Герой на мегдана

Блясъкът в хумора с перлата на таланта

Държава: България

Година: 2022

Времетраене: 52 минути

За продукцията

Документален филм

Сценарий: Юрий Дачев
Режисьор: Юрий Дачев
Оператор: Николай Илиев
Продуцент: БНТ

БНТ представя актрисата Стоянка Мутафова във филма

"ГЕРОЙ НА МЕГДАНА"

През април 1957 в София се открива нова сцена на светлини и изкуства - Сатиричният театър. Много звезди на Българския театър започват своя път от там. Някои излитат, други падат.

Стоянка Мутафова неведнъж е политала надолу към оркестъра - от близо 5 метра височина, после тичала по тесните коридори към тихото убежище на гримьорната.

20-годишна чула зад гърба си предсказание от врачка на пътя, че ще стане "Герой на мегдана".
След години си спомня за това, чуди се коя я тя и дали е сбъркала, иска да си плати на гадателката, защото не обича да е длъжница.

Обича спомените, особено от детството - с красивите снежни Коледи, звънчета и спазарената шейна с коне, които по-късно свързва с "Камбаните" на Едгар Алън По, в превод на Николай Лилиев.
В спомените е силната връзка с баща й - драматурга Константин Мутафов, когото губи рано.

Константин Мутафов е флорентински възпитаник с европейски вкус за литература и театър. Домът му събира личности от артистичния свят, които Стоянка пропуска, защото изучава жаргона по софийските улици.

Оттогава гаменът в нея не остарява. Така запомня хумора и остроумието на Сирак Скитинк за "отворения мъжки дюкян и вратата на къщата на покойника".

Дворът е първата й театрална сцена, където поставя собствена драматизация на "Островът на съкровищата". И понеже героите са само мъже, тя е в ролята на Куция Джон Силвър. Тогава се ражда първото й "театрално дете", което по традиция не слиза от "сцената" три години.

Константин Мутафов е сред видните драматурзи в Народния театър, но категорично не иска дъщеря му да става актриса. Затова изпратил писмо до директора на Народния театър - Любомир Поляков, също и председател на комисията в Театралното училище, да не я приемат.

В писмото според Стояна било написано: "Пожали некадърницата и остави бръмбарите сами да излязат от главата й".

От първия път Мутафова не е приета, но скоро ще бъде актриса и ще вилнее точно на сцената на Народния театър - с похвали от Кръстьо Сарафов и скандали с директора Камен Зидаров.

Народният театър не е нейната стихия - там има величия, но не и сродни души, тя не се чувства уютно, дори и да падне от сцената. Истинският й дом ще бъде Сатирата, от чиято сцена става най-известната жена в България.

Мария Статулова я помни от малка в Бургас, когато още няма телевизия и всички слушат радио с гласовете на Парцалев, Калоянчев и Мутафова. После, като студентка във ВИТИЗ, тя също отправя поглед отсреща - към Сатиричния.

За режсьорката Бина Харалампиева:

"Стоянка Мутафова е бляскава гротескна актриса, особено в "Суматоха".

Самата Стояна е горда, че е допринесла за развитието на Сатиричния театър, защото комедия се създава и играе трудно.

Не нарича себе си комедийна актриса, а комедиантка и съвсем не се срамува от това, а го намира за достойнство и цитира Илия Бешков:

"По-лесно е да отегчиш или разплачеш публиката, но за да я разсмееш, се иска истина и и мъдрост". Илия Бешков

Богдана Карадочева помни публиката, изправена на крака пред Мутафова и Георги Парцалев.

Искрено приятелство я свързва с Искра Радева след пиесата "Черни очи за случайни срещи", което продължава сэс среднощни телефонни разговори до края.

Една гримьорна я събира с Невена Коканова и Мария Статулова.

Киното харесва Стоянка Мутафова, не по-малко от театъра.
Колкото и да си дава вид, че не е суетна, тя държи на коженото палто и перлите, които й придават "негробовен вид".

Шегува се, че филмът "Привързаният балон" е бил забранен, но "не е заради нейния външен вид".

Най-много се ядосва на простотията, на евтиното мислене и евтините отношения. Например, когато някой се обърне към нея в ресторант с покана: "Я ни разкажи нещо смешно". Тогава отговаря, че "Стоянка разсмива на сцената, но в живота е Стояна".

Радва се на семейна двойка на улицата, когато жената я сочи на умисления си съпруг, а той уморено отговаря: "Много важно".

Самоиронизира се и когато, вече уморена, тръгва към сцената и пита:

"Има ли хора в залата?"
"Има много".
"Тия хора друга работа нямат ли си?"

В баснята за мравката и щуреца избира щуреца.

В личния живот е тъжна.
В професията понася доноси и номера. След смъртта на съпруга си Нейчо Попов не получава роли, властта я лишава от спектакли, игнорират я дори приятели.

90-те години на ХХ век бележат криза за Сатиричния театър, почти пред закриване, с обвинения към любимите артисти за "галеници на партията и съдбата". Настъпва политически реваншизъм без норма за талант и професионализъм.

За Гранд дамата на хумора не може да има време без театър.
Минава през тежки периоди, но е издръжлива и смехът я спасява.

С глас, походка и ирония тя пресъздава обикновени, смешни, нелепи и "простички жени" и точно затова е единственият необикновен и небанален човек.
Без грим и прическа е готова за среща с всеки.
Не взима нищо насериозно в този свят.

Радва се на светлината и слънцето, защото има още един ден живот
Обича морето, плува от 3-годишна и морската шир я замайва.

Когато гостува или пътува, носи коженото палто и чанта с нощница, четка за зъби, пиеса и лупа за четене.

Играла е по света, познават я и в Чехия, и в Русия, и в Лондон, и в Сърбия.

В последните месеци от живота си Стояна става религиозна, посещава църкви и манастири в България.
Обещава да играе и за внуците си, а всъщност играе и за правнуците на хората, които са я аплодирали, чакали и обичали.

Не спира да се шегува.

Наградата "Аскеер" за цялостно творчество приема като "извинение", но Васил Михайлов я утешава, че после ще й дадат и "Награда за отделна роля".

Стоянка Мутафова остава удивително млада, дори потискащо млада за всички по-млади от нея.
И продължава да крачи, понякога и с маска, като "ГЕРОЙ НА МЕГДАНА".

Ликът й е изсечен на монета от БНБ.