За насилието - през друга гледна точка

Тази история няма главен герой. Няма само една гледна точка. Няма и щастлив край. Все още. Това е историята на Мария, която е преживяла насилие, а в съдебната зала стои до насилника си. На Иван, който трябва да отговори в една бракоразводна битка кого обича повече - мама или татко. На Георги, който е станал свидетел на престъпление и очи в очи с престъпника трябва да го назове и посочи. Всъщност, имената на децата нямат значение. Значение има само проблемът - децата в съдебната зала и отношението към тях.

Бояна Корнажева е психотерапевт, тя е един от онези специалисти, които стоят до децата в съдебната зала и помагат при разпитите. Тя е и човекът, който работи с децата извън съда - помага им да преживеят нещастието. И обяснява, че самото присъствие на някой, на когото детето да може да разчита е много полезно, а ползата от това може да се осъществи ако има предварителен контакт с това дете. Терапевтът допълва, че на детето трябва да се помогне бавно и постепенно да върви по своя път, защото няма как да забрави какво му се е случило, но трябва да го осмисли, да премине през него.

Ето накратко през какво трябва да мине едно дете, преживяло престъпление в България. Първо, детето е разпитано в досъдебното производство, където за първи път, пред чужди хора, разказва какво точно се е случило. Следва разпит в съдебната фаза, отново подробности, отново детайли, които да отведат до истината, а разпитът се води в присъствието на този, извършил насилието. Проблемът се задълбочава, когато делата продължават с години. Години, в които детето отново и отново е връщано към своя кошмар.

"Скоро се срещнах с едно момиче, което е разпитвано "N" брой пъти, по-малко от 10, за това как точно майка й е упражнила насилие върху нея. Момичето е изключително интелигентно, с много мечти за бъдещето и със знанието, че тя няма бъдеще, защото няма да има средства да учи. Българче, от българско семейство, с двама родители, които имат добри професии, но просто всеки от тях има своите проблеми. И това дете е преминало през ада. И иска да стане юрист", обяснява психотерапевтът Бояна Корнажева.

Още през 2011-та в България е приета Концепция за държавна политика в областта на детското правосъдие. Две години по-късно - и пътната карта за нейното изпълнение, а именно – конкретни реформи в администрацията и законите. Промяната малко по малко започва, казват от Министерството на правосъдието, но признават, че посоките не винаги следват логиката на приетата Концепция. Причината е, че много институции са засегнати от тази реформа, а нито една от тях не е водеща. Така често се случва всяка да работи самостоятелно, без да се допитва до другите. А това пък води до прехвърляне на отговорността.

Психотерапевтът пояснява, че продължава да е проблем търсенето на истината на всяка цена, без да се поставя детето на първо място и допълва, че на първо място е намирането на истината или на някакъв резултат. И детето бива подлагано на по-подробни и повече питания, повече пъти се налага детето да повтаря и с повече детайли, отколкото е необходимо, особено в бракоразводни и подобни съдебни спорове , когато двамата родители са в толкова дълга кръвопролитна война помежду си, че водят 2,3,5,10 или 30 дела помежду си и детето е участник в тези дела. По всяко дело ако то има 1 слушане или 1 експертиза- представете си за какво става дума.

През призмата на хилядите истории, преминали през нея, днес Бояна лесно прави сравнение с държавите в Европа. На въпроса, "Къде сме ние?", тя отговаря: "Не мога да дам оптимистичен отговор. Много назад сме. Има някаква промяна, но ... не съм оптимист. - Защо? - Не виждам нещо, което да е толкова добро, колкото ми се иска. Вие колко време се занимавате с това? - 20 и няколко години! -И за тези 20 и няколко години толкова ли няма как да се промени тази система...-а, тя се е променила, за тези 20 години, но в последната година и нещо - няма чак такава промяна, каквато на мен ми се иска. Може би точно защото много отдавна съм в това и ми се иска някак си да започнем да ги виждаме тези неща. Говори се, но...". А това, за което отдавна се говори, е създаването на специализирани съдебни състави. От Министерството на правосъдието обясняват, че те се планират по проект на Българо-швейцарската програма за сътрудничество „Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в сферата на детското правосъдие“. Предстои пилотното въвеждане на няколко специализирани съдебни състави в районните и окръжни съдилища на Пловдив, Варна и Районния съд в Козлодуй. Програмата е с продължитилност една година и ще започне през февруари 2015 г.. Очакват се предложения за законодателни промени и въвеждане на такива специализирани състави в цяла България до средата на 2016 г. Създаването на детски съд - към момента това не е на дневен ред.

Бояна Корнажева, психотерапевт, допълни, че да има специализирани състави е чудесно, въпросът е кой ще ги подбира и как. Ако това е просто стъпка от кариерното развитие тя е скептична.  Магистратите трябва да бъдат обучени и   подбирани. Тук е въпрос не само на лична мотивация, но и на способности, на психологически дадености. Има съдии, които имат подход към децата.

Добра практика обаче са т.нар. "сини стаи". Разпитът в такова помещение, съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, е годно доказателство пред съда. Съдиите и прокурорите добре знаят това. В момента в 13 града на България функционират специализирани помещения за изслушване на деца. Проблемът обаче е до колко те се използват. Бояна Корнажева пояснява, че "сини стаи" има, но те не са в съда, а съдиите нямат време за да направят там разпита на детето. Чисто професионално, разликата  е огромна, защото едното е зала, в която съдията стои с тога, адвокатите са от двете страни на детето, а  разпитът е в тази стая, каквато е в 3-то гражданско отделение на съда, където семействата се развеждат, това е  стая с мебели, които са като обикновена стая. Има място за рисуване, има играчки. И съдията може да влезе с тога, може да влезе и без тога.

"Сините стаи" са създадени почти по един и същи модел - от тази страна стои детето. Тук са прокурорът, съдията, разследващите, обвиняемият и адвокатите. Разпитът се води с психолог. Въпросите се уточняват предварително. Освен в София, такива помещения се използват в Пазарджик, Шумен, Бургас, Благоевград, Пловдив, Монтана, Видин, Дупница, Стара Загора, Велико Търново, Чепеларе и Русе. До края на годината ще се изгради „синята стая” в Сливен. В проект са и още такива стаи. Вече е формирана и работна група към Министерство на правосъдието, която да даде своите предложения за законодателни промени. В очакване сме на онзи ден, в който системата няма системно да подлага на изпитание децата. Промяната трябва да направят възрастните.