България - световен износител на софтуерни продукти

Ай ти индустрията е една от малкото в България, които не само остават встрани от бурята на финансовата и икономическа криза, но и се развиват с по-бърз темп, отколкото експертите могат да прогнозират. София вече се превръща в нова силициева долина с десетки български и международни компании, които изнасят софтуерни продукти за целия свят. Българска компания е и създател на игра с около 20 милиона потребители от Бразилия до Русия. Тайната на успеха във виртуалния свят - вижте в репортажа на Александър Марков за "Денят започва".

Мони Дочев и Доброслав Димитров създават своята фирма за компютърни игри през 2005 г. Играта, с която пробиват на международния пазар, е копие на реалността - рицари, борби, власт, стратегия и дипломация. Така се създава империя, казват двамата.

Доброслав Димитров, собственик на гейм студио: "Успехът е начинът, по който подхождаме към задачата. Ние правим неща, които искаме да са ни интересни на нас и полагаме наистина крайно усилие за нивото на качеството на продукта."

А продуктът на компанията е безплатен. Най-запалените играчи започват да си купуват различни предимства в играта - ресурси и инструменти за по-бързо израстване. Така печели фирмата. Най-много играчи има от Бразилия, в България те са под 10%.

Мони Дочев, собственик на гейм студио: "Това, което е интересно, е, че сме локализирани на 27-8 езика, не мога да кажа в момента точно колко. Тоест ние имаме по-малко парче от огромен брой пазари."

Огромно желание искат от кандидатите за работа Доброслав и Мони. Нарочно избягват стереотипа - да наемат завършили програмисти. Търсят хора, които имат идеи, организирайки периодично училища за разработчици.

Мони Дочев, собственик на гейм студио: "Надявам се, че вече доказахме, че е възможно в рамките на 5 месеца да хванем хора, които до този момент никога не са се занимавали с програмиране, да ги обучим с изключително интензивно и индивидуално обучение и след 5 месеца те да са готови да се влеят в компанията и да станат абсолютно пълноправни кадри."

Такъв пример е Стефка Вачева, която завършва маркетинг. Решава да смени попрището и постъпва на обучение във фирмата. Предизвикателството е да научи езика, на който програмистите създават виртуалния свят.

Стефка Вачева, програмист: "Подборът беше доста ожесточен. И трябваше да се мине предварителен тест. Да се отсеят хората с добро математическо мислене и с бърза логика. Когато започнах работа, ми се наложи да започна да уча наново, тъй като смених езика и попрището си. И, да, не беше лесно, но всичко е възможно."

Сега Стефка и отделът й имат грижата да поддържат играта на ай пад. А целият свят на симулацията се поддържа от ето тези четири компютъра.

Любо Славилов, разработчик: "Здравейте. Аз съм Любо Славилов. Работя в компанията от 2 години. Минах през няколко позиции. В момента съм част от елитния екип на компанията."

Любо също разбива клишето за това, че за да работиш в ай ти индустрията, ти трябва подходящо образование.

Любо Славилов, разработчик: "Всъщност аз съм завършил физика, но по време на моето обучение се запознах с програмирането като дисциплина в науката, от хоби ми стана работа."

Хобито е станало работа за още 150 служители във фирмата за игри. Част от магията се случва на различни нива - едни рисуват героите, други композират музиката и така стъпка по стъпка светът на играта става реалност.

Доброслав Димитров, собственик на гейм студио: "Това е нашият офис. Мога да Ви покажа част от къде се случва магията. Тук е саунд отделът. Здравей, Силвия. Митко твори. Поне така изглежда. Следва нашият композитор Христо, който пък създава музиката, която вкарваме след това в играта."

Игри и други софтуерни продукти създават още 17 000 души в България в България. Огромна част от произведеното е за експорт.

Явор Джонев, зам.-председател на Българската асоциация на софтуерните компании: "В София специално се оформя нещо като мини силициева долина. Това е един от центровете за производство на софтуер в Европа. Регионален лидер."

България е лидер и по най-много софтуерни специалисти на глава на населението. За 9 години - от 2005 до 2014-а, делът на сектора в Брутния вътрешен продукт на страната скача от половин до 2 процента, а печалбите от 130 милиона до 700 милиона евро. Не всичко обаче е розово.

Доброслав Димитров, собственик на гейм студио: "Може би единствената пречка наистина този сектор буквално да промени България е липсата на достатъчно голям брой квалифицирани кадри, тъй като това са едни много бързо развиващи се технологии, които за съжаление образователната система е малко трудно да се ориентира, за да започне да ги произвежда."

Системата трябва да произведе още 20 000 специалисти. Тоест - родният и чужд пазар позволяват ай ти секторът в България да се удвои и все още да има търсене за продуктите му.

Явор Джонев, зам.-председател на Българската асоциация на софтуерните компании: "Най-много се търсят програмисти, но нашата индустрия започва да заема все по-високи нива на добавена стойност, така че други специалисти, като бизнес аналитици, проектни мениджъри също много се търсят."

Търсенето на идеи в ай ти сектора в България и зад граница ще продължи. Но за да станат те реалност, според експерти, трябва коренна промяна в образователната система. Така че от училищата да не излизат всезнайковци по информационни технологии, а творци, които създават ценно знание.