Стокхолм

Историческа трагикомедия

Режисьор: Робърт Будро

В ролите: Итън Хоук, Нуми Рапас, Марк Стронг, Кристофър Хейердал, Марк Рендал, Беа Сантос, Йън Матюс, Шанти Роуни, Джон Ралстон, Ник Стоянович, Густав Хамарстен, Микаел Риналди и др.

ФИЛМ

След 45 години филмът "Стокхолм" припомня история от 1973 - за организиран обир с малко избрани заложници в Кредитната банка в столицата на Швеция. Ситуацията приключва след шестдневна обсада без пострадали и жертви.

От случая произлиза диагноза, известна като "Стокхолмския синдром", когато похитените се привързват към похитителите.

Сценарият е по статия на Даниел Ланг в "Ню Йоркър" - "Банковата драма".
Музиката е предимно от Боб Дилън.
Външните снимки са в Стокхолм и в Онтарио, вътрешните - в САЩ.
Хрониката е абсурдна, но "истинска".

ФАБУЛА

Избягал обвиняем влиза в ролята на обирджия в банка, като не иска толкова пари, колкото свобода за свой партньор в затвора. Затворникът е освободен от властите, за да води преговори, а една от служителките в банката открива по-интересен живот за себе си - като заложничка, вместо като незабележим персонал и уморена съпруга..

СЮЖЕТ

От 23 до 28 август 1973 в Стокхолм се разиграва банков обир с 6-дневна заложническа ситуация.

Ларс Нистрьом, роден в Швеция и израснал в САЩ, влиза с името Кай Хансен в голямата сграда на голямата Кредитна банка в Стокхолм, дегизиран като филмов герой - с каубойска шапка и кожено яке с тексаски флаг на гърба. Носи оръжие, включва радио с музика на Боб Дилън, тананика си "Killing me softly" на Роберта Флек и започва да играе - стреля в тавана, освобождава всички клиенти и служители на банката, оставя само трима заложници.

Едната от заложничките е нещастна съпруга, майка на две деца, която иска да се прибере при тях и е изплашена. Дали защото няма друг изход или точно защото открива изход в потиснатото си ежедневие с грижи, без внимание и признание, но тя се привързва към похитителя, става важна и главен герой в неговия план. Още в началото е стимулирана. Включила е алармата и получава похвала: "Това е много добре".

Самият Ларс само изглежда страшен, иначе е учтив и благосклонен.
Заложничката си спомня, че той е същият онзи крадец, помогнал на възрастен мъж, докато обирал дома му.
Всичко е дегизировка. Похитителят организира обир заради свободата на партньора си Гунар Соренсон от затвора.

Властите пускат затворника Соренсон да влезе в банката като медиатор.
Ларс иска откуп от 1 милион щатски долара или 3 милиона шведски крони, безпрепятствено напускане на терена и кола "Форд Мустанг 302", която не е точно като тази на Стив Маккуин в "Булит", но е част от филма сега. Освен това изисква продукти от първа необходимост - цигари, уиски, успокоителни, телевизор, зеленчуци и достатъчно тоалетна хартия.

В банката има двама крадци и трима заложници. На втория етаж са разположени полицаи и други законови лица, коита чакат тези долу някъде да сбъркат

Похитителите преговарят с шефа на полицията Матсон и с премиера Улоф Палме.

Кризата приключва на шестия ден със сълзотворен газ и подготвени арести, без никакви жертви и пострадали.

Репортерите отразяват случая по цял свят като "първата заложническа криза в Швеция".

ПРОДУКЦИЯ

Екранизацията "Стокхолм" е оценена като полудостоверна в мотивите и последствията, в полза на нереална романтика извън реалната ситуация.
Акцент е абсурдната диагноза "Стокхолмски синдром".
Продукцията е наградена за възстановка на костюми, прически и аксесоари от 70-те години на ХХ век
Всички герои са с фиктивни имена освен премиерът Улоф Палме.
Интериорът е сниман в САЩ и Канада.

Алтернативното заглавие в Швеция е "Похитителят".

Пистолетът е "Берета 92", често използван от полицията.

ПОСЛЕДСТВИЯ

След случая сградата на банката е поделена между магазин за дрехи и хотел.
Оттогава Кредитната банка в Стокхолм сменя името си няколко пъти, преди да се слее със Скандинавската банка "Северна идея" (Nordea).

*Улоф Палме е първият убит шведски премиер след смъртта на Крал Густав ІІІ през 1792. Смъртта на Густав ІІІ е вдъхновила Джузепе Верди за операта "Бал с маски". Убийството на Улоф Палме през 1986, с двама обвиняеми, остава без съдебно решение за виновен и днес.

След "банковия обир", който всъщност не е извършен, двамата подсъдими си сменят местата.

Този, който провежда "обира", за да освободи партньора си от затвора, е осъден на 10 години и влиза в затвора. Партньорът му е оправдан, освободен и семейството му се сприятелява с това на главната заложничка. С нейния разказ започва филмът "Стокхолм", като запазена марка са думите "Ти си падаш по твоя похитител".

Филмът не отразява действителната история, а сценарий с фалш от всички страни.

"Стокхолмският синдром" се използва и като диагноза в киното за зрители, симпатизиращи на лошите герои в екшъни и драми.

В политиката "Стокхолмският синдром" е етикет за чужда намеса в някоя заложна страна, не само за Европа.

Социалното обяснение на синдрома е, че жертви и похитени разчитат на престъпници и похитители, когато нямат доверие в държавата и органите на властта.

В затвора, в бягство или на свобода, в Швеция или някъде по света, действителните партньори от историята - Ян-Ерик Олсон и Кларк Олофсон - си остават престъпници.

Мотивите за нашумелия банков случай са повърхностни, но сензацията е голяма и романтика няма.

Резултатът не е в откриването на диагнозата, която е стара и без да носи името на Стокхолм, а в причини и последствия, скрити в сюжета и коментарите на разиграния сценарий.

*Друга действителна история за симпатичен банков обирджия (от Онтарио), пресъздава филмът "Бандит".

Златна Романова

НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ

Награда за оператора Брендан Стейси от Канадското сдружeние на кинооператорите (2019)
Награда за ирален филм на Роберт Будро от Канадската гилдия на режисьорите (2019)
Награда за роля на Итън Хоук от "Метод Фест (2019)
Награда за прически на Пеги Кирякиду от Канадските награди "Екран" (2019)

Номинация за костюми от Канадската асоциация на сценографите, гримьорите и дизайнерите в киното (2019)

"Бандит"