24 часа дъжд

Драма

По разказа "Частният учител" на Йордан Йовков
Сценарий: Владислав Икономов, Никола Тихолов
Режисьор: Владислав Икономов
Оператор: Крум Крумов
Художник: Костадин Русаков
Музика: Кирил Цибулка

В ролите: Ева Шигулска, Стефан Мавродиев, Стефан Данаилов, Кирил Варийски, Вельо Горанов, Игор Кюлюмов, Васил Димитров, Никола Дадов, Ламби Кондов, Румен Иванов, Иван Джамбазов, Стефан Пеев и др.

ФИЛМЪТ

"24 часа дъжд" е филмов прочит на разказа "Частният учител" от Йордан Йовков - в история за размисъл относно любовта, политиката, фалша и свободата в едно гранично село в безграничното време.

ФАБУЛА

"Пусто, гранично село с разкаляни улички от 30-те години на ХХ век. Полузабравен, задрямал в планинските пазви свят. Тук времето сякаш е спряло. Но появата на една красива жена от пътуваща театрална трупа нарушава монотонния ритъм. 24 часа непрестанно вали дъжд. Ражда се една любов ..."

СЮЖЕТ

Пътуващ цирк е спрян от гранична застава. На двама от трупата - г-ца Елиза Барбиери и г-н Фуджияма - визите са пресрочени. Началникът - капитан Васил Алтънов, отказва да ги пусне, но повлиян от присъствието на Елиза, решава да устрои банкет. По време на вечерята г-н Марински изпява своя песен, г-н Фуджияма показва фокуси.

Навън вали непрекъснато. Алтънов се напива, ухажва Елиза. Учителят Станчо Палазов цитира Горки. Капитанът му забранява, защото "това име звучи опасно", а той е офицер на Негово Величество и мрази болшевиките. Вече порядъчно пиян, капитанът се опитва да разкъса дрехите на Елиза. Станчо се намесва. "В името на честта си...", Васил Алтънов изважда пистолет ...

"Филмът в определена степен е филм за любовта, за това как тя се противопоставя на насилието и може да прероди човека… Искаше ми се да направя камерен филм (24 часа, единство на място и действие) за големите чувства, които обаче пораждат, ако е възможно, големи мисли у зрителите… Обогатихме обстоятелствено сюжета, без ни най-малко да го променяме, като пренесохме историята с около 30 години напред във времето и така тя се разиграва някъде към края на 20-те години (на миналия век - бел. ред.) Така филмът става разказ за съдбата на българската интелигенция от това време, т.е. след драматичните събития от 1925, за които ние обаче загатваме съвсем леко и не считаме, че Йовков може и трябва да се политизира грубо." Владислав Икономов, Българска национална филмотека

"Концентрираната, точна актьорска игра умело води към кулминацията на действието - скандала, при който всеки се разкрива докрай. И най-вече самонадеяният красавец, а всъщност фашизиран грубиян, недодялан полуинтелигент, "балкански кавалер" капитан Алтънов, в създаването на чийто образ Стефан Данаилов проявява някои силни характерни страни от актьорския си натюрел." Вера Найденова, Българска национална филмотека

НАГРАДИ

Награди за сценография на Костадин Русаков и за главна роля на Стефан Мавродиев от Съюза на българските филмови дейци (1982)

Награда за режисура на Владислав Икономов от Филмовия фестивал в Орлеан (1983)