Евгения Атанасова: Понякога най-простичкият въпрос разкрива добре прикриваната инстина

„Мисленето „всички са маскари” е враг на развитието и ни държи в блатото”, казва журналистът и продуцент в БНТ пред Dir.bg

Евгения Атанасова: Понякога най-простичкият въпрос разкрива добре прикриваната инстина

„Четвъртото издание на конкурса за добра журналистика Web Report представя своето жури в серия от интервюта. Не защото те имат нужда от представяне. Напротив - имената им са достатъчни и говорят много, защото те са изявени журналисти, доказани през годините с материалите и почерка си. Питаме ги за някои важни за професията моменти, за личната им борба в професията, за критериите за обективност днес, за сетивността към фалшивите новини.

Говорят експертите по темата, които има какво да кажат за добрата, чистата журналистика и които ще оценяват кандидатите в конкурса на най-големия интернет портал Dir.bg.

Евгения Атанасова-Тенева е журналист и продуцент в БНТ, автор и водещ на публицистични предавания, документални филми и статии. Магистър по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ и докторант по изкуствознание в Националната художествена академия. Специализирала е в Ройтерс и ВВС, ООН и др.

В началото на кариерата си работи в новинарските емисии на националната телевизия. Следва работата ѝ като репортер и водещ в седмичното обзорно предаване „Панорама". През годините в БНТ е един от титулярите на ежедневното обзорно предаване „Екип 4“, автор на ток шоуто „Вижте кой...“. От 2017 г. тя е създател и водещ и на предаването за международна политика „Светът е седем“. През последните години Евгения е и главен продуцент в БНТ.

Отразявала е събития като войната в Босна и Близкия изток, прехода и присъединяването към ЕС и НАТО на страните от Централна и Източна Европа. Автор е на интервюта със световни политици, сред които Лорънс Игълбъргър, Манфред Вьорнер, Сергей Ястърбжемски, Тансу Чилер, Вук Драшкович и други. Сценарист е на множество документални филми, носители на награди на български и международни фестивали.

От 2005 г. отблизо следи и представя на българската публика творчеството на най-известния творец от български произход - Христо Явашев - Кристо, с когото се е срещала и разговаряла многократно. Автор е на няколко документални филма за него и на книга, посветена на проекта „Плаващите кейове“ – „Кристо, Владо, Росен и Плаващите кейове“.

Ето какво разказва Евгения Атанасова, член на журито на конкурса Web Report 2021 пред Dir.bg:

- Евгения, конкурсът на DIR.BG за добра журналистика Web Report стартира и Вие сте част от журито, което ще оценява материалите. Как да познаем добрата журналистика в морето от информация?
- Добрата журналистика има много лица и само една цел - истината, само един господар - обществения интерес. Тя може да казва неприятни истини, но не е грозна, не пръска кал и кръв. Нейното оръжие са фактите, анализът, документите, езикът. Тя не е лишена от дух и плът - журналистите са хора и техният интелект и характер слагат отпечатък върху написаното. А в него трябва да разпознаеш сърце, което го е грижа за другите и има отношение към темата. Добрият баланс между човешка чувствителност, почтеност и усърдие в разработването на материалите правят добрата журналистика разпознаваема. Тя се откроява като платно на ветроход насред голямото море, понякога "катери" срещу вятъра, друг път се носи по него, но се движи към целта си, ако използвам вашата метафора с морето. Далеч съм от самочувствието, че мога да давам предписания за добра журналистика. И аз се стремя към нея, но такова е виждането ми.

- Какви материали и автори очаквате да участват?
- Разнообразни като живота, който живеем.

- Какви са Вашите критерии, по които бихте отличавали най-добрите материали?
- Най-силно съм впечатлена, когато от публикуването или излъчването на материалите има последствие - независимо дали за един човек или за хиляди. Спомням си поредицата на Александра Маркарян за Софийската математическа гимназия, която взе награда в конкурса Web Report преди 2 години. След нейните материали имаше реална промяна в приема на деца в гимназията. В България израза „Кучето си лае, а керванът си върви“ е много приложим по отношение на журналистиката. Преките резултати от нашия труд, по много причини, не са лесни. Това не би трябвало да обезкуражава колегите, а да им дава мотивация да са силни. Критерий, на който винаги също държа, е висок стандарт при използването на езика и изразните средства. Не може всичко на всяка цена, в нашата професия трябва да има морал, етика и да се зачита човешкото достойнство. Винаги търся и дълбочина. Понякога виждам интересни находки, които са разсипани, защото темата е отразена с бръснещ поглед по повърхността. Ценя и материали, които дават контекст и от които има какво да научиш. Ядосвам се, че понякога журналистите стават обикновени транслатори на това кой какво е казал и друг какво му е отговорил. Това не ме впечатлява много.

- Кой беше последният журналистически материал, който Ви впечатли?
- Няма да спомена един, защото примерите са много. В момента правя международното предаване „Светът и ние“ на БНТ като водещ и редактор и чета и гледам основно чужди източници. Прави ми впечатление много доброто професионално ниво дори на YouTube медии не само в страни, в които това е лесно, но и в такива, в които политическата среда прави журналистиката значително усилие. Добрата документалистика, която вече е широко достъпна през филмовите платформи, също заслужава внимание - за индустриите, политическите фигури, творците. От тях има какво да се научи. Прави ми не добро впечатление, че много колеги се ограничават в четене и гледане само на най-популярните български медии.

- Помните ли Вашето лично начало в журналистиката?
- Началото беше въпреки. Баща ми Атанас Атанасов - дългогодишен журналист с богат опит, ме съветваше да не наследявам професията му. За жалост някои от предупрежденията му се потвърдиха през годините. Но тази професия носи и много удовлетворение. Доказателството е, че и той пише и до днес по темите, които го вълнуват. Днес не съжалявам, че не го послушах и не продължих с рисуването, което също ми беше на сърце. Обичам да пиша, а журналистиката учи на това и го развива. И макар кариерата ми да е основно в телевизията, писането остана необходимост, нужда да споделям. Затова вероятно се появи книгата за „Плаващите кейове“ на Кристо и Жан-Клод и продължавам да работя и по биография на Кристо. В БНТ попаднах по време на стажа си като студентка и останах, вече неприлично дълго време. Имах шанс да получа първи уроци от Нери Терзиева, Асен Агов, Иван Гарелов, да работя сред професионално поколение с ярки лица и репортажи, които още се помнят. Не ги изброявам, само за да не пропусна някого. Започнах като репортер в „По света и у нас“. Изпратиха ме на снимки още първия ден и скоро отразявах важни събития, които белязаха прехода в България. Нери и Асен ни гласуваха страхотно доверие, което задължава, учеха ни и ни даваха възможности, изпратиха ни да видим как правят журналистика по света. Иван Гарелов също даде шанс на всеки от хората, които работеха при него, да се развие и да намери най-точното си амплоа. Когато ме покани в предаването си, ме пусна веднага да водя новините на „Панорама“ без да имам нито секунда опит в жив ефир. Каза ми: „Или скачаш в дълбокото, или не ставаш“. Е как да откаже човек след такъв анонс? Тогава и аутокю нямаше. Той седеше срещу мен на масата, а политиците бяха наредени зад гърба ми в студиото. Бях малко над 20-годишна. Този риск ми даде шанс след това да отразявам събития като избирането на Нелсън Мандела за президент, вълнения в Близкия изток, разпада на Югославия.

- Какво дава и какво взема тази професия според Вашия личен опит?
- Дава широк поглед към света, възможност да срещаш удивителни хора - независимо дали са световни лидери или са с неизвестни имена. Взима време и лично пространство, изисква да си много информиран. Особено сега, когато няма „затваряне на вестника“ или край на емисията. Всичко продължава онлайн. Това е работа 24 часа и 7 дни в седмицата. Постоянно получавам посред нощ известия от медиите, за които съм абонирана за извънредни новини в други часови пояси.

- Има ли млада гвардия журналисти според Вас, които да дадат надежда за добрата журналистика?
- Вярвам, че има. Познавам такива, чета статии и гледам репортажи, които заслужават уважение. Често при открояващите се професионалните качества вървят със силен характер, с трудни взаимоотношения заради отказ от конформизъм. Ако бях работодател на журналисти, бих насърчавала такива.

- Винаги, но особено напоследък, журналистиката е била обект на коментари от хора извън нея - обективна ли е, не е ли, чиста ли е, добра ли е. Как Ви се струва - трудно ли се поддържа хигиена на информацията в днешно време и как успявате да го правите в БНТ?
- Не вярвам в байганьовското отношение – „Всички са маскари“. Смятам го за неприложимо и за журналистиката, и за политиката, и за други сфери. То иска да внуши, че няма смисъл, че няма надежда, че всички сме в блатото и там ни е добре, че не си струва да правим резки движения. Това мислене е враг на развитието. Що се отнася до хигиената, тя е лична работа. Чета много източници, за да засичам информацията. Добре познавам възможностите за манипулация и се опитвам старателно да ги избягвам. Отец Николай Нешков ми каза веднъж, че „съвестта има само настояще време, съществува само „сега“. По отношение на работата си го тълкувам, че ако не правиш компромис в този час, в тази конкретна минута, ще спиш спокойно. Опитвам се. Смятам, че единствената защита на хората, работещи в БНТ срещу коментарите, за които говорите, е да защитават ниво на професионализма си всяка минута.

- Какъв е начинът да се справим с фалшивите новини, които ни заливат?
- Като сме възможно най-образовани, информирани и не лековерни. Като си избираме източниците и сме с едно наум към гръмко тиражирани твърдения и внушения.

- COVID-19 ни постави в невъобразима преди това ситуация, в която медиите се оказаха в позицията на изключително важен източник на информация, който налага дневния ред. Промени ли се средата през последната година според Вас?
- В момента можем да избираме от необхватно количество информация. Последната година фокусира вниманието върху тема, която засяга всички, защото е свързана със здравето и живота, но също засяга и с много други аспекти и взаимоотношения. Хората не само в България, но и по света, се разделиха на вярващи и невярващи в COVID-19, във ваксините, поддържащи или не поддържащи мерките. Прави ми впечатление, че всеки намира информация най-вече за това, в което е лично убеден. Антиваксърите изтъкват смъртните случаи, протестиращите срещу мерките намират статистики за тяхната неефективност, други живеят в страх от статистиката и са забравили какво е да общуваш с хора. Мисля, че точно в критични моменти като този, трябва да се обърнем към авторитетната, дори специализирана журналистика, към научните издания, аргументираните анализи, а не да четем шокиращите заглавия. Всичко, което ни се случва дава възможност за развихряне на различни интереси - политически, икономически. Не бива да се отказваме от човешката способност да мислим.

- Ако трябваше да си дадете съвет на студента по журналистика в първи курс Евгения, какво бихте си казали днес? Как се кове добрият журналист?
- Може би първите качества, които човек трябва да притежава, за да бъде журналист са любознателност, любопитство към света и хората. Ако това не ви интересува - по-добре да не се захващате с тази работа. Била съм на много пресконференции със световно известни журналисти. Убедих се, че понякога най-простичкият въпрос се оказва най-точен и може да разкрие добре прикриваната истина. Но за това трябва подготовка. А ако не получите отговор на въпроса си, трябва да го зададете пак. Нека видят как го направи Джерами Паксман. „Копи-пейст“ журналистиката не трябва да се приема като журналистика. А е силно разпространена. Четем все по-често идентични PR съобщения в различни медии, някои от тях даже са подписани. Напоследък ми се наложи да прегледам вестници от 30-те години на миналия век. Не е лошо младите журналисти да имат някъде в съзнанието си мисълта, че всичко написано остава и е добре то да има някаква стойност. Бих им напомнила също, че журналистиката не е срамна, а е достойна професия. Джордж Оруел и Хемингуей, са работили като журналисти и това е период от живота им, от който не се срамуват. Когато започвах, в зората на демокрацията у нас, имах възможност да разговарям с един от водещите британски журналисти - Джон Сноу. Попитах го, как крие личните си пристрастия, когато интервюира политици. Той ми отговори, че като гражданин винаги е политически активен и гласува, но когато седне пред екрана си слага "девствения пояс". Запомних този съвет. За да имаш доверието на читателите, слушателите или зрителите, трябва да се абстрахираш от личните си пристрастия и да питаш от името на гражданите.

Интервю на Гергана Костова

Web Report е конкурс за важните теми, които вълнуват обществото и авторите, които продължават да спазват професионалните стандарти в бурно развиващата се информационна среда.

Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и оценяват авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен председател на журито), Антон Хекимян (Директор „Новини, актуални предавания и спорт“, bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и писател, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио „София“, БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание „Мениджър“), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните журналисти в България), Евгени Димитров (Основател на агенция „Булфото“), Илияна Захариева (Директор „Корпоративни комуникации“, А1).

БНТ e Медиен партньор на конкурса

Кампании Виж повече