750 млрд. евро в помощ на европейските икономики. Какво значи това за България

Брюксел има план за възстановяване от кризата на стойност 750 млрд. евро. Предстоят преговори и обсъждане на предложението. Какво означава това за България - анализът е на Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения.

От страна на Европейската комисия този план е нещо като оферта за тиха революция в рамките на ЕС, коментира Кючуков.

Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения: Това е едно препотвърждаване на съществуващи базисни ценности на Европейския съюз, каквато е солидарността, разширяване на действието на досегашни механизми - защото средствата са инкорпорирани в бюджета на Европейската комисия. Третото - пробиране и изпробване на нови подходи и създаване на прецеденти, които биха да имат много сериозно последствие оттук нататък в дейността на самия Европейски съюз.

Кючуков обясни, че ще бъде теглен общ заем от страна на Европейската комисия от световните финансови пазари в размер на 750 млрд. евро. Тези средства ще бъдат изплащани солидарно, съобразно предварително определени квоти за всяка страна, които съответстват на квотите в бюджета на ЕС. Предвижда се изплащането на този заем, което е предвидено до 2058 година, да е за сметка на увеличаване на собствените приходи на Европейския съюз.

Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения: Собствените приходи, които ще се генерират от данъци и такси върху дигиталните платформи, върху въглеродните емисии, върху големите корпорации - всичко това са теми, които се обсъждат отдавна, но които засега трудно намират общ подход в ЕС.

Предстои на 19 юни Брюксел - държавите членки плюс Европейският парламент да одобрят този план. Всичко това е с оглед планът да стане оперативен от началото на следващата година, допълни той. Друго важно обстоятелство е, че, вероятно много от държавите членки ще трябва да минат през ратификация в парламентите си.

Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения: За да бъде всичко това изпълнено се налага ЕС да вдигне тавана на собствените си приходи, който сега е 1,2% от брутния национален доход общо на страните членки, до 2% - почти двойно.

Един от големите дебати е длъжни ли са държавите, които спазват финансова дисциплина и са нетни платци, да покриват разходите на по-изостаналите с реформите и бяха ударени по-силно от пандемията, затова и очакванията са, че датата 19 юни няма да бъде безпроблемна, прогнозира Кючуков.

Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения: Става дума за страните Нидерландия, Дания, Швеция и Австрия, които не са съгласни с този подход - общ дълг. Първите им реакции обаче са, че това представлява база за разговор на ЕК.

От друга страна е реакцията на страните от Южна Европа - най-пострадалите от кризата, според които мерките са "твърде малко и твърде късно".

Този план е насочен към реновиране на европейската икономика и подходи, което е търсене на нещо съвършено ново, подчерта Любомир Кючуков.

Европейската комисия предлага България да получи 15 млрд. евро, като 3,3 от тях ще връщаме през следващите 30-40 години. 11,700 млрд. са грантове и заеми. Любомир Кючуков каза, че се очаква официалната българска реакция по така направените предложения. "Когато говорим за приоритети на ЕС, България е участвала в разработването на всички тези приоритети. Те не са външни спрямо страната, те са общи за Съюза", категоричен беше той.

България трябва да представи планове, от които ясно да личи, че страната ни знае къде трябва да осъществи догонващо развитие и как да го осъществи, каза още Кючуков. Той допълни, че държавата няма да задължи следващите поколения с предстоящия заем, защото ще изплаща 3,3 млрд., т.е. България е един от нетните бенефициенти.

Вижте във видеото какво още каза той.