Балкански покер

Документален филм

Сценарий: Андрей Апостолов
Режисьор: Явор Бобев
Оператор: Христо Обрешков

"Балкански покер" разкрива факти и решения - от картата на България след Ньойския договор до следващата война...

На 27 септември 1940 е подписан Тристранният пакт между Германия, Италия и Япония. На 1 март 1941 България се присъединява.

Българският министър-председател Богдан Филов заминава за подписването във Виена. Церемонията в двореца "Белведере" е дълга, полагат се 64 подписа пред 200 души, включително много фотографи и оператори. Тристранният пакт обединява един от лагерите на вече започналата Втора световна война.

Целта на договора е постигане на нов световен ред чрез преразпределение на сферите на влияние в света. Москва също е предложила пакт и след протакане България избира Третия райх, преди нея са се присъединили Румъния, Унгария и Словакия. Несъгласен е българският външен министър Иван Попов, който отказва да участва в подписването на Пакта.

В края на документа са подписите на външните министри на Италия и Германия, съответно - Галиаци Чано и Йоаким фон Рибентроп, на японския посланик в Германия - Хироси Осима, и този на Богдан Филов.

Деловата част от подписването на Тристранния пакт е последвана от официален обяд с Хитлер, а на другия ден Германия и Италия гарантират на България, че ще възстановят излаза й на Бяло море върху територии, изгубени след Първата световна война (за Македония не се споменава). България от своя страна настоява да няма български войници на фронта.

Връщайки се обратно в родината си, Богдан Филов е посрещнат със задоволство от цар Борис ІІІ и с аплодисменти в Парламента.

В България постфактум Народното събрание гласува вече подписаното присъединяване, против са само 17 представители от опозицията.

Правителството на Богдан Филов трябва да посреща последствията. Само след ден външните реакции не закъсняват - Москва е недоволна, САЩ блокират българските валутни авоари, Великобритания къса дипломатически отношения с България.

Англо-американските сили се отдръпват, а Атанас Буров не сдържа реакцията си пред английското военно аташе с думите: "Заради това България заслужава да бъде унищожена".

Българският посланик в Лондон - Никола Момчилов - подава оставка и остава в Англия. Неговите песимистични предчувствия са изразени така: "Дали вие се излъгахте или аз се лъжа, времето ще покаже. Докато фактите ме убедят в противното, дълбоко вярвам, че Германия ще изгуби войната. В такъв случай нашият хал ще бъде лош". Никола Момчилов

Хрониката във филма предлага богат материал от архивни документи и кадри, със събития и реакции:

Александър Стамболийски в Ньой; Чембърлейн при Хитлер; подписите на Рибентроп и Молотов; Георги Димитров на трибуната до Сталин; Хитлер на парад; Секретен протокол на Москва от 1941; Протокол от заседание на Българското правителство, начело с Богдан Филов от 1941;

Още кадри и архиви:

Борис ІІІ празнува в кабинета си връщането на Южна Добруджа; Доклад на Соболев (отец Серафим) за България; среща на цар Борис ІІІ и Хитлер; Договор между България и Германия; среща на Чърчил, Рузвелт и Сталин в Ялта; арести и вагони с пленници....

Противоречиви събития, решения и реакции показват, че "покерът" не е само балкански, а световен. Въпросът е: "Има ли печеливша ръка?"...

Историята във филма коментира проф. Андрей Пантев.

Още гледни точки по темата :

Пагубният избор за България| Епицентър