Сава Огнянов

Непримиримият талант на европейския актьор от Кюстенджа

Държава: България
Година: 1976
Сава Огнянов
За продукцията

Документален филм

Режисьор: Димитър Добрев
Оператор: Боряна Беровска

Филмът е създаден през 1976 , по случай 100 години от рождението на актьора Сава Огнянов. Почти няма запазени материали от това време, но все пак историята е разказана с редки снимки, архивни документи и спомени на актрисите Олга Кирчева и Ирина Тасева.

Сава Огнянов е един от пионерите на българското театрално изкуство, забележителен със своята отдаденост, перфекционизъм, вроден талант и не на последно място - идеализъм, който обаче стопява дните му с нерви и борба срещу интригите и посредствеността на сцената и зад нея.

Роден е в българския град Кюстенджа /дн.Констанца, Румъния/. Учил е в Русе, специализирал в Мюнхен, Берлин, Прага, Виена, Москва и Париж. Дебютира в столичната трупа "Сълза и смях", продължава в "Народния театър", в екип с чешкия режисьор Йозеф Шмаха, за чиято дъщеря се жени. Сава Огнянов създава над 115 театрални роли, 40 от тях - главни: Хамлет, Кориолан, Цезар, Борис Годунов, Рогожин, Д-р Ранк, Филип II, Вурм, Клавдий, Наполеон, Петручио, Макбет.

Появява се и на екрана в нямото кино - снима в Рим филма "Отец Савелий", където е оценен като "звезда на италианското кино", но "липсата на звук не е за артист, който цени думите", както самият Огнянов признава. Неговата голяма съдба остава театърът.

Талантливият Сава Огнянов отработва всяка роля до детайл и не се уморява да усъвършенства средствата на театралното изкуство до край. Умира на 22 март 1933, уморен от противоборството на задкулисието и бездарието срещу таланта и красотата.
20 години по-късно, на 22 март 1953, Русенският драматичен театър приема неговото име.

Не по-малко важна и интересна е историята на самата сграда.

Наред с други салони, зали и търговски пространства, Драматичният театър на Русе се помещава в Доходното здание, коeто се явява първата сграда в България, предвидена и за театрални нужди, въпреки че е предадена без завършен театрален салон и първото представление се играе в казиното. Идеята за Доходното здание била да се печелят пари от търговско-културни дейности и други развлечения /включително проституция/, като от това се събират средства за града, целево - за култура и образование. Намеренията изглеждали практични, но резултатите се оказали доста рисковани. След обявен международен конкурс спечелил проектът на виенския архитект Паул Бранк. Изграждането за 150 000 златни лева скочило непосилно и довело до тежки заеми за общо 850 000 златни лева, със залог - земята, поминъкът и самата сграда.
В крайна сметка Зданието е открито след пет години - през 1902 година. Достроявано е на ширина и на дължина още 12 години, с още средства...

В годините на социализма започва цялостна реконструкция с Решение от 1970, чието изпълнение започва чак през 1981 и продължава 24 години...Завършва навреме, за да спечели Специалната награда "Сграда на годината" през 2007, а през 2014 Доходното здание е избрано за "Емблематична сграда на България", освен че е и паметник на културата.

*Златна Романова

Акценти
Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад