Артистична акция в подкрепа на кампанията "Паметни жени"

Според Столичния общински културен институт мемориалните обекти в София, посветени на жени, са по-малко от 6%. Знак за какъв проблем е това - темата коментирахме с гостите в студиото на "Денят започва с култура" Радостина Георгиева, експерт "Кампании и комуникации" в Български хелзинкски комитет, проф. Красимира Даскалова, Българска асоциация на университетските жени, и Леа Коен, Клуб на българските писателки.

Българският хелзинкски комитет (БХК) и Българската асоциация на университетските жени започна кампания, наречена "Паметни жени". Целта на тази кампания е да отбележи постиженията на жените в българската история. Кампанията „Паметни жени” стартира в навечерието на 8 март, Международния ден на жената, и цели да популяризира постиженията на жени,

борили се за утвърждаването на гражданските и политически права на жените в България, както и на жените, проправили пътя за други жени в сферата на образованието, правото, архитектурата, изкуството, науката и други. Миналата седмица София осъмна със седем нови паметника на жени, в рамките на артистична акция, която протестира липсата на паметници, посветени на

жени от историята ни. Серията скулптури на артиста и дизайнер Ирина Томова / Erka - ПАМЕТНИК #1 - цели да привлече общественото внимание към факта, че в София няма нито един паметник, посветен на жена - историческа личност. Скулптурите (портрет на артиста), боядисани в ярки цветове, бяха поставени на централни софийски локации по време на тайна акция рано

сутринта в сряда, 22 март. “Основният смисъл на акцията е предявяване на претенция към публичното пространство. То, също както и историята, принадлежи и на жените, ето защо си го изискваме. В миналото ни има страхотни, вдъхновяващи жени, но техните постижения на практика са изтрити. Организаторите на кампанията призовават Столична община да развие ясна концепция за изграждането на паметници, посветени на жени от историята ни, и настояват за поставянето на първия паметник в София, посветен на жена-историческа личност през 2018 г. Непосредствено след акцията скулптурите бяха “осиновени” от ключови институции и галерии, сред които Софийския университет, Столична библиотека, Национална библиотека, Литературен клуб “Перото”, галерия CredoBonum, Българската национална телевизия и Център за култура и дебат “Червената къща”. До 5 април всеки ще може да види скулптурите на посочените локации. Седемте скулптори ще бъдат изложени финално на изложба в галерия CredoBonum през април, където ще бъдат продадени на търг с цел събиране на средства за изграждане на

първия паметник на жена - историческа личност в София.

По думите на д-р Красимира Даскалова проблемът се корени в парадигмата на писането на историята и създаването на учебниците по история. "Малко са хората, които са чувствителни към пола като категория на историческия анализ. Историята се пише от гледна точка на расата, класата, етноса, нацията, но жените като че ли ги няма в нея."

Според Леа Коен в България има едно примитивно отношение към приноса на жените в историята и културата ни. Това, че в София няма паметници на жени е огромно недоразумение. На 1 април отбелязахме 80-годишнината от кончината на Екатерина Каравелова, огромна фигура не само в българската история, но и политика. Високо образована жена с изключително модерно мислене. Заедно със съпруга си Петко Каравелов тя е участвала в дипломатически преговори. Каравелова създава дружеството на педагозите и учителките, активна е в дейността на университетските жени. Тя е първата жена, която започва кампания за ваксинации на децата. В края на живота си, много болна, тя отива в двореца, за да пледира против изселването на българските евреи и мерките, предприети срещу тях. За тази жена обаче не напомня никакъв мемориален обект.

Радостина Георгиева сподели, че като една от доброволците в акцията, е наблюдавала реакциите на хората и е забелязала генерационна разлика. Тя посочи, че младежите са определили като дискриминация факта, че паметници на жени в София няма.

Вижте целия разговор във видеото.