Малтийският журналист Матю Каруана Галиция специално за "Панорама": Корупцията - точка на пречупване

Нейните разкрития разтърсиха Малта. Убийството ѝ разтърси света. През 2017 г. колата на Дафне Каруана Галиция беше взривена на метри от дома ѝ. Със своите разследвания една от най-известните европейски журналистки разказваше за корупцията в родината си. Тази корупция отне живота ѝ. Седем години по-късно семейството ѝ продължава битката за справедливост. А Матю Галиция ръководи фондацията в памет на своята майка.

Каква беше майка Ви като журналист?

"Тя не търпеше натиск. Просто нямаше как да я накарат да замълчи. Такава се е родила. Най-много се гордея се с нея заради това. И ето, корумпираните, които тя разследваше, трябваше да прибягнат до бомба" - разказва Матю Каруана Галиция - директор на фондация "Дафне Каруана Галиция".

Какво си спомняте от онзи ден?

"Работех с майка си. Бях се прибрал в Малта, за да ѝ помогна с разследване за приватизацията на енергийния сектор. По това време банковите й сметки бяха замразени заради съдебни процедури за клевета, заведени от министъра на икономиката. Имаше среща в банката и трябваше да излезе от къщи. Тогава я видях за последно. Чух експлозия, изтичах навън. Всичко, което последва оттогава насам, беше абсолютен кошмар".

Получихте ли справедливост?

"Не, още не. Делата още вървят. Убийците са осъдени. Но съдебният процес срещу поръчителя още не е започнал. Както и срещу хората, доставили бомбата. Семейството ми, както и голяма част от малтийското общество, търсим пълна справедливост - не само за убийците, но също и за корупцията, която доведе до смъртта на майка ми. Досега не сме я постигнали".

Защо журналистиката е под обстрел?

Защото журналистите останаха последната преграда пред организираната престъпност. И тук нямам предвид само мъже в анцузи със златни ланци. Говоря и за висшестоящи държавни служители, както и за директори на важни предприятия, които работят с престъпни групи. Каква е рецептата им за успех? Овладяват прокуратурата, съдебната система, полицията, управляващите и опозицията. Така стават неразделна част от властта. Но журналисти като майка ми не могат да бъдат купени. Затова убийците не се занимаваха да взривяват полицай, прокурор, съдия, премиер или опозиционен лидер. Тези хора или вече са им били в джоба, или са били наивни, или мързеливи. Просто не са си вършели работата.

Някои казват, че със своите разследвания Дафне Галиция си създала врагове. Но синът й не харесва тази дума.

"Ако кажете “врагове”, излиза, че майка ми е била като Дон Кихот и е тръгнала на поход с единствената цел да търси противници. Не, тя просто вярваше, че има дълг към своите читатели. А това значи, че когато научи за корупция или организирана престъпност, трябва го оповести по отговорен начин. Майка ми само изпълняваше дълга си. И ако си е създала врагове по този път, вината е била на малтийското общество или на престъпниците, а не нейна".

Цената на свободното слово обаче може да бъде скъпа. Обекти на разследвания често завеждат скъпи искове, които източват ресурсите на репортери и цели редакции и правят работата им невъзможна. В София, по покана на Асоциацията на европейските журналисти, Матю Галиция разказа за новия "закон на Дафне", одобрен през февруари от Европейския парламент. Той ще осигурява по-добра защита срещу т.нар. “дела-шамари”.

"Това е огромен проблем там, където има слаба демокрация, силна организирана престъпност, корупция или други слабости в системата за наказателно правосъдие. Мисля, че Малта и България заемат последните две места в Европейския съюз по продължителност на производствата. Ето на тези места “шамарите” поникват на плодородна почва".

Делата шамари ново явление ли са?

"Не, не са. Новото е, че имаме име за тях. Шамари нарекохме делата за клевета, които различни хора водеха срещу нея. Към момента на убийството й бяха общо 48".

Вие самият сте работили по международни журналистически разследвания като Досиетата от Панама и Досиетата от Рая. Когато ги публикувахте, бяха голяма новина. Но промениха ли всъщност нещо?

"Целта на повечето журналисти не е работата им да доведе до последствия. Целта им е да разкрият истината. А после, каквото стане, стане. Но ето майка ми разкриваше корупция след корупция по високите етажи в Малта. И абсолютно нищо не се случваше. Само се увеличаваха атаките срещу нея. Това е изключително опасно. Изолиран си, животът ти е застрашен. Накрая гласът ти ще бъде заглушен - това искат престъпниците във властта. Затова вече не съм толкова наивен за журналистиката. Тя трябва да върви ръка за ръка с положителни промени. Но това не е отговорност на журналистите, а на обществото. Ако сте обикновен гражданин и ден след ден четете за корупция, ваш дълг е да говорите за това. А ако сте политик, имате още по-голям дълг. Политиците, които мълчат, съдиите и прокурорите, които не използват силата на службата си, провалят своето общество".

Има ли общества, които просто не могат без корупция?

"Не, категорично не съм съгласен с това. Корупцията не е в кръвта ви. Не е в гените ви. Не се раждате корумпирани. Това е продукт на системата, която обществото изгражда. Ще дойде момент, когато ще трябва да изберете дали искате да живеете така или не. Точката на пречупване".

Коя е тази точка на пречупване?

"В Малта беше убийството на майка ми. А за българите вие ще трябва да решите. Искате ли да стигнете такава точка - да убият някого? Или искате да поемете нещата в свои ръце".

Как изглежда Малта без майка Ви?

"За мен - като празно място. Трудно ми е през цялото време. Нашата организация търси справедливост за нея, но също иска да подобри върховенството на закона и да подкрепи разследващите журналисти. От една страна, след смъртта на майка ми Малта изглеждаше като извънземна територия, която не познавам. Но от друга, и аз като нея мразя да се давам на мутри. Не искам да ги оставя да победят. Майка ми никога не се предаваше. Така че и вие недейте. Разбира се, това важи единствено, ако правите нещо хубаво. Ако сте престъпник, бих казал - откажете се и се предайте".