Каква беше 2016 година за българското кино? Как се държа то? До колко нашите очаквания и нашите притеснения за него се сбъднаха?
Петя Александрова каза, че през 2016 година е минала еуфорията около 100 години българско кино, минала е еуфорията около това, че София е станала творчески град на киното и сме влязли в коловоза за делника. Тя уточни, че липсата на кардинални проблеми е своеобразен проблем на българското кино. Отново нямаше промени в закона, нямаше промени в правилника на функциониране на Националния филмов център, не се създаде фонд "Българско кино". Нещата, които се очакват в по-далекосрочна перспектива, не са се случили през 2016 година. В този смисъл няма движение. Иначе има едно солидно производство. Проведе се фестивалът "Златна роза", на който се показаха едно немалко количество игрални късометражни и пълнометражни филми. "Производство има, киното функционира", отбеляза като добра новина Александрова.
Според Божидар Манов през миналата година се е забелязал положителният резултат от нискобюджетните филми. В ситуацията, в която няма пари за кино и то умира, се оказва, че има една разумна стъпка именно в нискобюджетното производство. Това са филми с бюджети до 600 000 евро. Ако през 2015 година е имало само един такъв филм - "Докато Ая спеше", то миналата се появиха филмите "Слава", "Маймуна", очаква се всеки момент да излезе "Асансьор за пациенти". Манов уточни, че нискобюджетното производство не е панацея, това не може да е единствният изход, но това е разумният ход в момента.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News