Още от БНТ

Непозната земя

Непозната земя

“Непозната земя” е документална поредица за археология. Тя повежда зрителя в реалния свят на археологическите проучвания и в реално време, осезаемо го прави съучастник в самите научни разкрития. Находките са уникални свидетелства за древни култури, цивилизации, населявали нашите земи.

Най-вълнуващото предстои!

В сезон 2011 "Непозната земя" представя "Тракийските царе - митове, легенди, факти, хипотези".

Гледайте документално-игралната поредица с времетраене 54 минути на епизод - всяка първа събота от месеца в 17:00 часа.

Контакти:

email: enohfilm@abv.bg

Зрителска оценка / Коментари

17.01.2012 / 17:20
Димитър Димитров
Къде отиде записа на предаванията от 2011 г. Ако ще се трият предавания, да се трият най-старите. Върнете ги, има много хора, които искат да гледат предаването. Аз ги гледам по няколко пъти, водя си бележки. С поздрави на целия екип на предаването и на БНТ - Митко
12.12.2011 / 07:19
Стефан Йорданов Чурешки
По-интересна тема е "Незпонатият народ" - земеделците и селяните в България са малко, тада им върши работа познаване на земята.
13.11.2011 / 10:31
Стефан Йорданов Чурешки
Чии са могилите и многобройните археологически съоръжения в България? “(...) И след това чух глас, който друго ми казваше:Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим , отлъчи третата част от куманите, неречени българи, и насели земята Карвунска, която опразниха римляни и елини. Тогава аз , братя, по божия повеля дойдох на лявата страна на Рим и отделих третатата част от куманите, и поведох ги по път, насочвайки с пръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса. И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска , наречена българска; беше опустяла от елини през 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар иц тях: името му беше цар Слав. И този цар прочее насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори сто могили в земята българска; тогава му дадоха име “стомогилен цар”. И в тези години имаше обилие от всичко. И имаше сто могили в неговото царство. И той беше първият цар в българската земя, и царува 119 години, и почина. И тогава след него се намери друг цар в българската земя, детище, носено в кошница 3 години, на което се даде име Испор цар, прие българското царство. И този цар създаде велики градове: на дунава дръстър град; създаде велик презид от дунава до морето, той създаде и Плюска град. И този цар погуби голямо множество измаилтяни. И този цар насели цялата Карвунска зема, и бяха прочее преди това етиопи. И роди Испор едно отроче, и го нарече Изот. Цар Испор Цар Испор царува на българската земя 172 години и след това го погубиха измаилтяните на Дунава. И след погубването на Испора , царя български, нарекоха куманите българи, а по-рано бяха Испора царя езичници и безбожни и в голямо нечестие, и бяха всякога врагове на гръцкото царство през много години. И след това отново прие българското царство синът н аИспора царя; името му бе Изот. И този цар погуби Озий, царя на изток , със своите войски и Голиат, франка поморски. И в годините на българския цар Изот имаше много велики градове. И роди цар Изот две отрочета: едното назова Борис, а другото Симеон. Цар Изот царува 100 години и три месеца и в града, наречен Плиска, почина.(...)*.” Апокрифен български летопис от ХІв., В:Стара българска литература. Т.ІІІ - Исторически съчинения, С., 1983, с.61
29.09.2011 / 08:33
Стефан Йорданов Чурешки
Философията на човешкото присъствие в света показва, че всяко явление от живота на човека подлежи на интерпретация, което е усилие на словесността и езиковостта. В този смисъл всяка намерена вещ зависи от интерпретационната среда, концепцията и теорията на науката и познанието. Ако ние ползваме византийско-католическата интерпретация, както правят в наречената в медиите по историческа инерция Църква, тогава вещите и текстовете ставата византийски и католически. Ако ползваме атеистичната интерпретация, тогава те стават комунистически и историко-материалистични. Затова ми се струва, че по-важното от археографските измерения и изчисления на арехологията у нас е създаване ан подходяща българска интерпретация, която да включи и знанието на имнярите, които често са преди унивреситетските учени на обектите, както и преданията на селищата и запуснатите краища на България. Това значи интерпретацио булгарика, в която могат да участват и някои автентични старобългарски документи и податки в чужди известия за миналото на народа и земята. Поздрави
16.09.2011 / 09:50
Стефан Йорданов Чурешки
Ууважаемо предаване, тълкуванието на слово, дело и веществена реликва е въпрос на интерпретационна среда и на способност за интерпретации. И проф. Александър Фол и проф. Велизар Велков, който е копал Картаген, бяха специалисти по изворов материал и неговото тълкувание с много богата обща култура и широк кърг на исторически интереси. Така че е добре като предавите предаване да съобщавате извори и приниципите на тяхното тълкувание и подредба в изложениетоза да видим каква е интерпретационната среда на археологията в България, за която се опасявам че е гръколатинска, а не българска. Поздрави и успешен нов сезон
«  1  2  3  4  5  6  7  8  »
Изпрати коментар










Общ рейтинг: 5.00
Давайки оценка или публикувайки коментар,
Вие се съгласявате с Условията за ползване