Семейство „Футбол“ – от Пловдив до Монтевидео

Предаване: Панорама, 18.10.2024

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

За Апостол Лазаров стадионът в пловдивския парк “Лаута” е нещо повече от футболно игрище. Домът на “Локомотив” пази семейната му история. Често идва тук с дъщеря си Ванина. Разказва ѝ как преди години неговият баща - Иван, по прякор Червения, станал легенда.

"Баща ми на 15 години започва да играе в “Спортклуб”. И до ден днешен, до смъртта му, той е бил само в този клуб. И е работил, и треньор, и е играл. Бил е треньор на Бонев, на Георги Василев. Винаги сме живели с футбола.  Аз съм радостен, че така израснах", казва Апостол.

Той и Ванина знаели всичко за любимия “Локомотив”. За ключовата роля на рода си в българското спортно наследство. Или поне така си мислели. Един ден в Пловдив дошъл неочакван гост.

"Беше на един мой рожден ден, точно на 13 юни, когато ми звънят феновете на “Локомотив” - фенклубът се беше събрал - и ми казват, “Тук пристигна едно момче от Уругвай и каза, че ти е братовчед".

Момчето се казва Андрес. От него Лазарови разбират, че имат роднини на другия край на света - заминали за Южна Америка преди сто години. Но ги чака дори по-голяма изненада. Именно техни близки създали един от най-успешните уругвайски футболни клубове. И му дали българско име.

"Лелята на баща ми - Мария, когато акостират в Уругвай, започва като шивачка. В квартала, в който шие, тя шие фланелки и гащета, създава един махленски футболен клуб. [...] Впоследствие тя решава да кръсти отбора на река Дунав. Така тръгва цялата одисея на футболен клуб “Данубио”, споделя Лазаров.

Днес “Данубио” е четирикратен шампион на Уругвай. Екипа му, черно-бял като на “Локомотив”, са носели футболни икони като Алваро Рекоба, Диего Форлан, Рубен Соса. Но първите звезди били български хлапета - синовете на Мария Минчева Лазарова, които ритали по улиците на Монтевидео. Един от тях - Хуан Лазаров, предал любовта към “Данубио” на внука си Андрес.

"Ето там на двора играхме футбол. И той, и аз с фланелки на "Данубио". Помня, че бях ужасно слаб. Хвърляше ми топката и аз не знаех какво да правя".

Андрес рано се отказал от футбола. Станал музикант. Но признава очарованието на любимия уругвайски спорт - страна с две световни титли и 15 купи от Копа Америка.

"Не си падам по футбола, но знам, че той носи смисъл, както музиката. Дава ти причина да съществуваш. В Уругвай истинските фенове казват: "Животът ми е футбол!".

Това казва и Бланка Родригес - лицето на уругвайската журналистика. Тя е истински фен. Подкрепя не кой да е, а “Данубио”. Може да е безпристрастна на политическия терен, но не и на футболния. 

"Когато гледам футбол, изпитвам голямо вълнение, но и наслада. Не обичам да ме прекъсват. Имам мнение по всички въпроси. Крещя при всеки гол. Отварям прозореца, за да ме чуят на улицата. Най-естествено е да си от „Насионал“ или от „Пенярол“, но аз съм от „Данубио“. Изпитвам огромна благодарност към героизма на семейство Лазарови. Госпожа Мария Минчева е била много прозорлива и способна жена. Свързва живота си с живота на клуба. Изпълнява важна роля в свят и спорт, които са били изцяло мъжки".

И до днес “Данубио” почита своята българска майка. Стадионът в скромен работнически квартал в Монтевидео се казва “Мария Минчева” - първият в Уругвай, кръстен на жена. А един от екипите на отбора грее в цветовете на българския трибагреник.

"Чувстваме България близо до себе си. Сякаш е тук", казва капитанът на клуба Леандро Соса. "Ние обличаме вашето знаме. За нас е удоволствие. Правим го не просто за да разкажем историята на онези, които не са запознати. Нещо повече. Искаме да знаят, че България е част от нас".

Андрес също искал роднините му да знаят. Затова отишъл чак до Пловдив да открие изгубените си близки.

"Урокът е, че семейството прекосява границите и времето. Това е най-важното нещо в живота. Семейството свързва футбола, музиката и две държави. Напълно различни и все пак не толкова".

"Много съм горда с тях. И много щастлива да откриеш, че имаш толкова голямо семейство", добавя Ванина. "Те са изключително голямо семейство. Направихме родословно дърво, за което не ни стигнаха два метра. И по-голямата част от него беше семейството в Уругвай".

От Пловдив до Монтевидео. От “Локомотив” до “Данубио”. Лазарови вече не са разделени. Футболни шампиони на два континента винаги ще помнят името им.

"С течение на годините са запазили българското. Затова съм горд, че има такъв отбор, който е свързан с нас и им пожелавам успехи в бъдеще, и щастие", казва Апостол.

Дъщеря му вярва в силата на красивата игра.

"Футболът обединява хората по цял свят. Дори и семейства. Цели семейства".

А това семейство го знае най-добре.

Гледайте новия документален филм “Децата на Дунав” на 26 октомври, събота, от 17:00 ч. по БНТ 1.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад