През 90-те години на 19-ти век предприемачите Иваница и Стефан Симеонови купуват мястото на Мустафа бей на тогавашния градски център и решават там да построят сградата на своята Българска търговска банка. Проектант на сградата е младият и все още недипломиран архитект Нигохос Бедросян. През 1886 той пристига в Русе от Цариград. По това време в архитектурата на града властват стиловете неокласицизъм и необарок. Зданието прекрасно оформя ъгловото пространство между две съседни централни улици в Русе. На партера се помещавали няколко магазина, а на първия и на втория – кантори на търговци и посредници. Сградата има естествено осветление, светлината струи от оригиналния остъклен покрив. Вътрешното стълбище е вито, с изящен железен парапет, в който са вплетени растителни орнаменти и фантастичен змей с лъвска глава и крила. Над богато украсената входна врата се вижда герб с инициалите на собствениците. В горния край на фасадата между фигурите на две момичета е отворът за часовник. И трите фасади на постройката са симетрични и богато украсени.
Собствениците на сградата Иваница и Стефан Симеонови са родени в учителско семейство в Габрово. Стефан завършва търговското училище в Свищов. В Русе той основава фирма "Братя Симеонови" заедно с брат си Иваница, който е собственик на фабрика за тютюн и на хотел. Иваница Симеонов е един от водачите на консерваторите в града, кмет на Русе за две години, подпредседател на Третото обикновено Народно събрание и дългогодишен общински съветник. Братя Симеонови са сред първенците на града, които княз Фердинанд винаги кани на официалните си приеми. Фамилната банка става важна за икономиката на страната и поема голяма част от плащанията по българските външни заеми – успех, който основно се дължи на голямата предприемчивост на Стефан Симеонов.
Заедно с търговската банка той започва да строи железници - от Русе през Търново до мините в Трявна, които той стопанисва, София - Роман, Нова Загора - Септември. Това е проект, който затруднява изключително и банката, която той ръководи, защото се намесват и външни на страната политически сили. Започва да се конкурира с железницата в Южна България, тази от Пловдив към София, която вече съществува. Това е сериозно предизвикателство към могъщите западни инвеститори, собственици на южната железница, чиито интереси са накърнени. Те използват цялото си влияние, за да му окажат отпор. В резултат на тези ходове правителството отстъпва и замразява строежа на трасето Нова Загора - Септември, което постепенно довежда до фалита на банката на братя Симеонови.
Някъде около първото десетилетие след Първата световна война сградата е купена от Популярната каса на Русе. Това е една изключително важна за русенци от това време институция, институция отпреди Девети септември, в която те вярват, 40 000 души са вложителите в тази нова банка. Тя застава със своите пари като заем за изграждането на градските Хали, един изключително важен проект за русенци, и представлява модерна институция с хладилници.
През 1948г. Русенската популярна банка и още две банки се обединяват в Народна кооперативна банка. Три години по-късно с постановление на Министерския съвет банката става клон на БНБ, с което окончателно е прекратява нейното съществуване. Сградата и до днес е символ на икономическата мощ на Русе в края на 19-ти и началото на 20 век.