Българинът и възвишението

Виктор Божинов: Нашият филм не е патриотичен. Нашият филм, пак казвам, е за хората. За онези емоции, онова разочарование, което духът претърпява.

Виктор Божинов: Във филма става въпрос за вътрешна революция. Затова да преодолееш себе си, да разбереш себе си и да си поставиш такива цели, които да те доведат до благородна мисъл. Дотам, ако говорим да се възвисим, то това е да се възвисим духовно.

Филип Аврамов: Героят ми е неочакван, почти на ръба, не се знае дали, когато се смее, няма да те убие. В смисъл - обикновен човек.

Виктор Божинов: Ние искахме нещата да са автентични, не само органични като текст, ами автентични като визия и като присъствие. Кирил Ефремов в ролята на Петко Страшника беше пуснал е такава брада. Жена му, мисля, че го беше изгонила от къщи, за това нещо. Той една година си стои така постепенно.

БНТ: Във филма кой е най-големият парадокс според вас?

Филип Аврамов: Парадоксално е, че едни хора напълно безплатно, напълно за идеята умират в името на някава свята правда.

Виктор Божинов: В момента 100 и кусур години, ние не сме мръднали. Нещата и принципите, това може би е парадоксално, ние не сме мръднали напред. В разбирането си за интереса, келепира, как да си пазим къщата, гледаме с подозрение към другите. Толкова неща са се случили на това парче земя, а ний сякаш си седим едни такива и добре, че от време на време, нали, хора като Милен Русков да се присмеят на цялата тая работа. Та белким почнеме да го разбираме.

БНТ: Кои са най-големите недостатъци на българина?

Филип Аврамов: Може би завист. Аз не знам по някакъв начин обаче дали този недостатък, че всеки е сам на коня, по някой път не е достатък. Защото сме доста индивидуални като нация. Нация все пак е сбор от някакви хора, които имат обща принадлежност. Мисля, че това не се случва в България, защото всеки един от нас е индивидуалист.

Виктор Божинов: Някак си, всеки си гледа в пъпа. Всеки се е заровил и си гледа в гащите само, нали не го интересува какво става отстрани, ако го интересува, то го интересеува дали може да открадне нещо отляво или отдясно. Сякаш не си даваме сметка за другите, а то това е въпрос на лична  философия. Ако живееш само за себе си, според мен е отвратително.

Филип Аврамов: Може би прекалено много се отчуждихме и някак си парите започнаха да диктуват всичко. А това не е така. Често в живота на човек не става дума за пари. За съжаление ни учат, че това е едно от най-големите постижения, които можеш да имаш в това време. Вълчо време. Предполагам, че това е голяма болка на българина, но тя не е за умиране.

БНТ: Къде е възвишението?

Виктор Божинов: Възвишението е във всеки от нас. В желанието да се промениш, в желанието първо да опознаеш себе си, след това да опознаеш света около себе си, и пак да промениш себе си. Това, ако всеки го направи със себе си и нещата около себе си, мисля, че нещата биха се променили към по-позитивно.

Филип Аврамов: Едни си избират да се трудят, други си избират да мислят, трети избират да действат. По какъвто и да е начин, ако искаш да обединиш тези 3 начина, значи би могъл да постигнеш нещо.

Виктор Божинов: Духът претърпява разочарование не само заради средата и заради невъзможността да се пребори, ами според мен понякога духът претърпява разочарование и от самия себе си. Че не може да се надскочи. А когато духът не може да се надскочи, аз считам това за по-голяма беда. Усилието на всеки трябва да е обърнато към него самия, да надскочи себе си, да покаже на другите, че може повече.

Интервю на Анита Миланова