките хора, които работят по селата ще трябва да дойдат в градовете, за да търсят работа. Това е един от начините да се запази земеделието, както на малките, така и на средните стопанства.
Водещ: Дали няма хората да се опасяват и да не искат да сключват дългосрочни договори за аренда с вас, нямате ли такова съмнение?
Радослав Христов: През цялото време, когато този член действаше, аз не съм видял притеснение у хората да сключват дългосрочни договори. Тъй като, когато има едни коректни взаимоотношения между ползвателя и собственика на земя винаги една или друга страна е отстъпвала. Засега частни случаи, които разглеждаме, няма идеални закони в страната, които да обхващат на 100% и да бъдат перфектни. Винаги има някакво изкривяване. Съгласен съм, че във всеки един сектор на икономиката има некоректни хора, но за съжаление няма как ние да го направим да се борим срещу тях, затова задължително държавата трябва да налага и да регистрира правилата и да регулира поземлените отношения.
Водещ: Ама не пречи, нали, и вие също да окрупните там... някакви масиви, да ги комасирате и също да ги препродадете с печалба, нали така? Това, което казвате, че прави другата асоциация. Решавате, окрупнявате там, сключвате със собственици и след това... вие също може да го направите да спрете да обработвате и да го препродадете. След това ще се спре спекулата. Аз това се опитвам да разбера, да питам за това, което вие говорите. Макар че спекула...
Р. Христов: Това не е изключено. Но аз не познавам, така, земеделски
производители, които да са тръгнали да изкупуват земя с цел да я продават. Това, което наблюдавам, е основно купуват земя, за да я обработват и да могат да изхранват семействата си. А по отношение кой е тръгнал да продава земята, миналия месец имаше една делегация, която отиде в Израел, и точно тези собственици на земеделски земи, отидоха да продават 2 милиона декара българска земя там.
Водещ: Добре, много ви благодаря за това включване.След малко ще
чуем мнението и на депутати. Преди това да ви питам г-н Найденов, държавата решава да продаде нещо, което е под аренда, четири години и половина, какво ще направи? Ще го предложи на арендатора или ще организира търг?
М. Найденов: В момента има закони, които действат. Държавата организира търгове, естествено държавата...
Водещ: Тоест няма да го предложи на арлендатора...
М. Найденов: ...да уточним, държавата не продава.
Водещ: Решава да продаде, има криза. Решава, че трябва да...
М. Найденов: Имаше кризисна мярка, имаше решение, да, но залегна да бъдат отдавани за по-дълъг период под аренда. Значи, не както е досега 10 години, а да бъде примерно 25 години, като условието е 1/3, да кажем, от наема да бъде взет авансово.
Водещ: Добре, де, да видим тази хипотеза. Решава примерно държавата да продаде, какво трябва да се направи?
М. Найденов: Да, ако решава да продаде... Тук става въпрос за държавата,
за да няма...
Водещ: Да организира ли търг или да я даде на арендатора? Да предложи на арендатора.
М. Найденов: При държавата ще има търг. За да няма съмнения наистина,
държавата в случая ще предложи търг и ще търси цена. Трябва да е
прозрачно. Но и казусите са различни.
Водещ: Не е ли двоен стандарт?
М. Найденов: Не.
Водещ: Защото държавата е собственик, частникът също е собственик.
Ама частникът е задължен да го предложи на първия, тоест на арендатора първоначално. Държавата трябва да направи търг.
М. Найденов: Само че, ако остане хипотезата, че държавата ще предложи
първо на арендатора, е възможно да се появят съмнения за, така, нечисти сделки. Тъй като, когато се сключвани договорите с държавата за арендуване, имаме и в момента доста казуси на, така, неясни начини на сключване на договорите, имаме на неплащане на арендни договори. Тоест ние в момента имаме един процес на прецизиране на всички договори и в този смисъл, ако държавата трябва да предлага, но отново казвам, тази хипотеза не съществува. Тук в тази хипотеза... не съществува.
Водещ: За хипотези говорим по принцип. . .
М. Найденов: Тук тази хипотеза не съществува.
Водещ: . . .но така или иначе, ако се стигне дотам, за държавата има търг, за частника няма търг.
М. Найденов: Ако се стигне държавата да продава, трябва да има частникът не прави търг, нека отново да кажем.
Водещ: Образно го казвам. Ясно е, че той не прави търг, той гледа оферти, гледа оферти и решава. . .
М. Найденов: Частникът е. .. вижте, при частника е по-лесно. Частникът
вижда примерно, че иска да вземе 500 лева на декар. Той казва на
арендатора аз искам 500 лева на декар, той казва не мога да ти ги дам. Веднага предлага, да кажем, на тези инвестиционни фондове или на който и да е, докато държавата не може да си позволи, нали, цена. . .
Водещ: Чака отговор от арендатора дали ще отговори за това. . .
М. Найденов: Чака отговора, да. Отговорът, предвиден е, мисля че 7 или
14-дневен срок за отговор, така че всичкото това е регулирано.
Водещ: Имаше, да не влизаме в юридически такива хипотези, защото имаше и съмнения след това с обратна разписка какво точно е написано в писмото, дали е указано, защото. . . да не даваме акъл на хора, които искат да заобиколят закона.
М. Найденов: Ако тръгнем наистина. .. нали знаете, българинът е
изобретателен.
Водещ: Така. Нека да отидем пред парламента, където е Стоил Рошкев
с депутати от БСП и от СДС, с Янаки Стоилов и Михаил Михайлов.
Добро утро, Стоиле.
Репортер Стоил Рошкев: Добро утро.
Водещ: Слушате това, което говорим до момента. Аргументите, синтезирани, на опозицията и на тези, които подкрепят правителството, но също имат по отношение на тези закони възражения.
Репортер: Така, както стана ясно, и сини, и червени независимо един от
друг се обединиха срещу този закон, срещу двата закона, и смятат, че е лобистки. Аз искам да ви питам къде според вас точно е лобизмът, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов: Ние не подкрепяме поправката в закона за земята, защото
стоим зад интересите на хилядите собственици на земеделски земи, говоря за тези, които имат по няколко декара или няколко десетки декара, и няма нужда да избираме между интересите на големите фирми, които се занимават с изкупуване на земя, от една страна, или големите арендатори, от друга. Няма нужда да бъдем изправени пред подобна алтернатива, пред такъв избор. Големият проблем е да се създадат възможности на хората да се разпореждат със своята собственост, а другият е да се осигури обработването
на земята. И тук използвам случая даже да дам една идея на
земеделския министър, която не е отсега, но никой не я е възприел до момента, не я е реализирал, въпреки че е била споделяна - да се създаде национална поземлена компания, която с първоначален капитал от няколко десетки милиона лева може самата тя да започне да изкупува земи на тези, които ги предлагат, и по този начин ще се постигне и уедряване на земята,
и целенасочено развитие на земеделието в определени сектори,
като държавата ще може да бъде такъв голям и влиятелен арендатор. А по отношение на закона за. . .
Водещ: Нека да чуем само министъра. Ще се върнем при вас, Стоиле, и
ще чуем и позицията на СДС. Нека само да чуем, г-н Найденов, това струва ли ви се разумно, което. . .
М. Найденов: Разбира се, че се струва разумно. Ние работим по тази идея,
тъй като аз знам за това нещо. В момента се работи и тъй като, отново казах, има интерес, интерес от страна на други държави, които искат да инвестират, в момента това се подготвя. Не точно във варианта, в който г-н Стоилов го каза, но нещо подобно.
Водещ: В тази посока.
М. Найденов: В тази посока, така че наистина това е разумна идея и
работим в тази посока.
Водещ: Разумна идея, действа се в тази посока. Да, Стоиле, още от
Михаил Михайлов и от Янаки Стоилов.
Репортер: Това е разумна идея. Вие, г-н Михайлов, смятате ли, че това
е разумна идея?
Михаил Михайлов: Не, аз искам първо да коментирам, защото това, което ни предлагат ГЕРБ с тези промени в двата закона, първо, нарушава правата на българските граждани и ние затова твърдо сме против тези поправки, и ако те останат в сегашния си вид, ние естествено ще го отнесем въпроса до Конституционния съд. Защо? Защото не може заради намерения, било то и добри, по целесъобразност да се променят закони, които нарушават права, а именно това са права, които вече 20 години българските граждани
ги имат, правото да се разпореждат със собствената си земя. Не може първо да им се предлага, да се казва: предлагайте първо на арендатора. Аз го дадох примера все едно, че наемателят на апартамента първо на него да се предложи, което е абсолютно нарушение на правото на разпореждане на собственост. И второто, което е, как г-н Найденов ще обясни параграф 8 в закона за опазване на земеделската земя, където се отнема принадена
стойност. Десетки хиляди, стотици хиляди хора са взели земеделската земя, инвестирали са в нея - ВиК, електроснабдяване, от общината са взели разрешително, дали са по-висока стойност, била е 500 лева декарът, направили са я 1000-1500. С параграф 8, който министърът го предлага, какво се получава? Ако до 2 години или 3, точка Б и точка В в закона,
което те предлагат, ако няма започнат строеж, отново става земеделска земя, т.е. се отнема принадената. . .
Водещ: Нека да чуем, нека да чуем отговора на министър Найденов и
после ще вървим вече и към приключване.
М. Найденов: Отговорът е следният: отново за да няма спекула и точно
затова го правим. Ако той е имал намерение да започва да прави,
да изпълнява тези намерения. Ако няма намерения, земята отново
да стане земеделска. Нека. .. Вижте, моята теза е една-единствена, това, което казах в началото. Ние нямаме богатства, ние имаме земя. Земята в момента е най-ценният ресурс и горите, разбира се, на България. В този смисъл аз съм на тезата да се увеличава земеделската земя, обработваемата земя, защото. .. ето един пример. В момента единственият сектор, чието търговско салдо, външнотърговско салдо, е положително, е земеделският сектор. Тази година 4 пъти повече от първите три месеца на миналата година. Ние доказваме, че това нещо произвежда пари и в този смисъл са всичките тези предложения, които правим. Той самият каза, нали, депутатите казаха, че те са добри намерения. Аз не съм юрист, сега те коментират юридически казус дали не накърняваме интереса на собственика в случая, но разбирате нашата теза. Вървим в посока наистина да гарантираме
това, че българската земя ще се обработва и ще дава продукция.
Водещ: Добре. Стоиле, вървим към обобщение при вас. Тезата на министъра е нямаме много природни богатства, почти нямаме, затова това, което имаме, в случая земеделската земя, да я използваме по предназначение, да я използваме за земеделие. Тази теза не се ли подкрепя?
Репортер: Аз искам обаче да попитам - вие написахте писмо до
министър-председателя Борисов, направихте такъв ход. Вие какъв ход ще направите?
Я. Стоилов: Нека поддържащите правителството да водят такава писмена
комуникация. Ние искаме тези въпроси да бъдат съобразени с интересите на хилядите хора и затова предупреждаваме, че могат да се получат такива октоподи, независимо дали по пътя на окрупняването чрез закупуването на земя, или чрез притискането на по-дребните собственици, затова реално трябва да се помисли от управляващите да гарантират интересите на тези, които обработват земята. В този смисъл много по-важно е, когато се променя собствеността, да не се засегнат интересите в рамките на съответния земеделски цикъл на този, който е засял земята, на този, който я е обработвал. Това е опасното при промяната на собствеността и на тази основа възникват най-често конфликтите.
Водещ: Разбрах. Само да питаме г-н Михайлов - ако не получат очаквания отговор в епистоларната форма, която развиват с министър-председателя, замислят ли някакъв друг ход, други действия, имат ли намерения?
Репортер: Какъв друг ход ще направите, ако не получите очаквания отговор на епистоларната форма и писмото до премиера?
М. Михайлов: Ами, ние казахме, че ще сезираме Конституционния съд, но аз
искам още. . .
Я. Стоилов: Вие към нас ли ще се обърнете за това нещо, защото така или
иначе 48 народни представители трябва да го направят.
М. Михайлов: Естествено. .. към всички парламентарни групи, но аз искам
нещо друго да кажа.
Водещ: А, тук. . . родихте новина.
М. Михайлов: Първо, една препоръка към г-н Маринов в студиото. Значи, ние тук сме в едно много неловко положение в момента, хубав е декорът зад нас - парламентът, но ние нито чуваме, нито виждаме какво се случва в студиото и разговорът е. . . така, не става въобще диалог.
Водещ: Абсолютно приемам, приемам абсолютно това, което казвате.
Това технически няма как да го осъществим за съжаление. Аз също смятам, че вие трябва да чувате това, което се говори в студиото, абсолютно съм съгласен с вас, за да бъде равнопоставен разговорът. Иначе става така, че моят колега ви препредава това, което говорим, за което съжалявам, но наистина не зависи от мен. Няма как да го променя това нещо.
М. Михайлов: . . . земята, тази ценност, една от на-големите ценности на
българската демокрация, трябва да бъде отстоявана.
Водещ: А, разбрах. Редакторът ми казва в ухото в момента, в слушалката, че самите депутати са отказали да имат слушалки, за да следят разговора. Добре, така или иначе много ви благодаря. Стоиле, благодаря и на теб, и на депутатите. Благодаря за това, което. . . за това включване. Направихме един парламентарен контрол в четвъртък с питане от депутати към министъра.
М. Найденов:
Разбира се.
Водещ:
Да ви питам. . .
М. Найденов:
Една коалиция се роди, странна.
Водещ:
Ами, по отношение на това, че трябват подписи, за да се сезира Конституционният съд. Янаки Стоилов попита СДС дали ще се обърнат към тях. Очаквате ли Бойко Борисов да промени решението, въобще посоката, след като получи писмо от "Синята коалиция"?
М. Найденов: Вижте, ние, отново казвам, коментирахме. Преди това нещо да бъде внесено. . . всъщност технологията е такава - тримата депутати, които направиха това предложение, поискаха този дебат да се състои първоначално във формата ГЕРБ. Ако трябва да съм откровен, наистина имаше мнения, различните мнения бяха. . . в самата група имаше различни мнения. Но когато го обсъдихме и на политическо ниво, на изпълнителна комисия, наистина изслушани са и двете тези. Тезата, която смятам и отново. . . ние затова казваме, че като администрация я подкрепихте тезата, е земята да бъде за обработване, най-плодородната земя, и да създаваме
условия да се развива земеделието в България.
Водещ:
Разбрах аргументите ви, ще видим дали няма да се сезира наистина Конституционният съд и той въз основа на това, че е взимано подобно решение дали няма да отмени този закон.
М. Найденов:
А и вижте, нека. . .това пък доказва, че в края на краищата в Народното събрание. .. там е институцията, където трябва да се случват тези дебати. Тези дебати са хубави.
Водещ:
Нека да минем към стандарта за храните, така, блиц ще ви помоля да обясните, защото това е тема, която страшно много вълнува хората. . .
М. Найденов:
Мисля, че тя вълнува повече хора от това, което коментирахме досега.
Водещ:
Ами, това е по-актуално, това, което е в момента. То е, така. . .
М. Найденов: Мисля, че е по-пикантно по-скоро. . .
Водещ: . . . актуално към момента. Между другото то е всекидневно актуално.
М. Найденов: Няма нищо по-важно от това, тъй като, ако тук. . . вие чухте, нали, става въпрос за земеделски производители, но те не са. . . ние всички ежедневно консумираме храна. От най-малкия до най-големия, от сутрин до вечер. Затова всъщност. . .
Водещ: Кога ще бъдат ясни на хората, да са сигурни, че когато си купуват мляко, наистина купуват. .. кисело мляко примерно, те наистина купуват кисело мляко, когато купуват хляб, действително купуват хляб, сирене - купуват си сирене, а не... в смисъл с ясни такива стандарти, правила. . .
М. Найденов: Ясни правила. Нека да го кажем ясни правила, които да
ориентират потребителя, за да може, влизайки той, давам пример.
. . в момента ние разделихме, първата стъпка, която направихме,
разделихме щандовете с продукти, които са. . . в които има вложени растителни мазнини, и тези, които са само от животински. Следващата стъпка беше по отношение на наименованията. В момента не може млечен продукт, в който има растителни мазнини, да носи наименованието млечен и да има нарисувано примерно крава или овца, които да подвеждат потребителя. Следващия ход, който правим, въвеждането на БДС. Не като задължително - като препоръчително, но тези, които произвеждат по БДС, те ще бъдат сложени на отделен щанд и ще имат надпис БДС. И когато вие
влезете в магазина и търсите кисело мляко по БДС, ще отидете на щанда, ще видите надписа БДС и ще си вземете. В същото време може да има примерно сладки кисели млека, които да не са по БДС, те ще бъдат на съседния щанд, вземете си от тях.
Водещ:
Който не го направи - глоба.
М. Найденов: Да, така ще върви. . . който не го направи - глоба, драконовска глоба първия път, втория и третия път спиране на производството или спиране на търговията. Това е единственият начин да се оправи, и го правим в името на потребителя. И вижте, аз няма да. . . ще призная всъщност, че имаше атаки, силни атаки от много страни.
Водещ: Например, от кой?
М. Найденов:
Ами, да кажем има много производители. . .
Водещ:
От производителите.
М. найденов:
. . . на които бизнесът ще им се. . . така, ще стане по-труден. Но това е най-бързо оборотната стока. Нека да си го кажем направо, в момента българинът яде боклуци. Трябва да го спрем, трябва да сложим точка на това. Започнахме със създаването на агенцията, аз преди ефир, нали, коментирахме с вас, че всъщност не искахме да слагаме каруцата пред коня. Искахме да имаме Агенцията по безопасност на храни, да имаме контролния орган и да започнем да налагаме тези правила и стандарти. Защото в момента българинът, България всъщност е на първо място в Европа по сърдечносъдови заболявания, по рак на дебелото черво. Това са все заболявания, свързани с начина ни на хранене и с качеството на хранене. Дължим го на обществото, ще го направим. Няма сила, която да ни спре. Колкото и да е трудно.
. .
Водещ:
Контролът, контролът. . .
М. Найденов: И вежте, ангажира се. .. Имаме възможност, има достатъчно
лаборатории, досега те бяха разделени. Ето, днес има статии във водещи всекидневници по отношение на пестицидите, защото се оказа, че те се контролират само на полето, там, където се контролират от земеделското министерство. Но след това в храната влиза, защото се контролират от още няколко институции. Вече със създаването на тази агенция, на която предстои съвсем скоро да бъде приета стратегията от Народното събрание, тъй като беше гледана в съответните комисии, това няма да се случва. Ще дадем гаранции по отношение на безопасността и вече работим за
качеството. Случаят със сиренето. . .
Водещ:
Тези лаборатории, за които говорите, които. . .
М. Найденов: Да, случи се със сиренето, ще се случи и със саламите. Защо.
.. примерно в момента има салами, в които има до 70 процента соя, ами те няма да се казват салам, да ги кръстят примерно соева пръчица, а не кренвирш. Защото вие като влезете в магазини и видите кренвирш, смятате, че е от месо. Да, но няма как да е от месо.
Водещ:
По-лесно ще. .. щанд някакъв по БДС. . .
М. Найденов:
Така че това ще го направим и вече. . . вижте, вече има
ефект.
Водещ:
Кога го виждате това нещо, кога тези щандове, рафтове по
БДС. . .
М. Найденов: Днес, тъй като с това се ангажира и премиерът, нали, ние
разговаряхме в уикенда с него, така, той поиска, по негова инициатива днес в 10 часа се събират всички, от които зависи .
. .
Водещ: Не, мисълта ми е до края на годината ли, до. . . какъв срок?
М. Найденов:
В този месец, в този, в юли месец, днес сме вече юли, да поздравя по случай първи юли тези, които го празнуват, но този месец ще имаме вече стандарта за киселото мляко, следващия за сиренето, и така вървим. Просто чакаме. . .
Водещ:
Продължавате.
М. Найденов:
Да, ще имаме за салами, за хляб, за всичко, което се сетите.
. .
Водещ:
За всички стоки, защото аз сега се сещам, последният пример.
. .
М. Найденов:
. . . като влезете в магазина. . . И вече имаме ефект.
Влезте в магазина и. . .
Водещ:
За всяка стока е това, г-н Найденов, сещам се за последен случай, личен опит, зехтин, ама то всъщност с големи букви пише "зехтин", пък после се оказва, че е салатен микс. . .
М. Найденов:
Точно така.
Водещ:
. . . защото всъщност имало 20 процента зехтин, а пък 80 процента се оказва олио.
М. Найденов: Ами вижте сега, както пишеше с големи букви "сирене" и после
с по-малки пишат - от растителни мазнини, от палмово масло. . .
Водещ:
Абсолютно, и сега горе-долу аз проблем с очите нямам, ама по-възрастна жена ще види зехтин и ще го вземе.
М. Найденов:
Влязоха вече и изискванията и на Европейската комисия по отношение на етикетите - минималният размер на изписването на етикетите вече е три милиметра. Така че дори хора с по-слабо зрение ще го направят.
Водещ:
Това също е много важно.
М. Найденов:
И ефектът вече го има, първият всъщност ефект, видимият. Нека се огледаме в магазините, вижте, че хората четат вече и гледат на щандовете.
Водещ:
Желая ви успех за стандарта, защото това е. . .
М. Найденов:
Благодаря ви.
Водещ:
. .. ще бъде успех за всички.
М. Найденов:
Наистина, това е за всички ни. . .
Водещ:
За всички потребители.
М. Найденов:
Над 93 процента от българите го подкрепят, мисля, че сме в правилната посока.
Водещ:
Благодаря ви много.
Прочитания: 1253
Коментари