Между естетиката и изпълнението. Гаф ли е ремонтът на "Граф Игнатиев"?

Ето и няколко цитата от мнения във фейсбук:

Културологът проф. Ивайло Дичев пише: "Една от емблематичните църкви на София е на път да се превърне в автогара. В първия момента реших, че е колаж. Но реалната простотия надхвърля капацитета на въображението."

Цитат от художника Чавдар Гюзелев: "Всички сме ужасени от новите софийски ремонти и има защо. По-интересното е, че сякаш всички сме изненадани. От 29 години софиянци търпим напълно безропотно издевателствата, които се извършват пред очите ни, всъщност с наше съучастие."

Елен Герджиков – председателят на Столичния общински съвет, написа: "Ремонтът по Графа не е завършен дори на 50%, сега там е строителна площадка. Крайният срок е март догодина, всички коментари по качеството на изпълнението трябва се правят след това."

Дискусия в студиото на "Култура.БГ" с арх. Здравко Здравков – главен архитект на София, арх. Иво Пантелеев – автор на проекта, арх. Атанас Динев – член на УС на Камарата на архитектите в България, арх. Пламен Братков – от група „ГРАД“.

Анкета от протеста в петък пред общината и мнения на проф. Велислав Минеков, Владимир Руменов – организатор на простеста.

Откъде са плочките, използвани за ремонта на ул. "Граф Игнатиев"? В отговор на въпроса арх. Радомира Методиева обясни, че те са едроразмерни, бетонови плочи с дебелина 8 см, те са "специфицирани на фаза работен проект". Има обаче и други - гранитни - в подзона 7, която обхваща и трамвайното трасе, и зоната на "Граф Игнатиев" от градинката "Св.Седмочисленици" до отсрещните фасади. Според архитектката изборът е бил на гранит, тъй като в градината на "Кристал" и на "Св. Седмочисленици" от самото начало са били специфицирани едроразмерни, гранитни плочи.

Методиева подчерта, че повърхността на тези плочи ще се промени във времето, тези плочи са били изследвани как ще изглеждат в бъдеще. Тяхната повърхност е от кварцов пясък. такива плочи има и в Несебър, а фирмата доставчик е австрийска с производство в България. Гранитът е македонски, тъй като е най-добре да бъде доставен от най-близкия възможен район за доставка.

За градинката "Св. Седмочисленици" арх. Методиева изрази спокойствие за ефекта, който се очаква след като обектът бъде завършен и наситен със зеленина, с градско обзавеждане и с хора.

Проблемът, който арх. Братков вижда, е по-скоро системен. Той вижда в настилката на градинката да се използват два артикула - паве и бордюр, а оттам нататък се разчита на майсторството на работниците.

"Добрите примери, които аз съм виждал по света, има уникални детайли, които са много по-скъпи, изискват отношение, изискват друг тип подход."

Според арх. Братков, поставените плочи изглеждат по-близки до визията на мрамора, отколкото до гранита. Той се опасява, че този "рисувателен момент" няма да изчезне във времето и така олеква ефектът при контакта на настилката с църквата. Затова архитектът смята, че би трябвало предварително да се направи мокап - макет, да се види какъв е ефектът и да се обсъди от обществото.

"Докато не видя изпълнени на площада конкретни детайли при контакт със стълб, с шахта, с релса - неща, кото наистина да ме убедят, че към това е подходено индивидуално, ще продължавам да твърдя, че това е било по-скоро народно творчество."

Показваме анкета, взета в петък от участници в протеста пред Столична община.

Арх. Атанас Динев увери, че Камарата на архитектите в България има за задача да бъде коректив на обществените поръчки в областта на архитектурата. В камарата се получават стотици сигнали от граждани и колеги за нарушения, свързани с процеса на възлагане. В проверките са ангажирани голям брой юристи.

Арх. Динев подчерта, че този проект е от 2015 г. и е минал всички етапи и ако има възражения, то вече е късно да се нанасят промени. Той се солидаризира с мнението на арх. Братков, че грешката е в системата. Превенцията трябва да бъде заложена още при заданието, при самата поръчка и още тогава да се реагира.