Да се облекчи ли вносът на работници от страни извън ЕС?

Предаване: Референдум

Да се облекчи ли вносът на работници от страни извън ЕС?
В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Основният въпрос, по който Алфа Рисърч тества обществените нагласи днес звучи така: Подкрепяте ли облекчаването на условията за привличането на работници от страни извън Европейския съюз? В края на дискусията отново зададохме същия въпрос на същите хора, за да проверим има ли промяна на мнението им. Още данни и допитвания по темата, направени специално за предаването ни тази вечер, видяхме и коментирахме в студиото.

В подкрепа на по-лесен режим за наемане на чужденци от страни извън Европейския съюз беше гостът ни Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Българския автомобилен клъстер у нас.

Против идеята се обявиха от синдикатите. Пламен Димитров, президент на КНСБ също беше гост в "Референдум.

В студиото бяха и двама бивши социални министри - тази вечер на различни позиции. Христина Христова, част от екипа, предложил промените в закона, в момента съветник на вицепремиера по икономическата и демографската политика Валери Симеонов. Наш гост беше и Иван Нейков, директор на Балкански институт по труда и социалната политика

Най-потърпевши от липсата на кадри казват, че са в туризма. В студиото беше Атанас Димитров, председател на Браншовата асоциация на ресторантьорите и член на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите у нас.

В студиото беше и проф. Ганчо Ганчев от Института за ново икономическо мислене и преподавател в Стопанския факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски".


Арх. Любомир Станиславов посочи, че автомобилната индустрия е най-бързо развиващата се в момента в България. Работниците, които се търсят в автомобилната индустрия, не се наемат за заплати в размер на 250 евро, а за много по-големи и това е лесно проверимо. Има желаещи българи да работят такава работа, каза той, но за автомобилната индустрия се търсят вече висококвалифицирани хора. За последните 4 години броят на заетите от 10 000 човека е нараснал на 40 000. Той открои, че очакванията са този ръст в следващите години ще се утрои и ще бъдат необходими нови между 40 и 50 000 души. Тези хора не съществуват на пазара на труда.

Пламен Димитров беше категоричен, че синдикатите не са против вноса на работна ръка, стига това да се случва по правилата и по законите както на страната, така и на ЕС. Освен това, дошлите на нашия работен пазар, да не правят дъмпинг на българските работници или на други такива чуждестранни, които се намират вече на нашия пазар и са установени като условия на работа и нива на заплащане. По думите му няма нужда от

някакво специално улесняване на вноса на кадри у нас.

Според Христина Христова най-напред трябва да признаем имаме ли проблем в България. Признаването на проблема означава стъпки и за неговото решаване. Държавата е в трудната позиция, но и много отговорна роля - от една страна да защити правата на своите граждани на пазара на труда, от друга страна - да създаде условия за развитие на икономиката, защото всички ние очакваме икономиката да произведе този БВП, с който да подобряваме качеството на живота, на образованието и здравеопазването. И от демографската ситуация ние имаме проблем на пазара на труда.

Иван Нейков подчерта, че този спор е обърнат към вчера, а не към утре. Един собственик на сто декара малини има два избора как да ги обере. Единият вариант е да намери свободна работна сила наоколо и да им осигури ежедневен транспорт, като не е наясно колко ще й плаща, а другият - да си купи един малинокомбайн и с него да си обере по-бързо и по-качествено продукцията. Всички предприятия, компании, държави, които излязоха от кризата и произвеждат повече отпреди кризата, го произвеждат с по-висококвалифицирани, но по-малко работници заради новите технологични решения.

Атанас Димитров заяви, че най-важното нещо е да квалифицираме и образоваме хората, но в тези 25 години ние платихме влизането в ЕС с най-скъпото, което имаме, а именно квалифицираната работна ръка. Образоваме млади хора, плащаме с парите на данъкоплатеца образованието и ставаме свидетели на това как младежта още в 7, 8, 9 клас изучават два-три езика с една мечта - бързо да се спасят от България. Ние трябва да предприемем стъпки тези хора да остават у нас, но пътят на свободния пазар е такъв, че хората бягат от ниско заплащане към по-високо такова. Ние сме една слаба икономика, която в момента плаща именно тази цена. Вторият основен проблем освен миграцията, е демографията, категоричен беше той.

Проф. Ганчев се съгласи, че основната мотивация за това младите хора да напускат страната е по-високото заплащане навън. Ако бизнесът иска да помогне на българите да останат в страната си, най-пряката стратегия е да провежда политики, които да дават възможност за работни места с високо заплащане, с висока норма на добавена стойност. В крайна сметка производителността на труда, от която зависи заплащането е резултат до голяма степен от стратегията на бизнеса, тъй като от него зависи в какви технологии какви инвестиции ще направи и респективно какви работни места ще предложи и какви заплати.