Проф. Калин Гайдаров: МВР трябва да работи изпреварващо, а не постфактум

Криминалният психолог проф. Калин Гайдаров коментира необходимостта от по-сериозна превенция и наблюдение на субкултурни общности, които могат да се превърнат в заплаха за обществения ред. По думите му проблемът не е само в действията на полицията, а и в липсата на последователно възпитание и обществен ангажимент.

Превенцията трябва да бъде сред основните приоритети на МВР, а не институциите да действат едва след като вече е извършено престъпление. Това заяви криминалният психолог проф. Калин Гайдаров в предаването „Денят започва“ в разговор за акцията „Кръв и чест“ в Пловдив.

Според него службите разполагат с необходимите средства и методи за наблюдение на различни общности и процеси, но е необходимо тези възможности да се използват системно и изпреварващо.

„Много е важно наистина да се работи в тази посока – превенция. Когато нещата се правят навреме, изпреварващо, не се случват такива ексцесии.“

По думите му в последните години работата на МВР твърде често е насочена към разкриване на вече извършени престъпления, вместо към събиране на информация и предотвратяване на опасни процеси.

„Тук, общо взето, в последните години се работи постфактум, т.е. случило се е нещо и то трябва да се разкрие.“

Проф. Гайдаров подчерта, че за самите полицаи би било по-ефективно да инвестират повече в проучване на средата, събиране на информация и изграждане на контакти с хора, които могат да дадат информация отвътре.

„Ако те инвестират в това да проучват, да събират информация, да намират хора, които да им сътрудничат, за да могат да имат цялостната картина за развитието на тия процеси, преди още те да са довели до крайната точка.“

По отношение на различните субкултурни движения, включително скинарските групи, проф. Гайдаров обясни, че те не изчезват, а се променят и адаптират към обществото.

Той сравни развитието им с модата – едни течения стават по-видими, други отстъпват, а след време могат отново да се появят под различна форма.

„Субкултурите по същия начин мимикрират. Тоест те се приспособяват към развитието на обществото, за да бъдат актуални.“

Според него подобни общности винаги ще съществуват, защото запълват пространство, което обществото не успява или не желае да заеме.

Особено уязвими са младите хора, които търсят различен начин да се самоопределят.

„Важното е да е различно. При младия човек почти няма разлика между идеята да направиш нещо различно, но добро, и нещо различно, но недобро.“

Липсата на житейски и социален опит може да попречи на младите хора да преценят докъде може да ги отведе дадена среда, предупреждава психологът.

Според проф. Гайдаров ритуалите и конспиративността, характерни за някои затворени групи, имат преди всичко функция да сплотяват членовете им и да създават усещане за принадлежност.

За обществото обаче именно тази затвореност може да изглежда необичайна и трудно разбираема.

„Тези ритуали са по-скоро за вътрешното потребление – за сплотяване на тези хора и за тяхното навлизане в пространството на тази група.“

Границата, според него, се преминава, когато затворената общност започне да проявява активност извън собственото си пространство и действията ѝ станат заплаха за други хора.

„А кога те стават проблем? Тогава, когато излязат на повърхността.“

В конкретния случай Гайдаров свързва развитието на ситуацията с трагедията на Младежкия хълм и последвалото разследване, при което се появяват данни за връзка между един от участниците и въпросния клуб.

На въпроса дали има основания да се смята, че в България съществуват и други подобни затворени общности, проф. Гайдаров отговори категорично:

„Всичко, което го има по света, го има и у нас.“

Според него това е още една причина службите да наблюдават активно подобни процеси, а не само да реагират при вече възникнал проблем.

„МВР трябва да наблюдава всичко. И не просто засилено полицейско присъствие, но активно полицейско участие в разкриването, разследването, пресичането и предотвратяването.“

В разговора проф. Гайдаров постави по-широкия въпрос за причините, които позволяват подобно поведение да се развива. Според него случаите на агресия и пренебрежение към живота и достойнството на другия показват сериозен проблем с обществения договор.

„Разбрахме, че общественият договор не работи, ама ние това го знаем много отдавна.“

По думите му общественият договор предполага всички страни да бъдат съпричастни и ангажирани с неговото спазване. В противен случай се появяват хора, които не признават правилата и не зачитат останалите.

„Другият човек за тях няма никаква стойност. Животът му е просто нещо, с което ти можеш да се разпореждаш.“

За психолога това не е изолиран проблем, а резултат от по-дълбоки процеси в обществото, сред които липсата на достатъчно внимание към възпитанието.

Проф. Гайдаров отхвърля разбирането, че възпитанието е единствено задача на семейството. Според него отговорността трябва да бъде споделена между семейството, училището и публичната среда.

„Маса хора казват: ‘Ама това е работа на семейството.’ Е добре, но ако семейството също е невъзпитано, кой да възпитава? Училището трябва да възпитава и публичната среда.“

Според него именно публичната среда в България остава недостатъчно управлявана и не се обръща достатъчно внимание на ценностите и поведението в обществото.

„Публичната среда не се управлява въобще.“

Той смята, че общественият разговор твърде често се концентрира върху материалните и ежедневните проблеми, докато въпросът за възпитанието и духовното развитие остава на заден план.

„Човек е духовно същество. Не е само материално. Не може всичко да се отлага върху ежедневието и материалните неща.“

В крайна сметка според проф. Калин Гайдаров борбата с опасните прояви в обществото не може да се води само чрез последващи полицейски акции. Необходими са постоянна превенция, събиране на информация, наблюдение на рисковите процеси и много по-сериозен обществен ангажимент към възпитанието.

Вижте целия разговор във видеото.