Безкрайна синева

Спускане до дъното на мечтата като делфин или човек...

Подводно съперничество между двама състезатели в гмуркането без кислород: кой ще издържи по-дълбоко и по-дълго в живота между земята и водата, между хората и делфините...

Действителна история, действителни герои, истински делфини и оригинална музика в драма, в която мечтата остава спомен с музиката на Ерик Сера и природните картини на оператора Карло Варини.

Въпреки раздвоението в зрителите между качества на документално кино или вдъхновяваща спортна драма, "Безкрайна синева" е най-скъпият и посещаван френски филм през 80-те години на ХХ век. Последван е от удължена версия с 50 минути, прожекция на 70 мм екран и предупреждение от режисьора на афишите: "Не отивайте, това продължава 3 часа".

Притежава всички запазени марки на Люк Бесон - актьора Жан Рено, музиката на Ерик Сера, участие на Бесон като актьор и въведение. Посветен е на дъщеря му Жюлиет Бесон /чиято майка е актрисата Ан Парийо/.

Вдъхновен от историята на гмуркачите Жак Майол и Енцо Майорка, последният не одобрява филма и завежда дело срещу Бесон, което блокира разпространението в Италия за 14 години. През 2002г. се появява с премонтирана версия и някои подменени кадри.

Рекордът на Жак Майол от 105 метра /във филма 120м/, считан за абсолютна граница от учените-медици, през 2007г. достига 214 метра дълбочина от Херберт Ницш.

Големият рекорд за филма е за музиката на Ерик Сера, продадена в 3 млн. копия по света.

Спортна драма.

Франция, Италия, САЩ, 1988г., 132 мин.

Сценарист и режисьор: Люк Бесон

В ролите: Розана Аркет, Жан-Марк Бар, Жан Рено, Серджо Кастелито и др.

3 награди и 6 номинации....

2 награди "Сезар" за: оригинална музика на Ерик Сера и звук на звукозаписния екип; 4 номинации за: най-добър филм и режисура на Люк Бесон, главна роля на Жан-Марк Бар, операторска работа на Карло Варини и плакат /1989/;

Награда за Люк Бесон от Френската филмова академия /1989/.

Жак Майол и Енцо Молинари се познават от детството си през 60-те. Израстват заедно в Гърция и продължават да споделят обща страст към морето. След инцидент при гмуркане и смъртта на баща си, Жак заминава за Франция. Съперничеството между двамата подводни авантюристи остава. Енцо е упорит и витален, Жак е вглъбен и обсебен - приятел на делфините и равнодушен към хората. Медицинските резултати от екстремните гмуркания показват, че физиологията на Жак е по-близо до тази на делфините отколкото на хората. Впечатлена от потапянето и престоя му в замръзналите води на Перу, американската застрахователка Джоана го следва до следващото му предизвикателство. Световният шампионат по гмуркане "Без граници" в Таормина, Сицилия ще бъде поводът за среща между Жак и Енцо след 20 години. Започва последното състезание между най-добрите в света отвъд границата, която никой друг не познава по-добре от тях: дълбоката синя бездна...

"Не мисли за Жак като за човешко същество, той е от друг свят."

"Така ли? А ти от кой свят си, Енцо?"

"Италия!"

"Разкажи ми история."

"История? Знаеш ли какво се изисква от теб, за да срещнеш русалка?"

"Не."

"Спускаш се до дъното на морето, където водата вече дори не е синя, където небето е само спомен и плуваш там, в тишина. Оставаш долу и решаваш, че ще умреш заради тях. Само тогава, те се появяват. Идват, поздравяват те и оценяват любовта, която имаш към тях. Ако е искрена, ако е чиста, ще бъдат с теб и ще те отведат далече завинаги..."

"Какво е усещането, когато се гмуркаш?"

"То е като хлъзгане без падане. Най-трудно е,  когато си на дъното."

"Защо?"

"Защото трябва да откриеш добра причина, за да се върнеш и аз се мъча да открия поне една..."

Златна Романова