"Пътуване в миналото": Тайните на античния град Абритус

Археолози успяха да открият бойното поле на историческа за Древния Рим битка. Античния град Абритус в Разград става известен в миналото с това, че там е убит император Деций Траян и сина му - единствените императори, загинали в битка с варвари. А полето край село Дряновец става първото място въобще, на което със сигурност може да се каже, че се е водила битка на Римската империя. През какви перипетии минаха учените в разследването си и на града Абритус и защо казват, че е рециклиран - към тези времена ни връща репортажът на Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков от поредицата "Пътуване в миналото".

Най-дълго търсения от археолози и историци град. Славата на Абритус още в древността е свързана със смъртта на двама императори.

Първо нарочили останки край Шумен за Абритус, а то се оказало Плиска. После заподозрели останки от град край Добрич, които след това излезнали Залдапа. А то всъщност градът е интересен не сам по себе си, а защото е отправна точка за мястото на историческа битка.

Намериха града до Разград. Но търсенията продължиха. Защото беше важно да се разбере къде до Абритус е онова бойно поле, в което е загинал римският император Траян Деций и синът му Херений Етруск - също Цезар и съимператор. И най-накрая могат да кажат със сигурност - на 15 километра от Разград, до село Дряновец.

Мария Чернева: - Събирайки всички писмени доказателства и ...

Георги Дзанeв - зам.-ръководителл на археологическите разкопки Абритус: - От наличните археологически и нумизматични находки заключаваме, че последният лагер на Траян Деций е бил в местността зад нас, а самата битка е проведена по долината на река Бели Лом в подножието на това възвишение.

Това е единственото бойно поле на Римската империя, локализирано със сигурност. В местността са открити много останки от римско оръжие, колчета от войнишки палатки, наколенници, ризници, части от щитове и копия. Тук преди 50 години при вадене на дървета са намерени 540 сребърни монети, военната каса, която така и не успяват да си приберат. Така че без съмнение, това е мястото, което Деций Траян избира да посрещне готските нашественици.

Георги Дзанeв: - Император Траян Деций е бил провинциален управител именно тук, в Долна Мизия. т.е. може би не случайно, имайки предварителна информация къде се придвижват готите, отстъпващи от Тракия, е избрал да ги пресрещне именно тук.

А и римските легиони имат преимущество точно на такива равни терени, без засади и клопки. Но готите успели да ги примамят към блатата.

Георги Дзанeв: - Ако се вярва на един по-късен автор Амиан Марцелин, че Траян Деций е загинал в блато, местността долу, преди село Дряновец, носи до неотдавна името Буюк гьол.

Това е укрепващо ребро за шлем, а тук с римски цифри е изписан номерът на легиона, от който е войникът, т.е. ние вече знаем, че 7 легион е участвал в тази битка, нещо, което и в писмените източници не е упоменато.

С едно от най-тежките поражения, битката при Абритус е преломен момент за Римската империя, слага началото на края. В сянката на тази битка обаче градът има дълга история, белязана от опустошителни нашествия.

Георги Дзанев: - Изградени са в територията на днешна Северна България редица такива крепости, в които са заселени варвари федерати, т.е. население, което е приело християнството и е приело военни функции да защитава въпросните земи на Римската империя и съвсем не случайно са изградени тук тези в крепости. Те са изградени общо взето в хинтерланда на новата столица Константинопол.

През трети век местното население е доста пооредяло от множество варварски нашествия. А Константинопол се нуждае от способно военно население в региона. Затова се налага Константин да превърне победените готи във федерати. И именно те населват късния Абритус. Като в строежа му явно е преизползвано много от ранния Абритус, изграден на другия бряг на река Бели Лом.

Георги Дзанев: - Това е една от жилищните сгради в Абритус... Колоните са преизползвани от старото селище. Тук фрагмент от корниз е преизползван за база на колона, която явно е била по късичка, т.е. всички колони явно не произхождат от един и същи обект.

Вградени колони, надписи и фризове археолозите откриват и в стените на тези казармени помещения до крепостната стена.

Георги Дзанев: - Ето един корниз от сграда от първата половина на трети век - преизползвано е в случая като улична настилка... Тук ще видите следващия фрагмент от надпис... Още един архитектурен детайл вграден в това помещение.

Мария Чернева: - Ама бая варварски са се отнесли към ранните останки!

Георги Дзанев: -Използвали са от ранното селище всичко, което са могли.

Разкопките тази година се натъкват и на друго варварство. Но от миналия век, когато безогледно са копали и рушили, за да направят водопроводна шахта, канал и бетонен улей на автосервиз. И в тези разрушения и разбити пластове по чудо се е запазил един кръст.

Георги Дзанев: - Ето една току-що намерена находка. За съжаление отново в нарушение на контекста, непосредствено до тази съвременна тръба, излизащи от канализационната шахта. Половинка от бронзов нагръден кръст началото на 11 век - Богородица Оранта и на другата страна трябва да е разпънатият Христос.

В късната античност града е епископия, няколко антични източника споменават епископа на Абритус. След като преживява три варварски нашествия и разрушения, Абритус загива окончателно в края на VI век., опустошен от авари и славяни. Едва няколко века по-късно българи заселват мястото и изграждат ранно-християнски култов комплекс с две базилики.