Над 200 граждански организции излязоха с декларации, писаха и до главния прокурор, до президента на републиката, до политическите партии и до медиите призив за противодействие срещу омразата към имигранти, към роми, към други етноси.
Подобни призиви е имало от много години, още от 2005 г., когато партия Атака се появи на политическата сцена, припомни Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет. Тогава също се създаде коалиция, наречена "Граждани срещу омразата". Проблемът е, че ресурсът и възможностите им да реагират са доста ограничени. Изправени сме пред едно бездействие на прокуратурата, което трае вече много години при едни много ярки, много флагрантни престъпления, заяви Красимир Кънев.
Нашето общество не е толерантно, митологема е нашата етническа толерантност, сподели Теодора Димова и разказа за тлеещия национализъм вътре в нас, който е открила при представянето на пиесата си за възродителния процес.
Реално можем да говорим през последните години и особено тази за надигане на фашизоидни или неонацистки идеи, които са и политически представени. Въпросът е какви фактори обуславят всичко това. Една подобна дясна периферия съществува във всички общества, коментира Огнян Минчев. Ролята на общественото мнение и на държавните институции е да поддържат тази периферия наистина като маргинална, и да не и позволят да се разпространява към по-широки общности и слоеве в съответното общество. Единият механизъм е гражданската нетърпимост. Тази фашизоидна периферия експанзира поради няколко основни фактора. Първо - има надигане на подобни възгледи в Европа. У нас съществуват все още кадри, свързани с предишния режим, които използват картата на радикалния национализъм, за да решават определени свои политически проблеми и Атака беше създадена през 2005 г., когато трябваше да бъде балансирана тревогата от масираното навлизане на ДПС в националните институции. Това беше политически инженерен процес. Трудно е да говорим за ролята на интелектуалеца или на интелигенцията като цяло в едно общество, в което тази фигура има все по-малко значение. За влияе на обществото, ценностите на интелектуалеца трябва да се популяризират, което в България не се случва, а те трябва да са обект на подражание, подчерта Огнян Минчев.