Четири пъти

Човек, животно, растение, минерал  - кръгът на живота.

Поетично съзерцание за кръговрата и традициите в едно място извън времето – историята на душа, която преминава последователно през четири живота.

Красива картина на жизнения цикъл със залеза, раждането на новия живот, трансформацията и пепелта след всичко - между комичното и трагичното в благоговейна тишина. Кои са четирите пъти - сезоните, посоките или четирите опорни точки в живота. Оборотът е вечен. Микаленджело Фрамартино представя питайгорейската теория за преселението на душата и трансформацията на материята - от човек в животно, от растение в минерал. Без диалог, без музика, само с естествените звукове в природата, които отекват и след края, филмът не е арт, а реален и уникален, защото отразява съвършенството на простотата в планетарни размери.

Драма.

Италия, Германия, Швейцария, 2010г., 84 мин.

Сценарист и режисьор: Микеланджело Фрамартино

В ролите: Джузепе Фуда, Бруно Тимпано, Назарено Тимпано и др.

"Гран при" за филма на Микеланджело Фрамартино от Френския филмов фестивал в Анеси /2010/;

Номинация "Сребърен кондор" за най-добър чуждоезичен филм от Аржентинската асоциация на филмовите критици /2012/;

Награда за най-добър монтаж и продуцентство от Международния филмов фестивал в Бари, Италия /2011/;

Голямата награда за филма на Микеланджело Фрамартино от Международния филмов фестивал в Братислава /2010/;

Наградата за европейско кино и на журито от Филмовия фестивал в Кан /2010/;

Номинации "Давид ди Донатело" за режисура на Микеланджело Фрамартино, звук и продуцентство от Италианските филмови награди /2011/;

Номинация "Чуждоезичен филм на годината" от Лондонския кръг на филмовите критици /2012/;

Награда "Сребъна лента" за "поетически реализъм" на Микеланджело Фрамартино от Италианския национален синдикат на филмовите журналисти /2010/;

Награда за най-добър чуждоезичен филм от Обществото на филмовите критици в Сан Диего /2011/...

По хълмовете на питагорейците в Калабрия.

Стар и болен козар продава прясно мляко, за да пие прахта от пода на църквата и вярва, че тя ще го излекува. Козарят умира, ражда се ново козле, което намира подслон под гигантски бор. Дървото е отсечено и откарано за строеж на фестивал. По-късно, нарязано на парчета, е продадено за дървени въглища. Огънят дава енергия за живот в нов кръг от четири пъти.

Златна Романова