Благополучен случай

Амплитудата на българския непотизъмДокументален филм

Държава: България
Година: 1988
Времетраене: 57 минути
Благополучен случай
За продукцията

Сценарий Васил Живков

Режисьор: Васил Живков

Оператори: Иван Цонев, Емил Христов


"Мирко, има една червена кола, дай я на майора утре"

"Мирко, дай едно "Жигули"

"Мирко, дай една тютюнева кола на това момче"

"Мирко, дайте на този граничар една тъмна кола и да си отива"

"Мирко, дай на тези трудови хора една светла кола"

"Мирко, дай една..."

Раздаването на коли с бележки "отгоре", извън списъка на чакащите по времето на социализма, е разкрито и доказано от ревизор. Случаят първо е неглижиран, после - "покрит", а накрая приключен "благополучно"

20 години по-късно филмът на Васил Живков измерва амплитудата на българския непотизъм - преди "демокрацията" и след нейната "победа".

Коментар на социолога: "Непотизмът идва от името на Корнелий Непот - римски държавник, който облагодетелствал и назначавал на постове преимуществено своите роднини". Това е, което у нас Захарий Стоянов нарича "шуро-баджанащина". Социалозите го обозначават като "система на връзките или "клиентелна организация" във властта. В мафията услугата се връща. Във властта условието за тайнственост създава подкупите, които се събират чрез кражби и кръгът са затваря в органична връзка между стопанските престъпления и корупцията."

Как протича този "благополучен случай" във филма

В началото: "Донякъде е лесно е да се установи една правда, щом като е документирано, после е е трудно да се отстои."

След това: "Как така този, който установи истината, е потърпевш?"

И накрая: "Важно е всичко да свърши добре. Обидени няма".

Тодор Теохаров, ревизор с 30-годишен стаж и безупречна репутация, получава доказателства за широко разпространена корупция сред партийния и административен апарат на окръга, в който работи. След неговите актове никой не е подведен под съдебна отговорност. Опитът на ревизора да получи съдействие от централното ведомство води до неочакван резултат – назначават го в столицата, дават му квартира и жителство. Някои от виновниците са изпратени в заслужена пенсия, другите остават на високите си постове. Случаят завършва „благополучно”.

Интервю с режисьора Васил Живков

Голямата награда "Златен ритон" за най-добър документален филм от Фестивала на българските късометражни филми в Пловдив /1989/

Награда за най-добра режисура на Васил Живков от Съюза на българските филмови дейци


Акценти