Чия собственост е манастирът “Св. Св. Кирик и Юлита” край Асеновград

Предаване: Култура.БГ, 02.02.2015

В предаването

Части от предаването

Всички броеве

В предаването "Денят започва с култура" днес отделихме време за един спор, който вече се превръща и в съдебен спор за собственост, а именно чия собственост е манастирът “Св. Св. Кирик и Юлита” край Асеновград. За да обсъдим проблема, в студиото поканихме архитектите Искра Дандолова, Желязко Иванов и Михаил Петков. Те представляват едната страна в спора. Другата, за съжаление, няма представители в живото ни излъчване, тъй като днес Православната църква отбелязва големия християнски празник Сретение Господне.

"Всички свещенослужители и миряни са призовани в църквите за молитвено участие в Светата Божествена литургия. Поради тази причина ни е невъзможно да изпратим представител за участие във Вашето предаване", пише в официалното писмо от Пловдивската митрополия.

Манастирският комплекс "Св. Св. Кирик и Юлита" е предоставен през 80-те години от Митрополията в Пловдив за вечно ползване на Съюза на българските архитекти. Впоследствие там е изградена база на Съюза на стойност около 12 млн. лева и сега се оказва, че Митрополията си връща имота.

Арх. Искра Дандолова заяви, че на мястото на манастира е изградена една светска сграда, която служи на архитектите. Тя каза, че през 80-те години започват международните срещи на Съюза на архитектите с архитекти от други страни, което е много важно за развитието на архитектурата. Тогава не можехме да пътуваме, призна тя, и решихме да каним в България световноизвестни архитекти.

По думите на арх. Желязко Иванов в това дело се използва повече словесна еквилибристика, а не доказателства. Подменя се предметът на делото, като се говори за манастир, а не за творчески дом.

Според арх. Михаил Петков две поколения архитекти са събирали пари и са дали безвъзмездния си труд целенасочено, за да създадат творческа база. Имотът е предостъпен безвъзмездно и безсрочно. Черквата, която се намира в комплекса, е построена около 13-ти век. Тя обаче и била съборена и единствено от нея запазен е бил подът. През 1924 година църквата е възстановена, обясни арх. Петков и беше категоричен, че Съюзът на архитектите никога не е имал претенции към църквата.