70 години от края на Втората световна война

Днес по цял свят се отбелязва годишнината от Втората световна война. А утре в Русия се чества победата на Съветския съюз срещу хитлеристка Германия във Великата отечествена война. Една и съща годишнина с две дати, две имена, два различни акцента и различни участници. За това в "Светът е 7" разговаряме с Александър Андреев от "Дойче веле", а също и за отношението на самите германци към войната и историческата им вина.

Андреев: Нека да започна с нещо лично. Имам германски роднина, на 90 години, да го наречем Волфганг, който се е сражавал край Сталинград. Водили сме десетки разговори за войната и за германската вина. Волфганг, който не е бил нацист, а днес го познавам като начетен, либерален и демократично мислещ човек, винаги с огорчение прекъсва тези разговори в момента, в който се опитам да изкопча от него признанието, че и той е виновен за войната. „Войната беше ужасно нещо, режимът беше чудовищен, да – казва той – но ние бяхме 18-годишни момчета, които се биеха за родината си. Нима трябва да се чувствам виновен за това?” Аз лично мисля, че трябва, но вече добре разбирам проблема – гигантския проблем на германците с историческата им вина. На днешния ден чувствата на тези 80 милиона германци навярно могат да се обобщят в четири думи: вина, скръб, срам и благодарност. Вина заради ужасните престъпления, извършени от нацистите уж в името на тяхната страна, Германия. Скръб за десетките милиони загинали, независимо от националността им. Срам от това, че германците масово и сляпо следваха Хитлер и дори не направиха опит да свалят престъпния му режим. И благодарност към онези, които ги освободиха – към американците и британците, но и към руснаците, независимо от травмите и напреженията.

Въпрос: Историческите или сегашните травми и напрежения?

Андреев: И двете. За сегашните ще стане дума след малко, а историческите отчасти бяха премълчавани в продължение на десетилетия. Например – масовите изнасилвания на германски жени от съветски войници. (Многократно по-малко, но ги има, са изнасилванията от американци и британци.) Или смъртта на стотици хиляди германски военнопленници в съветските лагери. И изобщо – страданията на германците в края на войната и след нея са неописуеми. Страданията на хората в Съветския съюз – също, разбира се, но в момента говорим за Германия. В самия край на войната например се надига вълна от самоубийства – цели семейства, да не кажа цели селища, хиляди хора слагат край на живота си, защото личният им свят се е срутил и защото изпитват неистов страх от бъдещето и от окупаторите. Германия е полуразрушена, милиони прокудени нахлуват от изток и трябва да делят с другите германци и без това недостигащите ресурси – жилища, храна, работа. Редом с тях из страната се лутат стотици хиляди бежанци, хора, впрегнати от нацистите в принудителен труд, бивши лагерници и военнопленници. Да ти настръхне косата, когато си го представиш…

Въпрос: Тогава, в края на войната, в Германия се срещат два различни, но еднакво античовешки режима – на Хитлер и на Сталин. А днес руските рокери пътуват с портрети на Сталин към Берлин. И всичко това– на фона на руско-украинската криза и обтегнатите отношения между Запада и Русия? Какъв смисъл, какви поуки можем да извлечем от този хаос?

Андреев: Най-напред, не бива да забравяме, че през първата фаза на Втората световна война, тоест – до 1941 година – Сталин и Хитлер са съюзници. Съветският Съюз пряко или косвено подпомага похода на германците на Запад. По-късно, пък и днес пропагандно се налага тезата, че Съветският Съюз е само жертва на агресията и победител във войната, докато всъщност картината е много по-комплексна, сложна, няма черно и бяло. Тъкмо поради това лично аз смятам, че свадата за историческото наследство в момента е нелепа. Само преди пет години на парада в Москва участваха американски и полски войници, а на трибуната бяха държавници от цял свят. Утре Путин ще празнува сам, след като западните политици избраха годишнината от освобождаването на Аушвиц и – според мен съвсем правилно – отказаха да летят до Москва. Правилно, защото Русия наруши международното право с анексията на Крим и агресията в Украйна. А пропагандната връзка, която Кремъл прави междупрестъпленията на нацистите и днешния украински конфликт и - както го наричат - „фашисткия режим” в Киев само влошава положението и допълнително обърква умовете на хората. А всъщност на днешния и утрешния ден европейците би трябвало да се съберат заедно, да почетат милионите си жертви и да се врекат, че този ужас никога повече няма да се повтаря.