Белия слон

Драма

Режисьор: Пабло Траперо
В ролите: Рикардо Дарин, Жереми Рение, Мартина Гусман и др.

Режисьор на ужасяващата история във "Фамилията" /"Кланът"/, Пабло Траперо снима друг реален аржентински сюжет в "Белият слон", с роля на Рикардо Дарин, познат от "Среща на върха" /"Президентът"/.

Пресъздадените събития във филма са от живота в покрайнините на Буенос Айрес, които не могат да поемат бедността на хората "извън града".

ФИЛМЪТ

Николас и Хулиан са приятели от години, римокатолически свещеници, които работят неуморно, за да помагат на нуждаещите се от покрив и елементарни условия за живот. Хулиан използва политическите си познанства, за да осигури построяването на болница.

Николас го подкрепя, той се присъединява към благородните му намерения след християнска мисия в джунглата, приключила с убийства на коренното население от паравоенни групировки. Последната утеха на Николас е, че е още жив, другата е да помогне на повече хора, също да оживеят. В Аржентина бедстващите са милиони. Грижата за тях е почти никаква.

Помощ идва от доброволци, свещеници и социални работници, като Лусиана - млада, активна и привлекателна атеистка. Липсата на религиозност не й отнема силата да помага, но дори и да не вярва в Рая, е наясно, че кръговетe на Ада са много. Дори пастор Николас е отчаян. Войната с наркокартелите и техните държавни връзки няма край.

Доказателството не закъснява - строежът на болницата е спрян с министерско решение.

Селището "Богородица" е мечта, но бунтът на гладните е реален и искрата пламва...

*Зрителите, както и свещениците, не напускат мястото, на което се развива действието във филма - покрайнините на Буенос Айрес. Централната част от града се вижда като неясна проекция, откъсната от живота на изолираните от "цивилизацията" тук.

ИСТОРИЯТА

С приликата в разказаните събития, се приема, че филмът "Белия слон" е посветен на католичeския пастор Карлос Мухика. Роден в сравнително богато семейство, той има добри възможности, но не отвръща поглед от бедставщите и се бори за техния по-нормален живот в Аржентина. Проповедите му се отличавали със свобода в теологията, приветстван е като Божи служител на Третия свят.

През 60-те години на ХХ век Мухика поддържал духовно, материално и не така смирено борбата на "изключените" от света, участва в бунтове и протести. Заплашван е, но не спира да воюва с мизерията.

Дейността му приключва на 11 май 1975, когато след отслужена тържествена меса на открито, е застрелян.

На 9 април 1990г. тялото му е пренесено в църквата на бедния квартал, където е минал целият му живот. В негова памет е отправена Молитва от тогавашния Архиепископ в Буенос Айрес - Хорхе Марио Берголио, днес Папа Франциск.

В късно разследване през периода 2012-2016 е установено, че Карлос Мухика е бил убит от Ескадроните на смърттта (ААА), версията е за политическа разправа с "неудобните" в обществото.

Златна Романова

"Фамилията"