Германия е приела 1 милион бежанци от началото на годината, повече от всяка друга европейска държава. Същевременно през седмицата там отбелязаха 60 години от пристигането на първите гастърбайтери. Дали този опит е полезен днес, какви са поуките – за това ще говорихме с Бистра Узунова от Дойче Веле.
Въпрос: Кои са основните трудности в момента?
Бистра: Ще започна с най-прозаичните – да се регистрират, подслонят и нахранят един милион души, да им се осигури подходящо медицинско обслужване, да се намерят училища за децата, да се включат в езикови курсове по немски език – това са задачи, които изискват огромно организационно и финансово усилие. Но основната трудност занапред ще е една: как да се интегрират тези хора в германското общество. Канцлерката Меркел обяви тези дни, че откритостта към новопристигащите не застрашава германската идентичност и култура, а я обогатява. Меркел каза това по повод една годишнина: преди точно 60 години бяха подписани първите договори за привличане на гастарбайтери в Германия. Страната несъмнено има опит в масовия прием на чужденци – след 1955 тук пристигат общо 14 милиона гастарбайтери. Повечето от тях си заминават обратно, но немалко и остават в Германия завинаги.
Въпрос:Известно е, че част от тези първи мигранти все още не са добре интегрирани в германското общество. Какви поуки си извлече Германия от това и как смята да не допуска същата грешка сега по отношение на бежанците?
Бистра: Първата и основна поука е – от самото начало да се полагат истински усилия за интеграцията на чужденците, а не да се разчита, че те ще си заминат обратно след някоя и друга година. На едновремешните гастарбайтери например не са предлагани езикови курсове, именно поради тази грешна преценка. „Греховете” на политиката от онези години остават добре видими и до днес. Експертите говорят за наличие на „паралелни общества”, за етническо капсулиране и културно отчуждение.
Толкова по-важно е днешна Германия да не допуска старите грешки, и мисля, че тя наистина си е извадила съответните поуки. Затова в момента се полагат усилия да се организира обучението по немски език за децата на мигрантите, повечето от които не разбират и дума немски, а някои от тях не говорят никакъв друг език, освен родния си. Из цяла Германия се създават специални "интеграционни" класове в училищата, организират се курсове и уроци с помощта на пенсионирани учители, доброволци и студенти. Само в Северен Рейн-Вестфалия ще бъдат назначени допълнително около 2500 учители за целите на тази образователна офанзива.
Разбира се, не всичко върви по мед и масло. Много от бежанците например са недоволни, че нямат бърз и лесен достъп до възможности за преквалификация или до медицински грижи.
Въпрос: Как Германия организира здравното обслужване на бежанците? По този въпрос, изглежда, има разногласия?
Бистра: Така е. Дори вътре в управляващата коалиция мненията са различни. По изрично настояване на социалдемократите беше прието решение да се осигури пълен обем здравни услуги за малолетните бежанци, бременните жени и хората с увреждания. Това не се нрави особено на християндемократите, които смятат, че подобни подобрения създават допълнителни стимули за мигрантите.
Сред управляващите се спори и дали да се въведе здравна карта за бежанците – тя ще им даде възможност да ходят на лекарски преглед, без да искат предварително разрешение от социалните служби, каквато е сегашната практика. Правозащитни организации, а и лекари в Германия протестират срещу това, че бежанците засега имат право на медицинско обслужване само в спешни ситуации. А дори още по-лоша е ситуацията на онези, на които е отказано убежище - те, на практика, просто нямат право да се разболяват.
Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във
Facebook
и
Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в
TikTok
Намерете ни в
Google News