Яне Сандански - Пиринският цар

Продукция: "Македоно-Одринска революционна галерия"

Държава: България

Епизод: 3

Година: 2003

Времетраене: 30 минути

В предаването

Всички епизоди

"Яне Сандански - Пиринският цар"

"Да живееш, значи да се бориш – робът - за свобода, свободният - за съвършенство". Яне Сандански

Яне Сандански участва в Македоно-Одринското революционно движение.
През 1901 сформира първата си чета, през 1902 организира отвличането на мис Стоун.
След разгрома на Илинденското въстание е начело на т. нар. "Левица", като подкрепя идеите за македонска автономия.
Възхваляван и заклеймяван, той е от "спорните личности" в освободителните борби на македонските българи.
Сандански е обвинен, че "носи отговорност за самоизтреблението на македонците, налагането на терор и подронване на българската кауза в Македония",.

Но дали е така...

ЯНЕ САНДАНСКИ (18.05.1872 – 22.04.1915)

Яне Сандански е от онези личости, чийто портрети са оцветени или в черно, или в бяло.

Контрастна или противоречива личност, Яне е възвишен идеалист за другарите си и безмилостен злодей за враговете, герой в едни представи и родоотстъпник - в други.

В сравнение с други революционери от Македоно-Одринското движение, той е необлагодетелстван от съдбата - бедно потекло, оскъдно образование, труден характер.

Въпреки всичко се издига с името "Пиринският цар" - с желязна воля, големи амбиции, тежки принципи и високи цели.

Яне Сандански е роден в село Влахи, син е на Иван Сандански.
През Руско-турската война живее със семейството си в Джумая, после в Дупница, където завършва основно училище, обучава се в обущарство и от малък в игрите е в ролята на комита.
Влиза в казармата през 1892 и излиза с ефрейторски нашивки и големи очаквания за силата на властта и авторитета.

23-годишен се записва доброволец във Втора Серска четническа дружина. Нейните офицери не навлизат в Турция, а се въртят по границата, но част от отряда нанася удар за възмездие в Доспат - по българо-мохамеданите, участвали в потушаването на Априлското въстание.

Сандански се връща в Дупница, участва в чета на Българската армия, води сражения в Пирин с турски аскери, дава жертви, самият той е ранен в ръката.

Чете усилено, изследва идеите, опитва се да вникне в делото и се заклева:

"Докато не се разбере как стои делото и има ли организация вътре и прочие, никому не ще ставам оръдие. Няма да мърдам повече". Яне Сандански

Освен ранен, Яне Сандански е заплашен с арестуване като разбойник и с интерниране във вътрешността на България, но е спасен от Дупнишката полиция.
Тогава зарязва борбата и се отдава на тихо битуване и просветителство.

Записва се в Дружество "Младост", където първо е бюфетчик, после става библиотекар, а когато гонят учителите, става преседател.
Създава своя лична библиотека - от Маркс и Плеханов до Молиер и Мил. Негов "Вергилий", т.е. наставник и учител в прочетеното, е Димо Хаджидимов, български комунистически функционер и парламентарист, който дълги години го изкушава с анархо-социалистически учения.

Неочаквано сводолюбивият Яне Сандански е назначен за директор на Дупнишкия затвор и тук се случва нещо, което го връща отново към освободителните борби.

Сандански участва във възстановяване на Дружество "Единство" в Дупница и след 3 месеца става негов председател.
Изпълнява стриктно инструкциите на Върховния комитет, проявява инициативност, разгръща организаторски талант.
Сътрудничи с всички прослойки на обществото, най-вече с офицерите от Българската армия.

Борис Сарафов и други офицери оценяват качествата му и разчитат на него.
Но Яне Сандански разчита на себе си.
Стреми се към върха и вероятно се чувства комплексиран от офицерството.
През 1901 от дисициплиниран върховист става убеден и последователен централист.

Отдава се на четничество с прагматични цели - осигуряване на оръжие и пари.

Така с Христо Чернопеев замислят план за откуп с отвличане от Банско на американската протестантка мис Елън Стоун, на която за компания оставят бременната албанска съпруга Катерина Цилка. Поисканият откуп е 25 000 лири.
От Цариград в София пристига американският посланик Дикинсън, който дава надежда за парите.

Следват 6-месеца на очакване в приключенска одисея - двете жени и четниците кръстосват планината, преследвани от турски отряди и македонски върховисти. В изоставена къща по пътя Катерина Цилка ражда дъщеря.
Аферата "Стоун" приключва на 23 февруари 1902, когато Яне Сандански и Христо Чернопеев получават 14 500 златни турски лири, равни на 63 000 американски долара. Заложничките са освободени, но сумата не отива пряко за освободителната борба, а се разпилява във вътрешни междуособици - на въоръжени сблъсъци и братоубийства.

Яне Сандански не е съгласен с Горноджумайското въстание на ген. Цончев, нито с решението за повсеместно въстание. Настоява Серският окръг да не участва. Въпреки това се включва в подготовката и се противопоставя на Пейо Яворов, записан като четник и скоро изключен, вероятно заради интелектуалното си превъзходство.

Яворов бил изключен с мотива, че "Може да е велик поет, но по-велика е организацията".

Благородният поет обаче признава достойнствата на Яне Сандански и омаловажава комплексите му за лидерство.

По време на Илинденското въстание Сандански се отличава с храброст и умения в няколко сражения.

Най-достойната му среща е на 1 септември 1903, с доскорошния му опонент - ген. Иван Цончев, на чиято войска помага с четата си в бой с турски аскери при село Пирин. Тук двамата съперници за пръв и последен път си подават ръка.

След края на въстанието, с настъпила идейна и организационна криза, започва друг опит на Яне Сандански - в съюз на Пиринска Македония и Серския революционен окръг, между Сандански и сектата на "тесните социалисти", което води до културно-стопански напредък в бита и просветата на местното население, но ги отклонява от основната цел - освобождение и обединение на българите.

В започналата Вътрешно-македонска война падат жертви - Борис Сарафов и Иван Гарванов.
За наредител се посочва Пиринският цар, но "Може ли някой да бъде цар на Пирин"...

Следващата заблуда е привличането на Македонската левица от Младотурските революционери, чиято цел е да отклонят борбата на поробените и да възродят империята.

Яне Сандански изоставя въоръжените действия и става учредител и водач на Народната Федеративна партия - странна комбинация между социализъм и отоманство. Така легендарният войвода от страшилище на старотурския режим минава на младотурска заплата.

Накрая Пиринският цар е изоставен от царедворците и изключен от собствената си партия.

Балканската война му дава нов шанс. Яхнал коня, Яне разузнава, осигурява храна, воюва и влиза в Солун редом с престолонаследника Княз Борис Търновски и Княз Кирил Преславски.

В навечерието на Междусъюзническата война е натоварен да води преговори с байрактарите в Албания, опитва се да спаси Пирин в изгубената национална кауза, преплага план за пленяване на гръцкия крал, но не е подкрепен от командването.

След трагедията и от тази война Сандански се оттегля в Роженския манастир, в очакване на амнистия за извършени в миналото престъпления.

Търсещият дух го вкарва в предизборната борба през 1914 и почти печели, придвижвайки Закон за амнистията, който го освобождава от всякаква вина преди войната.

Старите врагове са мъртви, но враждата е жива.
Затова се цитира народна поговорка: "Законът прощава, но хората - не"

На 10 април 1915 Пиринският цар е застигнат от точен куршум в планината.

"Никакви милости не желая и никакви компромиси не правя". Я.Сандански

Това е било кредото на Яне Сандански, препоръчано за епитафия на неговия гроб и живот.

Един век след смъртта му някои разбиват паметната плоча на лобното му място.

Заклел се да не служи за "оръдие на другите", докато не вникне в "средствата и идеите", Пиринският цар минава през заблудите на българските офицери, "тестните социалисти", "новите турци" и накрая стига до псевдопатриотите. За отнетата българска земя и свобода се водят три войни и броят на фалшивите македонци расте, но куршумите са истински.

Дали Яне Сандански е неразбран, неприет или неудобен, не е ясно, освен че е бил страшен за едни и идол за други.

Факт е, че един голям град в България носи неговото име - град Сандански.