10 години след "Трагедията Лим"

10 години след "Трагедията Лим" съдбите на родителите на загиналите деца се преплитат, но са и различни. Всички те са се докоснали не само до съчувствието, но и до пренебрежителното отношение към децата у нас. Житейските им примери показват, че смъртта на децата е по-скоро статистика. Разказите на бащата на Юлиян Манзаров и бащата на Глория, две от жертвите в Лим в репортажа на колегата Иво Никодимов и оператора Ивайло Минков.

Бащата на загиналия Юлиян Георги Манзаров казва, че лично за него 10 години реално са минали.Той всеки ден е на гробищата. "Това ми е станало начин на живот. Както хората сутрин закусват или си пият кафето, когато аз съм в Свищов и не съм дошъл тук, да кажа "Здравей, как си?", да хвърля едно око - деня не е същия."

Бащата на Юлиян е посветил живота си на идеята "Трагедията Лим" да не се повтаря. Той разказа, че след две години с помощтта на много хора,

които бяха и свищовски депутати са успели да променят закона за автобусните превози. Георги брои и другите трагедии, които са се случили през тези 10 години, като прегазените навръх Великден деца в Симеоновград. Гневи се, че законите се променят, а препатилите ги питат само след инциденти. "Никой не ни пита. И това е целият момент. Нас ни питат после. Стане голяма катастрофа в Бяла, звънят телефони, какво ще кажете?!? - Е, какво да кажем?!?"

Бащата на Глория споделя, че през последните 10 години е изпитал на гърба си пренебрежителното отношение към децата. Три години след "Трагедията Лим" в семейството се ражда Лора. Радостта бързо е заменена с грижи заради парализа на детето. "Тя сега трудно върви, всичко разбира, говори, но една малка лекарска грешка. Може и да не е

грешка. 90% от лекарите в България са ужасни, ужасни."  Лора е оперирана, но резултат от операцията няма. Втората операция на Лора изглежда успешна и детето се възстановява.

Бащата на Юлиян и бащата на Глория споделят съдбите си и нямат отговор на въпроса защо всичко продължава по старо му, въпреки случилото се преди 10 години край Лим.

А това, което се е случило още по-тежко оказа се преживяват оцелелите. Глория е била в автобуса заедно със по-голята си сестра Рени. Каката е спасена. Тя първите години се е страхувала да пътува с автобуси и да минава по мост над река.

Много от спасените не помнят кой ги е спасил. Юлиян е бил в автобуса заедно с голямата си ученическа любов Теодора. Всички разказват, че момчето е спасило много от съучениците си, но е загубил своя си живот, а приятелката му Теодора дълги години е отказвала да разкава за катастрофата.

Бащата на Юлиян казва, че шофьорът на автобуса е виновен, може би други също имат вина, но най-голяма за него е вината на държавата и липсата на правила за такива екскурзии.