Ателие – 23 ноември 2014

Разказ в 125 минути за историята на Софийски университет означава по минута за всяка от 125-те години, но за екипа на Университетската телевизия “Алма матер” означава много месеци търсения. Пътувания през времето и пространството на една наистина непозната история – тази на българското образование.

Защото СУ крие много повече, отколкото показва. В най-стария български университет има тайни и легенди, които живеят в Гълъбарника, в тайните подземни тунели, където спят не само тръбите на парното, но и Вазовата лира; в театъра, в който студентите винаги са говорели с гласа на свободата; в едно изчезнало ковчеже с четири, пръснати по света ключета, едно от които ни отведе в (не)остаряващото Карлово, а друго – на гроба на братя Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ. Но нито една от тези тайни не се разкри пред нас доброволно. Всяка истина трябва да бъде заслужена.

Как да се разкажат 125 години, как да се каже достатъчно за най-важната история – историята за събуждането, за проглеждането, за знанието?

И така замълчаваме, за да може да говорят тези, които знаят много повече от нас – изумителните обитатели на Университета: като започнем от Ректора на СУ, през преподавателите, студентите, леличките в мензата и легендарния водопроводчик Емил, и стигнем до местата и предметите, които съдържат тези 125 години време – верните лъвове пред Библиотеката, зеленикавите лампи в читалнята, изстиналата камина в първия ректорски кабинет, надрасканите врати в тоалетните, дървените банки, които се закачат с чорапите на студентките, 100-годишния телескоп в Софийската университетска обсерватория, който всички свойски наричат Старчето, сантименталните дървени порти, пазени от двамата братя, сякаш почернели едва сега – през последните няколко години.

Уж 125 години, но ако сборуваме времето, прекарано от всеки от нас и от нашите предшественици в този Университет – 125 вечности.