Още от БНТ

Памет българска

Памет българска

Предаването "Памет българска" се излъчва всяка събота от 14:00 часа в продължение на 30 минути.

Единствената база, на която със сигурност можем за поставим основите на националното ни самочувствие е историята ни – богата и, за съжаление, трагична! И неизвестна. За правилното разбиране на много от днешните ни проблеми е необходима ясна и точна представа за ония исторически и съвременни, обществени и геополитически фактори, които по един или друг начин са определяли и все още определят съдбата ни. Едва когато разберем и изучим историята си, ние ще разберем настоящето и ще си съставим визия за бъдещето. Това неизбежно ни се налага, ако не искаме да останем пасивен политически субект. Припомнянето на исторически истини , събития и факти, тяхното критично преразглеждане не означава призоваване на призраци от миналото, а търсене на пътища към бъдещето. Авторите искат само да дадат своя скромен принос за осветляване на неизвестните, забравени или старателно скривани факти от нашата история. Защото мнозина, затворили в клише представите си за приятели и врагове, за добро и зло, за ”наши“ и “чужди”, ще трябва да се разделят с някои стереотипи, наложени с времето.

 

Контакт

БНТ, София 1000
ул. "Сан Стефано" 29
тел. 814 2445, 814 2590

Email: pamet_bg@abv.bg

 

Зрителска оценка / Коментари

21.02.2012 / 18:48
Александър
Братоев! О неграмотни и юроде би възкликнал Отец Паисий. Ако мразиш българския народ то си търси племе на което да слугуваш или това го правиш прикрито? Много са предателите които служиха на поробителите и чужди идеологий. Да ти припомня, че Коминтерна измисли македонизма и искаше още да наложи и тракийци и добруджанци и т.н. Народите се гордеят с историята си и даже крадат от българската и се разболяват от шовинизъм както братята сърби. Нашият народ има 1400 годишна история и затова има много които ни завиждат и мразят. Нашите деди създадоха Велика България, славяно-българската азбука и дадоха на славяните писменост и християнство. А ти юроде тъпчеш и се гавриш с българското. В други държави за подобни изказвания ще те съдят и неграмотността не може да те оправдае.
21.02.2012 / 18:08
Александър
Изпращам Ви линк чрез който ще можете да видите Словото произнесено от Иван Николов на 18.02.2012г в Босилеград по повод 139 години от обесването на Васил Левски. youtu.be/gxga2hD6zM4 и "Шуми Марица" в центъра на Босилеград в деня на 139 години от обесването на Васил Левски. www.youtube.com/watch?NR=1&v=059NZZ43aEg&feature=endscreen Божидаре разбирасе, че е важно да знаем гроба на Левски, жалкото е ,че историците и археолозите не са успели да го сторят.
19.02.2012 / 21:36
Пламен
По неизвестна за мен причина, на 04.02.2012 г. коментарът, който написах не беше поместен, а само допълнението към него. На опита ми да пиша на посочената електронна поща на предаването, отговорът бе, че тя не съществува. Както и да е, ето какво исках да кажа преди допълнението, като се надявам, че ще бъде публикувано този път. Въпреки че е невъзможно тук да се обосновавам подробно, ще поставя някои въпроси, доколкото има немалко противоречиви тези за миналото и произхода ни. И ако ще говорим за българска писменост и култура, трябва най-малкото да знаем на кого ги дължим, изхождайки от фактите, а не от политическите доктрини, приемани доскоро за българска история, особено що се отнася до българския произход и език. Г-н Димитров има интересни виждания и констатации, които намират подкрепа не само в цитираните от него, но и в други исторически извори. И ако има някакъв недостатък, той не е в прекален патриотизъм, а по-скоро в ограничеността на изводите, откъдето произтичат някои логически противоречия. Те са свързани основно с един неизяснен въпрос, също по темата на предаването, който се подминава от много наши историци. Той никак не е лесен, и съвсем не може да се счита за изяснен, при отчитане на съществуващите конкретни факти и историческа логика. А именно, чий е този „словенски език”, за който се създава писмеността? Вярно ли е предположението за равнозначност на българското "словене” със „склавени” от гръцките и латински хроники, като имаме предвид многобройните български извори в които „словене” се ползва като синоним на „блъгаре” – „словене, сиреч блъгаре”. Разбира се, най-добър отговор може да се даде, когато знаем какво значи името ни, за да преценим дали двете са синоними, но засега този въпрос не е решен достатъчно ясно. А проблемът е не само фактологически, но и психологически, тъй като е много трудно да се преодолее натрупаната инерция от създаваните в миналото нелогични и необосновани тези в българската история. Сред тях е предполагаемото „изчезване” на прабългарите и „претопяването” им сред склавените, наложена някога по политически съображения (което е описано в статията на проф. Петър Коледаров „Горко на побеждаваните”, частично цитирана в предишен мой коментар). Как огромният и непобедим според всички извори прабългарски народ, ще бъде претопен от слабите военно и много изостанали културно по онова време склавени? Те нямат съзнание за организирана общност и държавност, и според хрониките, са винаги под чуждо държавно управление, но пък били имали съзнание за създаване на писменост и за културна мисия. Както се казва, „На гол тумбак, чифте пищови”. И защо само в пределите на прабългарската държава? Как така във Византия, която е по-слабо централизирана, те били асимилирани, а в България, където още с идването на прабългарите, склавените са изселени по периферията на държавата, после са им назначавани български управители и т.н., видите ли за отрицателно време взели връх? Та чак принудили прабългарите тепърва да учат и разпространяват езика им, и то така ревностно, както не са си направили труда да защитят своя. Което е абсурдно и изключено, ако решим все пак, да се съобразим с историческата логика. Тук се вписват въпросите за голямата графична близост на глаголицата с етиопската азбука (посочена от водещия), за вграждането на прабългарски руни като букви в кирилицата (ъ, ш, щ и др.) и т.н., които никак не пасват на склавенската теза. Опитът да бъде обяснена подобна абсурдна езикова смяна с мнението, че склавенския език бил по-християнски (защото били покръстени по-рано), а прабългарският по-езически, е несериозно от всякаква гледна точка. Как така езикът на световно неизвестните тогава и силно изостанали културно и стопански склавени (ходещи полуголи, според хрониките), Византия и Рим безпрецедентно ще признаят за каноничен още през ІХ в., а скоро след това ще им се позволи собствена патриаршия (третата в Европа), каквито имат само Цариград и Рим? Когато дори след 500 години, в ХV в. се води война по повод признаване езика на известен и силен народ като германците. Логическите и фактически противоречия на такава постановка са толкова много, че могат да се „преодолеят” единствено ако се наложат силово, без конкретна обосновка по принципа „така е, защото така казвам” или като се премълчат. Както се правеше в миналото по не един, меко казано неприятен за някои български съседи и „големия брат” въпрос. Поради нелогичността й, историкът Петър Добрев нарича тази необяснима и необоснована промяна на езика „най-голямата мистификация в ранната българска история”. Но мистериозността изчезва напълно ако приемем, че прабългарите налагат и защитават своя език, колкото и невероятно да изглежда това днес, след столетното ни зомбиране в определена посока. Това обаче следва от конкретните факти и историческата логика, на които е невъзможно да се спирам подробно тук. Тук е мястото на споменатото допълнение, че надписите на „прабългарски” език могат да се разчетат задоволително чрез старобългарски и днешния ни език, включително диалектни и остарели думи, изключени днес от употреба в орязания днешен български език. Породи това не разбираме и собственото си име, което напълно се обяснява чрез българския език и народна вяра. Но това е друга тема. Тези въпроси неизбежно се свързват и с предишните предавания, относно произхода на прабългарската държава и този на самите прабългари. Не е ясно по какви научни критерии Б. Димитров определя прабългарите. Понякога той като че ли набляга на популярното в научно-популярното телевизионно предаване. Каква връзка имат гребените на носиите с прабългарите и как е измерена смелостта на тази българска група е загадка. Що се отнася до сериозните извори, то Никифор и Теофан съвсем ясно посочват, че склавените са били поставени "под договор" или "под данък" и са били изселени от вътрешността на държавата по границите към аварите на запад (отвъд Дунав) и на юг към Византия. Което водещият също посочи. Като за Северите е по-вероятно да не са били склавенски народ. Така че, за прабългарите остава да са населили цялата тогавашна територия на Северна България (Мизия), а тези на Кубер – Македония. Но също така огромни територии северно от реката, за което също стана дума в предишните предавания на Б. Димитров. Затова дори в късните западни хроники се казва, че Дунав тече по средата на България. Толкова широкото прабългарско териториално влияние никак не е изненадващо, ако се опираме на изворовите сведения за огромната численост на собствено прабългарите. Като тези на хазарския хаган, определил само един от прабългарските родове – оногондурите, за многобройни като пясъка в морето. Това казват и „славянски” извори като Дуклянския летопис, също описващ прабългарското заселване северно и южно от Дунав (Мизия) и в Македония – според него под главния български цар имало девет царе, тъй като народът бил изключително голям. И собствено българските, като приписките към Манасиевата Хроника, сочат същото: „При този Константин цар преминаха българите през Дунав и разбивайки гърците, отнеха от тях тази земя, в която и днес живеят. Преди се наричаше тази земя Мизия. Многобройни, просто безчислени, те изпълниха и тази страна на Дунав (на север от реката), и онази (на юг) до Драч и по-нататък...”. При това посочените хроники съвсем не изчерпват сведенията за прабългарската многобройност, както е известно на интересуващите се от българска история. Затова е имало български архиепископии в Прага и Краков, както каза водещия. А българското влияние, както е добре известно, е стигнало много по-далеч на север и изток по територията на днешните Украйна и Русия, което е признато от по-старите руски историци и езиковеди (това някак не се харесва на днешните, опитващи се да го премълчат или изопачат). Например руският философ Густав Шпет казва направо: „Кръстили са ни по гръцки обичай, но са ни дали български език”. А и кръщаващите са били български духовници, според някои извори, които се подминават днес. Водещият като че ли донякъде отстъпва от позицията си в предишните предавания за многобройността на прабългарите и създаването на Дунавска България, като разширение на Старата Велика България. Такава загуба на последователността на изложението, не е случайна в нашата история. Защото при отчитане на тези сведения, се стига до необходимото следствие, да бъде еднозначно признато прабългарското множество, което пък праща на бунището всички свободни съчинения, за „претопяване” на прабългарите от „славяните”. Защото историческата логика не позволява да се приеме, че един господстващ и многоброен народ може да бъде претопен в собствената си държава, нито пък би имал нужда и причина да приема чужд език. По-нататък този въпрос се свързва неизбежно и с произхода на прабългарите, тъй като, ако те говорят и налагат собствения си старобългарски индоирански (или по-общо индоевропейски) език, то явно и произходът им е такъв. А доколкото е имало някакво съгласуване с други езици, включително склавенски, в огромните им държава и сфера на влияние, то е било в посока от българския към чуждите, а не обратно. При това положение, се срутва създадената в миналото виртуална реалност, относно произхода на народа, а оттам и на езика ни. И още куп последствия в тази посока, най-важното от които е, че сме наследници на собствените си (пра)български прадеди, а не на какви ли не алхимични смеси, както ни убеждаваха доскоро. Което се потвърждава и от генетиката. По тези въпроси има много още какво да се каже, което е невъзможно да стане в коментар. Що се отнася до иронизирането от някои на старобългарското величие, то не само че е съществувало и признавано дори от българските врагове, но е било и българско самосъзнание, наречено в хрониките „българска гордост”. За разлика от сегашното, натрапвано с десетилетия ниско българско самочувствие, водещо до комплексарско самоунижение, често представяно едва ли не като геройство и някакво „обективно” и „независимо” мнение. За което положение и ние си имаме собствена вина, защото да се гордееш или унижаваш, в голяма степен е въпрос и на личен избор. Изобщо, дошло е време да еманципираме дедите си (и себе си като народ), като ги поставим на заслуженото им високо място в световната културна и държавна история. Иначе ще продължаваме да страдаме от пренебрежително отношение на нации, които днес се смятат и самоизтъкват за много важни, но са джуджета в исторически план. И които по времето, когато дедите ни са световно признати, още са били в страната на лили-путите, и не са съществували като народи. Не можем обаче да лежим на стари лаври, а вглеждайки се в миналото, трябва да търсим увереност в силите си да построим достойно бъдеще за децата си в страната ни, а не в чужбина. И ако патриотизмът вече не е нужен, както ни убеждават какви ли не „доброжелатели”, то защо във възпитанието, спорта, филмите и т.н., на една от най-смесените общности в света, каквато са САЩ, неизменно присъстват въпросите за величие на американската нация, гордост от принадлежността към нея и т.н. в този дух? Може би не са достатъчно демократични, умни и далновидни, кой знае…
19.02.2012 / 20:37
Братоев
Стана научна фантастика. Глейте кво сме било племенце малко и коварно. Ставаме първо християни, а после рипаме на бой със тия дето са ни покръстили, дали църква и т.н. И сеги от еретици убийци - християни убийци. За тва римляните губят на Ахелой - защото не е могъл никой да им обясни как ще воюват срещу братя християни. Естествено на булгаристанеца не му требват никви обяснения, само му дай един меч и кон и да оди да коля като дзвер. И после величания от националистите като Боко, за дзверщини пред който турските боб ядът. Тва национализма си е чиста секта - нацията е превъзнесена до степен на обожяствяване. Просто на такива хора трябва да ми се забранят публични изяви!
19.02.2012 / 10:06
Йордан
Присъединявам се към мнението на Венелин Арнаудов. Предаването наистина се превърна в монолог. Темите са важни, но като човек, който е прочел повечето книги на професор Димитров и като редовен зрител на Памет Българска съм чувал същите думи и тези много пъти. Професор Димитров, ако времето на предаването не е достатъчно да включвате зрители можете да отговаряте на въпроси, които зрителите са ви изпратили. Също така канете гости, защото така предаването става по-интересно.
«  1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  11  »
Изпрати коментар










Общ рейтинг: 2.48
Давайки оценка или публикувайки коментар,
Вие се съгласявате с Условията за ползване