Българска национална телевизия
БНТ 1 BNT World BNT 2 София БНТ 2 Благоевград БНТ 2 Варна БНТ 2 Пловдив БНТ 2 Русе

Усещането на гражданите, че с европейските пари се случва нещо смислено и разумно, от което те имат полза и тези пари не потъват в нечии неизвестни джобове, това е първата индикация, че си вършим работата по усвояването на евросредствата, така министърът по управление на европейските фондове Томислав Дончев коментира работата на екипа си в съвместния сутрешен блок на БНТ и БНР.

Вторият сериозен индикатор за успех, според министър Дончев, е възможността човек да види нещо, изградено с европейски пари - път, магистрала, метро, детска градина.

Томислав Дончев не споделя опасенията, че много проекти, започнати по програма ИСПА, няма да могат да бъдат завършени до края на тази година и ще загубим над 500 млн. лв.

Според него от момента на съществуването на програма ИСПА има договорени близо 1 млрд. и половина евро, половината от които са за проекти в сферата на околната среда, а другата половина - в транспорта. 56 % от тези средства до момента са разплатени.

Колкото до поставените срокове на проектите, министърът е категоричен, че голяма част от всички действащи меморандуми има потенциал да бъдат удължени до 2011 г. ЕК е уведомила България, че всички меморандуми, подписани след 2004 г., могат да бъдат удължавани до 2011 г. По Дунав мост удължаването може да бъде до края на 2012 г.

Единствената сфера, в която все още се водят разговори, това са четири меморандума, подписани от българска страна през 2003 г. и от ЕК - през 2004 г. и по отношение на тях съществува спор дали са влезли в сила през 2003 г. или 2004 г., каза той. Томислав Дончев е убеден, че по два от тези четири проекти ще получим удължение до края на 2011 г. Това са договори за строителство.

Пълен текст на интервюто с министър Дончев!

Водеща Таня Величкова: Добре дошли и днес в общия час в ефира на Канал 1 и
Българската национална телевизия и Програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Първият ни сутрешен гост е министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев. Добре дошли в нашето студио. Радвам се да ви видя.

Томислав Дончев: Добър ден.

Водеща: Добър ден е вече за вас, започнали сте рано деня. Вчера беше представен докладът за усвояването на евросредствата през първата половина на тази година пред ресорната парламентарна комисия. Аз, мислейки върху новините, които излязоха от това заседание, оприличих коментарите за това как усвояваме евросредствата с решението на оптимиста и песимиста за полупълната и полупразната чаша. Според вас как стоят нещата?

Т. Дончев: На първо място такъв сложен и много важен за обществото и икономиката процес, като използването на средствата от Европейския съюз, трябва да бъде подложен на стриктен и интелигентен парламентарен контрол. И аз много се радвам, че ресорната комисия е така заинтересована, от една страна, и че се провеждат такива задълбочени разговори и дебати. Сравнено с всички останали дебати в парламента, включая и тези в различните комисии, няма как да не се направи разлика, да кажем, едни по-сериозни нива на консенсус по отношение на всички членове на комисията, без значение политическата украска, и няма как да не направи впечатление, бих казал, изключително позитивният тон по отношение на всичко, свършено до момента, включая и за периода, който се отнася доклада, последната половин година. Дали чашата е наполовина пълна, или наполовина празна, това е разговор, който никога няма да приключи. Въпросът е как да напълним останалата половина. Този въпрос има смисъл, защото той формулира конкретна задача.

Водеща: Добре, нека да дадем някаква основа от числата на статистиката. Споменаха се някои проценти и общи числа. Но според вашата преценка коя е най-добрата илюстрация за това как си вършим работата в тази област?

Т. Дончев: Две биха могли да бъдат добрите илюстрации, много отвъд цифрите и числата... ще си говорим за числата след мъничко. От едната страна, това е усещането на гражданите, че с европейските пари се случва нещо смислено и разумно, от което те имат полза, и те не потъват в нечии неизвестни джобове. Аз мисля, че по отношение на този индикатор, така да го наречем, ние имаме огромен прогрес. И второто е, когато всеки от нас има възможност да види поне един път дневно нещо, изградено с европейски пари, било път, било магистрала, било то метрото, било ремонтирано училище, детска градина или каквото и да било друго. Това е другият сериозен индикатор за успех. Тогава можем да стигнем и до числата, до цифрите, които определят какъв е прогресът във всеки един конкретен инструмент, оперативна програма.

Водеща: Тук веднага ще спомена ИСПА и опасенията, че доста проекти, които са започнати по тази програма, няма да могат да бъдат довършени до края на тази година. И има опасения, че ще загубим доста пари, над 500 милиона лева.

Т. Дончев: Не бих споделил тези опасения по няколко причини. От момента на функционирането и съществуването на програмата ИСПА, която, знаете, има статут на близък до... предприсъединителен инструмент, тя не е част от оперативните програми, има договорени близо, да кажем, 1 милиард и половина евро, половината от които са за проекти в сферата на околната среда, а другата половина в транспорта. Петдесет и шест процента от тези средства де факто до момента са разплатени. Колкото до срока, свързан с края на годината, искам да кажа, че една голяма част, може би близо 1/4, от всички действащи към момента меморандуми има потенциал да бъдат удължени не до 2010 г., а до 2011 г. Европейската комисия... бяхме уведомени, че всички меморандуми, подписани след 2004 г., могат да бъдат удължавани до края на 2011 г. Дунав мост е отделен казус. Благодарение на навременните действия на правителството и, разбира се, благодарение на разбирането на Европейската комисия, там удължението би могло да бъде до края на 2012 г. Така че е много рано да се правят каквито и да било окончателни сметки по програмата ИСПА. Аз бих казал, че при темп на разплащане към момента 56 процента, при възможност една голяма част от меморандумите да бъдат изпълнявани до края на 2011 г., ние... може да достигнем реална усвояемост дори над 70 процента по тази програма.

Водеща: Да, но казвате - би могло да бъдат удължени сроковете. Краят на година наближава. Кога ще стане ясно дали и с колко ще бъдат удължени по конкретната...

Т. Дончев: Единствена, така да се каже, сфера, където все още се водят
разговори, това са четири меморандума, които са подписани от българска страна през 2003 г., а от Европейската комисия през 2004 г., и по отношение на тях съществува спор дали те са влезли в сила през 2003 или 2004 г. Аз през месец юли имах преговори с комисаря, отговорен за регионалната политика, комисаря Хан, настоявайки, че българската позиция е, че всички тези четири меморандума, става дума за водни цикли на градовете Шумен, Смолян, Балчик и Варна, трябва да бъдат третирани като подписани след 2004 г., т.е. ние да имаме възможност те да бъдат удължени до 2011 г. Като резултат от преговорите се взе решение за технически преглед проект по проект. И аз съм убеден, че минимум по отношение на два от тези проекта, два от четири, ние също ще получим удължение до края на 2011 г. Искам да обърна внимание, че това са договори за строителство на голяма стойност. Голяма част от тях са свързани с технически и технологични предизвикателства, така че навременното изпълнение понякога е предизвикателство. Голяма част от тях са стартирали с голямо закъснение. Между другото много често не по вина на българските държавни институции, не твърдя, че винаги е така, но много често... Така че няма нищо нередно. Абсолютно справедливо е искането за още една година, в която спокойно да могат да бъдат извършвани и строителни работи. Това, от една страна, чисто като усвоени, разплатени пари е един добър резултат. По-важното обаче е, че с всеки един проект се решава конкретен проблем - било в сферата на транспорта, било в сферата на околната среда. Голям, приоритетен и ключово важен сред тези обекти, знаете, това е Дунав мост 2. Особен случай е, с много голямо финансиране и с огромно значение не само за българската държава, а за целия трафик по транспортен коридор номер четири.

Водеща: За да завършим тази тема с ИСПА, все пак смятате ли, че може да останат проекти, които да се наложи да бъдат дофинансирани от националния бюджет?

Т. Дончев: По-скоро е реална хипотезата части от някои от ИСПА-проектите, обособени части, да бъдат довършвани по оперативната програма "Транспорт" или по оперативната програма "Околна среда". Има такава процедура. Тя не е екзотична или нещо извънредно. Има такава процедура. Това е реална хипотеза. Това например ще се случи с части от жп линията Пловдив-Свиленград, специално трасето след Димитровград ще бъде прехвърлено за изпълнение към оперативната програма "Транспорт". Пречиствателни съоръжения по някои от проектите ИСПА в "Околна среда"... вероятно ще бъдат прехвърлени в оперативната програма "Околна среда". Това е нормална процедура. Разбира се, опитваме се да избегнем всячески хипотезата, където проектите се довършват със средства от държавния бюджет. В крайна сметка програмата ИСПА и програмата примерно "Околна среда", те имат сходни цели, така че едно такова прехвърляне от един инструмент, финансиран с европейски пари, към друг е съвършено нормално.

Водеща: Добре. Разяснете тази идея, това ваше настояване европроектите за над 2 милиона лева да бъдат третирани като първокласни и да имат по-специален регламент.

Т. Дончев: Аз всъщност имах възможност да говоря по този въпрос още преди няколко месеца. Вчера на заседанието на комисията отправих конкретно предложение, конкретен законодателен механизъм как може да се случи. Практиката показва, и проучването й, че голяма част от времето при разработването и при управлението на един проект се губи в процедури, които не са свързани със самата проектна европейска документация. То се губи в определени разрешителни режими, документи от различни институции, които трябва да бъдат издавани. Всеки, без значение дали е в публичния или в частния сектор, знае при една инвестиция, примерно при един строеж, колко време се губи, издавайки, получавайки документи от една или от друга институция. Понеже времето е ключов фактор в европейските проекти, те винаги имат краен срок, който трябва да се спазва, понеже това са инвестиции от първостепенна важност за държавата, ние трябва да направим всичко възможно, за да съкратим процеса. Там, където става дума за типичните процеси, свързани с одобряването на проекта, отпускания на плащанията, ние вече сме направили голяма част от необходимото. Редно е да направим останалата част. Всичко, което касае една типична инвестиция, без значение дали е финансирана с европейски пари или не...

Водеща: Но не е ли логично, когато говорим за опростяване на процедурите, това да важи за всички, а не само за определен клас инвеститори?

Т. Дончев: В Закона за насърчаване на инвестициите е предвидено едно, така, привилегировано административно обслужване в съкратени срокове на т.нар. инвеститори клас "А". Това са определена категория инвеститори, които трябва да отговарят на определени изисквания. Моята идея беше проекти с европейско финансиране, инвестиционни, може би да се сложи лимит над определена стойност, да кажем това да бъде 2 милиона, да ползват правата на инвеститор клас "А". Всяка администрация, общинска, държавна, която им дължи някаква услуга във връзка с изпълнението на инвестиционния проект, в зависимост от конкретната хипотеза да бъде задължена да реагира, примерно в масовия случай два пъти, по съкратени срокове. Ако един нормален документ се издава за 30 дни, администрацията да е задължена в този конкретен случай да го издава за 10 или за 15. Така се пести време. Всъщност дълбоката, скритата идея зад това предложение е не само ускоряването на европейските проекти. В крайна сметка в България се реализират хиляди европейски проекти, в това число инвестиционни. Ако ние успеем примерно в 50 или 60 процента от случаите да накараме администрациите да работят два пъти по-бързо, след някоя и друга година няма да е проблем да кажем - вижте, вие така или иначе в половината от случаите реагирате в два пъти по-къси срокове, хайде сроковете да са оттук нататък по отношение на всички случаи два пъти по-къси.

Водеща: Такава ли е и идеята за закон, който да обедини всички нормативи, свързани с европейските средства?

Т. Дончев: По степен на приоритетност, говорейки си за законодателни инициативи, свързани с европейските пари, аз бих поставил на първо място новия Закон за обществените поръчки. На първо място...

Водеща: Да, това фигурираше в европейския доклад и беше една изключително ключова тема тогава.

Т. Дончев: Ключова тема, напълно нормално е, защото 70 - 80 процента от парите по всички оперативни програми в крайна сметка минават през процедурата Закон за обществените поръчки. Законът, който имаме към момента, очевидно като процедури, които предписва, не предизвиква доволството у тези, които възлагат, у тези, които оферират. Той дори предполага затруднения за тези, които контролират... всички контролиращи органи. Редно е да има закон, който хем да гарантира всички принципи на прозрачност, равнопоставеност, свободна конкуренция, най-добро качество на най-добра цена, а и в същото време да бъде интуитивен, лесен, много по-опростен за употреба от всички. Това е основен приоритет. И говорейки за законодателни инициативи, това е на първо място. Аз имам възложена такава задача от премиера, формирането на работната група и бързо постигане на конкретни резултати, става дума текст, който да бъде внесен в българския парламент. Говорейки за закона за европейските фондове, така да го наречем, ситуацията в момента е следната. Ние имаме множество отделни документи, най-често постановления на Министерски съвет, които регулират различни части от целия сложен процес. Идеята е едно кодифициране, едно събиране, систематизиране на всички тези документи в един законов текст, за да може всеки, който има отношение към този процес, разгръщайки един-единствен акт, закон, да се запознае с общите принципи, а не да търси следващото постановление и следващото постановление. Освен това един закон е много по-устойчива материя, един закон не може да се променя всяка седмица, един закон дава дългосрочни и ясни сигнали за всички, които са ангажирани в този процес, без значение дали говорим за управляващи органи, междинни звена, бенефициенти или компании, който проявяват интерес да бъдат изпълнители.

Водеща: В какъв срок ви трябва този закон?

Т. Дончев: В конкретния случай държа много повече на качеството, отколкото на скоростта.

Водеща: Добре. Вие днес ще представите пред журналисти приоритетите си за началото на новия политически сезон. Кои са най-важните неща, които предвиждате?

Т. Дончев: Не бих нарекъл точно представяне на приоритети. Това е, така, рутинна среща, където бягаме от обичайния формат - аз да говоря, а вашите колеги да ме слушат. Понякога е много важно да чуя какво мислят вашите колеги, важен механизъм за обратна връзка...

Водеща: Не всеки умее да слуша.

Т. Дончев: Ключово умение е. За да може човек да говори добре, преди това трябва да умее добре да слуша.

Водеща: Да, така е.

Т. Дончев: Иначе това, което ще бъде обсъдено, е не само предстоящи събития от следващите дни, не само приоритетите, свързани с политическия сезон... Между другото освен самото използване и текущата работа по координация и управление на средствата от Европейския съюз, е редно да се обсъди... така, да има, бих казал, доста по-ангажиран обществен дебат по отношение на планирането на следващото десетилетие. В това число и планирането на следващия програмен период. Това, което ще се заложи във всички национални документи и стратегии... експерт политик не винаги има право да демаркира, да предопредели бъдещето на страната за следващото десетилетие без един обществен дебат. В крайна сметка това, което ще бъде записано във всички планови документи, до голяма степен е това, което ще се случи, това, за което ще се разпределят пари. Редно е общественото внимание да бъде максимално фокусирано върху процеса на планиране, който стартира в момента.

Водеща: Обществен дебат за това как да използваме европарите.

Т. Дончев: Включая и за следващия програмен период. Но в крайна сметка тези средства не се отпускат за българските държавни институции, те не се отпускат за експертите в администрацията или за политиците, крайната цел на тези средства са хората и подобряване на живота на хората. Така че този, който в най-голяма степен има дума тук, е народът. Простете, ние не се намираме в режим на очевидности. Имам предвид ние не можем да си пожелаем абсолютно всичко хубаво, което ни хрумне, и да го заложим цели и приоритети за след 2013 година. Ние трябва да изберем тези 4, 5, 6 или 10 неща, които са ни най-важни, да ги посочим като цели и да заделим за тях финансиране.

Водеща: Вашите лични амбиции какви са по отношение на усвояването на европарите, това, към което се стремите във вашата работа?

Т. Дончев: Личните ми амбиции в ролята ми на министър не могат да бъдат свързани с друго освен процесите да станат още по-бързи, още по-адаптирани към нуждите на тези, които ги прилагат, или казано простичко - максимално много пари максимално бързо да бъдат там, където има нужда от тях. Ако искате, защото обикновено винаги, така, нещата се свеждат в тази посока, да се ангажирам с конкретен процент или цифра, примерно до края на програмния период, мога да кажа само, че със сигурност процентът на разплатените средства до края на годината ще бъде двуцифрено число, и то, надявам се, над 10, което би представлявало десетократен ръст спрямо всички години от началото на 2007 година. До края на програмния период - 2013 година, аз, както и всички останали звена, които отговарят за тези процеси, нямаме право да си поставяме никакви цели по-ниски от максималните.

Водеща: Вчера ви похвалиха, че благодарение на европейските пари вече втори месец в бюджета има излишък. Чувствате ли се отличник?

Т. Дончев: Нали в началото обсъдихме въпроса кои са най-ключови индикатори, които показват...

Водеща: Това в рамките на шегата, разбира се, но все пак...

Т. Дончев: Когато има позитивни оценки за работата ми, това е повод не само аз да се чувствам доволен, аз съм част от една система, в която има управляващи органи, междинни звена, разпределени в няколко министерства, това е оценка, че цялата тази сложна система, която трябва да работи в един синхрон помежду си, работи добре.

Водеща: Аз на финала на нашия разговор искам да ви дам днешния брой на "Аз Буки", в който пише, че сте бил труден ученик и сте имали дързостта да задавате неудобни въпроси. Не знам дали в сегашната ви работа това ви помага, или сте забравили този навик.

Т. Дончев: Вероятно помага. Освен това с възрастта човек добива известно смирение, така че може би съм забравил някои неудобни въпроси.

Водеща: Благодаря ви. Министърът на еврофондовете, както е по-популярно да казваме, Томислав Дончев в интервю за "Хоризонт" и Канал 1 на БНТ.