Амадеус

Драма

По оригиналната пиеса на Питър Шафър
Режисьор Милош Форман
В ролите: Том Хълси, Ф.Мъри Ейбрахам, Елизабет Беридж, Саймън Калоу и др.

Богоизбраните са щастливи и велики дори в своето несъвършенство...

Това не е биографията на Моцарт, а пиесата на Питър Шафър. Главният герой е гений с талант, оценен непреодолимо от неговия враг като божествена несправедливост. Музиката е разговор между Моцарт, Салиери и Бог. Салиери разговаря със Създателя, когато иска да твори, докато Моцарт пише думите му с ноти в недостижимо съвършенство. Филмът неслучайно е озаглавен с второто име на Моцарт - Амадеус, което означава "обичан от Бог".

През 2002г. "Уорнър брадърс" добавят 20 минути към оригиналната киноверсия от 1984г, за да представят настоящия пълен режисьорски вариант на филма. За ценителите нищо прибавено не липсва в по-кратката прожекция и обратното. Един от редките случаи в киното, когато всяка допълнителна намеса не променя достойнствата на оригинала. Много биографични филми за хора на изкуството и техни произведения са по-интересни от обекта, на който са посветени. "Амадеус" е изключението на изключенията. Най-великият филм, правен някога за гениалността и творчеството.

Режисьорът Милош Форман и сценаристът Питър Шафър създават шедьовър в портрет на гениалния композитор с трактовка от детайли, настроение, ирония, грандиозност, фриволност, ревност и трагизъм под внушително музикално звучене. Върховно постижение в киното на ХХ век с всяка заслужена награда от нощта на "Оскар"-ите през март 1985г., когато водещият сър Лорънс Оливие пропуска да съобщи номинираните, за да обяви наградения в осем категории "Амадеус". Нито първият, нито последният филм на талантливия режисьор Милош Форман, спечелил през ноември 2012г. Наградата за цялостно творчество от Американската гилдия на кинорежисьорите.

9 години след "Полет над кукувиче гнездо" /1975/ и 12 години преди "Народът срещу Лари Фринт"/1996/, "Амадеус" носи духа на бунта и свободата от "Коса"/1978/. За втори път театралната сцена привлича режисьора. Форман адаптира мюзикъла "Коса" от Бродуей в любимия си филм, който продължава да гледа и показва на гости. 2 години по-късно скептично се съгласява да изгледа новата постановка на Питър Шафър в Ню Йорк и излиза от спектакъла с решението да я филмира. Четири месеца авторът Питър Шафър сам реже пиесата си, за да я издигне до стандартите за екран. Продуцентите отказват. Причините са четири и спорно нерентабилни: филмът ще пресъздава "епоха" с костюми и декори; героят е композитор на класическа музика; мястото е изолирано в миналото кътче в Европа; производството ще бъде скъпо.Единственият, който смело застава зад проекта на Форман отново е независимият продуцент Сол Зенц. Следват снимките с дългоочакваното и проблемно завръщане на мигранта Форман в родната му Чехословакия - след 10 години. Най-подходящото място. През 1984г. Прага е един от малкото градове със запазени стил и архитектура от ХVІІІ век. В Прага обожават Моцарт. През 1791г.на погребението му във Виена присъстват шепа хора, докато "Реквиемът" събира шест хиляди опечалени в подножието на замъка Храдчани и само половината успяват да влязат в катедралата - останалите остават навън в поклонение пред паметта на гения, чийто "Дон Жуан" за първи път е поставен именно в Прага през 1787г. Приятелят на Питър Шафър - диригентът Невил Маринър се съгласява да дирижира музиката от ХVІІІ век само при едно условие: "Нито една нота на Моцарт да не се променя във филма".

Хореографията, както и в "Коса", е на Туайла Тарп, този път затруднена от социалистическото високомерие на чешките оперни примадони. Проблемът е преодолян с участие на по-отзивчивите артисти от Пражката опера. Оператор е съвършеният художник в кадър - Мирослав Ондржичек, по чиято идея костюмите са възложени на Теодор Пищек. Както за мюзикъл, цялата музика е записана предварително, за да може да звучи на снимачната площадка, където партитурата води действието. Дузина музикални професори следят за точния ключ и вярно акордиране на всяко пиано по време на запис без разлика от предишния. С други думи, това, което виждате е точно това, което чувате. Съвършен монтаж на музика и картина - действие, дума или жест преливат в музикална фраза. В сценария най-трудно достижима е простотата. Идеята за ретроспекция е лесно изпълнима с музикалния преход през събитията в разказа на Салиери. Филмът започва и завършва с него. Над всичко се издига усещането за модерна класика - Моцарт като рок-бунтар през ХVІІІ век. Историците нямат право на обвинение. Оскъдните факти за живота на Моцарт са вероятни, но не и гарантирани. Това съвсем не е свободна територия за творчество, а възможност за изразяване на вечен конфликт - между гениалността и посредствеността, с висш протест срещу Създателя от неравномерното разпределение на таланта между двама творци с общо призвание.

"АМАДЕУС" е Епос за завистта, възхищението, благоговението и предателството в изкуството. Справедливостта съществува в мъчителното признаване на съвършенството от друг, който може да го оцени, без да го притежава...Трагедията е в безсилието на човека да издигне възхищението си над завистта към това, от което е лишен...

СЮЖЕТ

Виена, 1781-1791. Последните 10 години от живота на Моцарт през погледа на Салиери - придворният композитор на австро-унгарския император Франц Йозеф ІІ.

Действието започва през 1820г.,когато старият Салиери, затворен в приют за душевноболни след опит за самоубийство, призовава свещеник, за да му довери своята изповед. Свещеникът - млад, но близък в посредствеността си до изповядвания, е склонен да приеме изслушаното с необходимата дискретност и неангажираност.

През 1781г. Салиери изпитва страхопочитание към Моцарт, докато не го среща. Популярен композитор с ограничена слава, Салиери разпознава величието на Моцартовата музика, но е ужасен от разкритието, че човекът, от когото се възхищава е вдетинен пакостник, който ухажва жените, пие без мярка, говори глупости и има много малко или никакво уважение към нормите за благоприличие в обществото.

Отвращението му расте паралелно с възхищението. С вярата, че "Бог е проявил своята благословия към недостоен индивид", Салиери отправя своя упрек към Всемогъщия и решава да му отговори, като накара неговият гениален инструмент да замлъкне.

Салиери крои провала на Моцарт и в същото време, търсейки начин да го унищожи, е все по-пленен от гениалността му - до лудост. Музиката на Моцарт е тази, в която се разкрива Бог и Салиери е достатъчно музикален, за да признае това, което не спира да го измъчва. Завистта му започва опасна игра със съзнанието на гения и стига дотам, че подвежда умиращия композитор да напише собствената си Реквиемна меса, която той да открадне и представи за своя....

Златна Романова

"Знаете ли кой съм аз?"

"Няма значение. Всички хора са равни в очите на Бога."

"Дали са равни?" "Не можете ли да си спомните някоя мелодия от мен? Аз бях най-прочутият композитор в Европа. Написах 40 опери."

"Да, това ми е познато. Очарователно. Съжалявам, не знаех, че Вие сте го написали."

"Не съм аз, а Моцарт. Волфганг Амадеус Моцарт...."

"Всичко, което исках, бе да възпея Бог. Той ми даде този копнеж и после ме остави ням. Защо? Ако не искаше да го възхваля с музика, защо посади това желание в мен като похот в тялото ми. И след това ме лиши от талант".

"Господ ми се присмиваше с този неприличен кикот." "Това не беше смехът на Моцарт, отче. Това беше Бог."

"Те не неправиха никаква корекция. Нито една. Той просто бе записал музиката, която вече бе завършена в главата му. Страница след страница, сякаш под нечия диктовка. Музика, съвършена както никоя друга. Ако разместиш една нота, нещо веднага ще липсва. Една разместена фраза и структурата пропада."

"Чух музика на истинска прошка, изпълваща театъра, беседваща с всички, седнали там, абсолютното опрощение. Господ пееше чрез този малък човек на целия свят, безспирно, правейки моето поражение по-мъчително с всеки изминаващ такт".

"Чух, че сте срещнали хер Моцарт".

"Новините бързо стигат до Виена."

"И му е било поръчано да напише опера. Истина ли е?"

"Да."

"Има ли в нея роля за мен?"

"Не."

"Откъде знаете?"

"Знаете ли, къде ще бъде поставена, скъпа?"

"Не."

"В харем."

"Какво е това?"

"Бардак."

"Ооо!"

"Как изглежда той?"

"Моцарт ли? Ще бъдете разочарована."

"Защо?"

"Външността и талантът не винаги вървят заедно, Катерина".

"Външността не ме интересува. Само талантът е от значение за жената с вкус."

"Скъпи млади човече, не го приемайте толкова строго. Вашата работа е изобретателна. Качествена. Просто има твърде много ноти, това е всичко. Съкратете малко и ще бъде перфектна."

"Колко малко имате предвид, Ваше Величество?"

"Страхувам се, че е невъзможно, господине. Волфганг ще обезумее, ако разбере, че липсват. Всичко това са оригинали. Той никога не прави копия".

"Простете ми, Ваше Величество. Аз съм вулгарен, но Ви уверявам, че моята музика не е."

"Моцарт, Вие не сте "единственият" композитор във Виена".

"Не. Но съм най-добрият."

_____________________________

Пиесата, по която е създаден филмът, е представена за първи път на 2 ноември 1979г. в Националния театър в Лондон, а на 17 декември 1980г. започва епохата й на Бродуей с изиграни 1181 представления от Йън Маккелън и Тим Къри. През 1981г. постановката на Питър Шафър печели театралната награда "Тони".

Целият филм е заснет с естествено осветление, като за необходимата дифузия на светлината в някои сцени, прозорците са облепвани с полупрозрачна чертожна хартия.

Приветственият марш, написан за императора от Салиери, е прекомпозиран от Моцарт като фрагмент от "Сватбата на Фигаро".

Като достоверен или апокрифен факт от живота на Моцарт е приет коментарът на императора за операта му "Отвличане от сарая" с думите: "твърде много ноти".

Представлението на "Дон Жуан" е заснето на същата сцена, на която е била премиерата му в Прага.

Том Хълси по 4 часа дневно се упражнява на пиано за убедителност в снимките.

Във филма Моцарт не одобрява Хендел и Глук, въпреки че според биографите те са били любимите му композитори.

Екстравагантната сграда с нестихващ празник в снежния пейзаж от началото на филма е сградата на Френското посолство в Прага.

В ролята на Констанция е избрана Мег Тили, но травма в крака от уличен футбол, ден преди първия й снимачен ден, налага спешно да бъде заменена от Елизабет Беридж.

Смехът на Моцарт не е историческа особеност, а драматургично средство в израз на подигравката на боговете, разпозната по сценарий от Салиери..

8 награди "Оскар", още 33 награди и 13 номинации...

8 награди "Оскар" за: режисура на Милош Форман, адаптиран сценарий наПитър Шафър, най-добър актьор в главна роля на Ф.Мъри Ейбрахам, сценография и декори на Патриция вон Бранденщайн и Карел Черни, грим на Пол Льоблан и Дик Смит, звукозаписен екип и продуцентство на Сол Зенц и 3 номинации: за главна роля на Том Хълси, операторска работа на Мирослав Ондржичек и монтаж на Нена Даневич и Майкъл Чандлър /1985/;

4 награди от БАФТА за: операторска работа на Мирослав Ондржичек, монтаж на Нена Даневич и Майкъл Чандлър, грим на Пол Льоблан и Дик Смит и звук на Джон Нът, Кристофър Нюман и Марк Бергер и 5 номинации за: най-добър филм на Милош Форман и Сол Зенц, адаптиран сценарий на Питър Шафър, сценография на Патриция вон Бранденщайн, костюми на Теодор Пищек и главна роля на Ф. Мъри Ейбрахам /1986/;

Награда "Сезар" за най-добър чуждестранен филм на Милош Форман от Френските филмови награди /1985/;

3 награди "Давид" за: най-добър чуждестранен филм, режисура на Милош Форман и главна роля на Том Хълси от Италианските филмови награди "Давид ди Донатело" /1985/;

4 награди "Златен глобус" за: най-добра драма, режисура на Милош Форман, сценарий на Питър Шафър, главна роля на Ф.Мъри Ейбрахам и 2 номинации за: главна роля на Том Хълси и поддържаща роля на Джефри Джоунс /1985/;

Награда за изключително постижение в режисурата на Милош Форман от Американската гилдия на кинорежисьорите /1985/;

Награда "Златен екран" от Германските награди за разпространение на филми /1985/;

Награда "Аманда" за най-добър чуждестранен филм от Националните филмови награди на Норвегия в Хаугесунд /1985/;

2 награди "Сребърна лента" за: най-добър чуждестранен режисьор на Милош Форман и най-добър чуждестранен актьор на Том Хълси от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти /1985/;

3 награди "Жозеф Плато" за: най-добър филм, режисура на Милош Форман и разпространение от Белгийските филмови награди в Гент /1985/;

Награда "Кинема Джунпо" за най-добър чуждоезичен филм на Милош Форман от Японските награди за чуждестранно кино /1986/;

Награда "Джуси" за най-добър чуждестранен режисьор на Милош Форман от Финландските филмови награди /1985/;

Награда "ЕДИ" за най-добър монтаж на игрален филм за Нена Даневич и Майкъл Чандлър от Американската гилдия на филмовите монтажисти /1985/;

Наградата за най-добър чуждоезичен филм от Японската филмова академия /1986/;

Номинация за най-добра операторска работа на Мирослав Ондржичек от Британското обединение на кинооператорите /1985/;

Награда "Артиос" за най-добър актьорски подбор на Мери Голдбърг от Американското кастинг обединение /1985/;

Наградата за най-добър актьор на Ф.Мъри Ейбрахам от Филмовия кръг на критиците в Канзас 1985/;

Награда "Роберт" за най-добър чуждестранен филм от Датските национални награди за високи постижения в киното /1985/;

Награди за: най-добър филм, режисура на Милош Форман, сценарий на Питър Шафър, главна роля на Ф.Мъри Ейбрахам и музика от Филмовата асоциация на критиците в Лос Анджелис /1984/...