Чувство за непоносимост

Документален филм

По есето на Георги Марков "Чувство за непоносимост" от цикъла "Задочни репортажи"

Сценарий: Дочо Боджаков

Режисьор Боя Харизанова

Оператор: Георги Челебиев

Музика: Иво Игнатов

Монтаж: Бохос Топакбашиян

Продуцент: Пламен Йорданов

Продукция на БНТ, Инкомс Проджект, НФЦ

"Искате да пишете", но... "Народът дори не ви забелязва"

"Аз съм от онези комарджии, които не гледат какво точно печелят или губят, а следят въртенето на рулетката"

"А гърбицата си как ще провреш"

"Накрая и ти ще си тръгнеш и няма да се върнеш дорде си жив"

Есето "Чувство за непоносимост" /от цикъла "Задочни репортажи"/ е изповедта на Деня. Денят, в който Георги Марков взима решението да напусне България и тръгва. Тръгва и не знае къде отива. Тъгува, не знае накъде върви, но и не иска да се върне... Лист от дневник, който се преобръща. Писателят не е изненадан, той го очаква. Много се е натрупало, всичко се вижда, лошото е, че продължава и няма кой да го спре...Прелялата капка е закритата премиера на пиесата му "Аз бях Той".

Филмът възстановява събитията с коментар отвън и размисли отвътре.

"...Беше неделя, 15 юни 1969 година. Според астролозите - съдбоносна за Рибите година. В 11,30 заранта в Държавния сатиричен театър в София започна закритата премиера на пиесата ми "АЗ БЯХ ТОЙ". В 11,30 вечерта бях в хотел "Екселсиор" в Белград. Един от основните принципи, върху които бяха изградени всичките ми пиеси, беше този, че те се състояха само от две действия, като второто действие винаги отричаше първото. След всичко станало до днес мога да кажа, че тия 12 часа не бяха границата между две различни пиеси, а просто краят на първото и началото на второто действие на една и съща пиеса, която жанрово бих означил като "съвременна трагикомедия с фарсови интермедии". Казано на по-ясен език, пиеса, където често пъти не знаеш дали да плачеш, дали да се смееш.

Закритата премиера беше насрочена от ръководството на театъра с две цели - да се разбере какво мислят властите и да се потърси подкрепата на публиката. Режисираше Методи Андонов

После дойде Стефан Цанев, който беше драматург на театъра, и ми каза, че след представлението ще има заседание на съвета заедно с хора от комитета, за да се реши съдбата на спектакъла...

Реакцията на публиката надмина и най-добрите ни очаквания

"Ще береш ядове с тая пиеса!"

Отидох да обядвам в Руския клуб. Междувременно от три месеца имах паспорт и виза за Италия, но все отлагах да замина заради пиесата. Все пак бях решил да тръгна тези дни. Към два часа и половина Стефан дойде от съвета и каза, че нещата са много зле. Пиесата засега се спираше. Той изглеждаше потиснат, но твърд. После в клуба влезе един от моите по-важни приятели. Той ме извика настрана и ме попита:

- Паспортът и визата ти в ред ли са?

- Да - отвърнах.

- Тогава - каза той - съветвам те да се махнеш веднага. Струва ми се, че утре ще има разправии за днешното представление и може да не пътуваш. Разкарай се за месец-два - всяко чудо за три дни!

"Гледай! Никога повече не ще видиш тази земя, тази природа!" - крещеше у мен издевателски глас.

*Текстът е част от есето "Чувство за непоносимост" в "Задочни репортажи за България"(1990)./*Специализиран портал LITERNET/

Режисьорът на филма Боя Харизанова е автор на късометражни филми - три документални /„Очакване“, „Един ден на Дякон Иван“, „Исус“/ и два игрални /"Любов и "Изпит"/..Диломната й работа "Изпит", с ръководител акад. Людмил Стайков, печели Голямата награда на 37-я Международен студентски фестивал за кино и театър в Москва /13-17 ноември 2017/. Участват 40 университета от 35 страни. Фестивалът се провежда под егидата и в сградата на Руски държавен институт по киноизкуство /ВГИК/. Форумът е основан през 1961г. - за представяне на учебни, курсови и дипломни работи на млади таланти в театъра и киното от целия свят. /Студентският "Оскар" полетя към НАТФИЗ/