"Зелена светлина": Липсата на вода разрушава Тадж Махал
Недостигът на вода и замърсяването заплашват да разрушат едно от чудесата на света, Тадж Махал. Бъдещето на паметника се крие в неговите основи. През следващите минути рубриката "Зелена светлина" ще надникне именно там, за да ракрие връзката между водата и устойчивостта на световноизвестния, но и застрашен от изчезване комплекс.
Наричат я свещена река. Но на практика е мъртва. В Ямуна отдавна не вирее риба, няма и растителност. Някои религиозни водачи дори обмислят да забранят достъпа до реката на индуските поклонници заради голямото замърсяване. Река Ямуна се е превърнала в плаващо сметище. Ежедневно в нея се изливат тонове канализационни води. Данните от измерванията шокират. Нивата на замърсяване превишават допустимите за къпане норми около сто хиляди пъти. Освен качеството, проблем е и количеството на водата. Повишената консумация и
изсичането на горите обричат реката на постепенно изчезване. Ямуна все още влачи бавно мътните си води през Делхи, но един световноизвестен паметник край брега й е сериозно застрашен от срутване заради, нарушения баланс на влага в основите му.
К. С. Рана, преподавател в катедра „Екология" на университета в Агра: - Основите на Тадж Махал са свързани с водата. Носещите греди на комплекса са поставени върху колони от тиково дърво, което не гние, когато е потопено във вода. Техниката се използва и при строежа на съвременни сгради, за да ги направи устойчиви на земетресения. Идеята е при трус сградата да „увисне" върху колоните и да не пострада.
Изкопите, в които основите са потопени, се захранват от река Ямуна. Така е било повече от три века. Но не и напоследък. Пресъхналите кладенци са причина колоните да започнат да се рушат.
К. С. Рана, преподавател в катедра „Екология" на университета в Агра: - Недостигът на вода води до по-голям натиск върху колоните. Тои пък се предава на сградата и така се появяват пукнатини.
Историци и еколози прогнозират срутване на Тадж Махал от 2 до 5 години, ако правителството не вземе мерки за укрепване на основите. Властите така и не успяха да се преборят с мръсния въздух, заради който стените на Тадж Махал вече са жълти, а не бели. Районът може да се сбогува с постъпленията от четири милиона туристи годишно, а светът може да се прости с едно от Седемте си чудеса и част от културното наследство на ЮНЕСКО. Затова нека припомним: Тадж Махал е мавзолей, построен през 17 в. от моголския владетел Шах Джахан в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал. Той е смятан за най-бляскавия паметник на монголската архитектура. Стилът му съчетава ислямски, индийски и персийски елементи. Много експерти го определят за една от най-красивите сгради в света и символ на вечната любов. И никой не желае да види как Тадж Махал си отива като символ на самоунищожителната човешка дейност.
Коментари