Българският бежански въпрос

Предаване: ИСТОРИЯ.BG, 28.09.2015

В предаването

Всички броеве

От Освобождението до Втората световна война българските държавни граници се променят 6 пъти. Бежанският въпрос в България възниква след Берлинския конгрес, когато 1/3 от територията на Санстефанска България е отнета и над 60 % от българското население остава в Османската империя. 200 000 българи изоставят домовете си и поемат към Майка България. И следват вълни след Илинденско-Преображенското, след Междусъюзническата война, след Ньойския договор...

Водещият на „История.bg” Георги Ангелов проследи тези бежански вълни и отражението им в нашата история със събеседниците си:

Проф. Светлозар Елдъров - ученият от Института по балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, пазител на родовата македоно-одринска памет и спомена за страданията на българските бежанци.

Д-р Ваня Стоянова от Института за Исторически изследвания при БАН и Тракийския научен институт, за която бежанският въпрос е неизменна част от историята на модерната българска държава, дала подслон на стотици хиляди прокудени.

Доц. д-р Лъчезар Стоянов - ръководителят на департамент „История” в Нов български университет, изследовател на съдбата на българската нация и държава в ново и най-ново време.

Весела Ляхова - потомка на бежанци от Беломорска Тракия; писател и автор на романа "Бежанци", който разказва за човешкото страдание на бежанците при обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война.

Владимир Станев - преподавателят по Нова българска история от Софийския университет, според когото бежанците нарушават естествения ритъм на живот на отделния човек и на българската държава и поставят на изпитание морала и патриотизма на обществото.