Да те избере огънят

В Деня на светите Константин и Елена празнуват и нестинарите. Този древен български обичай идва още от тракийско време и символизира кълта към Слънцето и неговото проявление на земята – огъня. Днес той се практикува от малцина, които вярват, че са избрани, защото носят в себе си силата да надмогнат огъня. В тайните на нестинарството и как то променя съдбата на човека ни въвежда Веска Ахмакова от Ямбол.

Ненавършила 7 години Веска Ахмакова е започнала да танцува народни танци, които са се превърнали в нейна житейска съдба, но на 33-годишна възраст тя изведнъж осъзнала, че те вече не са й достатъчни и че нейното призвание е танцът върху огън.

Веска Ахмакова: "Но стъпвайки в огъня за първи път имах усещането, че това съм го правила безброй пъти. Аз влязох с убеждението, без всякаква липса на страх и с убеждението, че това е моето призвание тук и сега в този живот. И от тогава вече 19 години прегръщам огъня и стъпвам в него, който за мен вече се е превърнал в наркотик и не мога без него."

Веска не знае дали в рода й да е имало нестинари, но носи в себе си странджанското наследство.

Веска Ахмакова: "Аз съм потомка на тракийски бежанци от Лозенградско, лозенградското село Тас тепе."

Веска вярва, че нестинарството е харизма, която сама избира човека.

Веска Ахмакова: "Нестинарството за мен наистина е магия, нестинарството за мен е духовно усъвършенстване, огнено пречистване и енергия, която дава изключителен адреналин. Винаги, когато влизам в огъня, аз се чувствам, аз изолирам всичко около себе си. Пред мен са само огъня, музиката и нищо друго, игнорирам абсолютно всичко около себе си. След играта в огъня аз се чувствам абсолютно пречистена и освободена от всякакво напрежение."

Веска Ахмакова е от малкото нестинари, които не само ходят по жарава, но и загребват с голи ръце горящите въглени. Тя е убедена, че нестинарството й е дало ценен урок в живота.

Веска Ахмакова: "Преодоляването на този страх от допира с жаравата мен ме научи на това, че и в живота трябва да бъдем такива - да преодоляваме страховете си, да се борим и да преследваме мечтите си."

Веска вярва и в това, че когато природата дава, го прави в замяна на нещо и подлага хората на изпитания.

Веска Ахмакова: "След като стъпих за първи път в огъня на 33-годишна възраст, се случиха, много лични преживявания имах, случиха се много неща, които с помощта на моята силна вяра, вероятно на силния ми дух, и на енергията която ми дава моят корен,  моята родина, Странджа планина и играта в жаравата, разбира се, аз преодолях всичко и се научих, че никога връщане назад няма, трябва да вървим само напред и нагоре.

От 2009 г. нестинарството е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. За да се съхрани традицията, Веска е посветила в тайнството две млади момчета, едното от които е било само на 14 години и не спира да издирва млади хора, които да притежават харизмата да бъдат посветени.

Веска Ахмакова: "Това, което трябва да премине през времето, намира начин, за да остане във вечността."

Освен на танците, Веска се е посветила и на съхраняването и популяризирането на българските традиции и ценности и затова е сред създателите на сдружение „Гайтани”.

Веска Ахмакова: "За мен всичко българско, всичко древно, свързано с нашия бит и култура на дедите ни, е завладяващо за мен, обичам го до болка, не бих се отказала никога и бих направила всичко, за да остане.

Според Веска българското ще пребъде, но трябва и ние да помогнем в съхраняване на духовното ни богатство, защото както дървото умира без корени, така и нацията няма бъдеще без традициите си.